вторник, 13 октомври 2015 г.

Шефът на Асоциацията за домашно обучение Петър Порумбачанов: Класната стая прави децата социални инвалиди


  • Роден е в Силистра през 1974 г. Завършил история във Великотърновския университет
  • Председател е на Асоциацията за домашно образование от създаването й през 2010 г.
  • Член на най-голямата организация за домашно образование в света HSLDA
Г-н Порумбачанов, в новия закон за училищното образование вече е регламентирана възможността за индивидуално домашно обучение. Има ли интерес към тази форма у нас?
- Интересът към домашното образование е пропорционален на интереса на българите към образованието въобще. Ако има осъзнато общество, което се интересува от бъдещето на нацията ни, то със сигурност ще стигне до въпросите, свързани с образованието. А когато си зададе правилните въпроси, неизбежно ще стигне до фактите, сочещи истината, че конвенционалното държавно образование е в криза и не работи. Домашното образование е една от алтернативите на тоталитарната държавна система и все повече семейства го осъзнават, след като в България има около 500 деца, учещи в домовете си.
- Как трябва да протича подготовката в домашни условия?
- Няма формула за свободното образование. Шаблоните и матриците са патент на държавата. Децата са различни, значи и образованието им е различно. Ако трябва да посоча някаква цел на домашното образование, то тя е свързана с това родителите да възпитат у децата си любов към учението. Пътят към изграждането на навици за учене у децата е индивидуален и съобразен с талантите и предпочитанията на самите деца. Трябва да е ясно, че обучението у дома не е пренасяне на класната стая във всекидневната. Децата вкъщи не учат под натиска на звънци и учебни часове, в които се гони норматив. Целият живот е учение и децата трябва да разберат това, а родителите да не пропускат възможност да провокират с нови и интересни материали децата си. Нещо много важно: личният пример на родителите е от изключителна важност. Ако вечер таткото се крие зад вестника, а майката потъва с „Биг брадър“ в телевизора, децата също ще станат експерти в бягането от отговорност. Да обучаваш децата си вкъщи, е предизвикателство и отговорност, които изискват жертва от страна на родителите. Всеки родител, който смята, че личната му кариера и комфорт са по-важни от децата, е по-добре да делегира отговорността за обучението на държавата – тя ще си свърши „добре“ работата.
- Задължително ли е детето да се води записано в училище и в каква форма на обучение?
- Не, не е задължително. Ако държавната бележка (дипломата) е приоритет пред знанията, то тогава е нужно детето да се учи в самостоятелна или индивидуална форма на обучение, както предвижда новият Закон за предучилищното и училищното образоване. В тези форми се следва програмата, спусната от МОН, и ако тази програма ви удовлетворява, вие сте намерили своята форма за учене у дома. Ако пък приоритет е изграждането на личност с качества и умения за реалния живот, ако искате да сте свободни в желанието си да следвате индивидуалните заложби и таланти на децата си, съобразете програмата с детето, а не детето с програмата на МОН.
- Кой би трябвало да извършва процеса на обучение?
- Основен участник в процеса на обучение е учещият, т.е. детето. Родителите просто осигуряват „вятър в платната“. Ако преминете първата стъпка - да научите детето да обича да учи, сте свършили 90% от работата си. Останалото са ресурси, които „разгарят огъня“. Родителите може да са ментори, учители, снабдители, но най-важно е да знаят какво искат да постигнат и накъде водят децата си. Ако целта ви е да стигнете до никъде, ще стигнете точно там. Основна роля на родителите е не само да знаят какво детето учи, но да знаят и защо го учи – днес никой не се интересува от това, защото инерцията от сляпата вяра, че „професионалистите си знаят работата“ е твърде силна, затова и буксуваме като народ.
- Ще полагат ли изпити децата и на какъв етап, за да получат сертификат или диплома за завършено образование?
- Тези родители, които ще се възползват от новите възможности на образователния закон, ще трябва да изпращат децата си на изпити в училищата, към които децата са записани. Нещо повече, ще трябва да отворят и домовете си за всички чиновници, които ще си намерят работа в това да посещават домовете на учениците и да дават напътствия и препоръки. Родителите с домашни ученици, които няма да ползват училищната система, не са ограничени в ползването на външни оценители, които са безброй в сравнение с това, което предлага системата.
- Кой ще контролира процеса на обучение и резултатите от него? 
- Родителите. Никой друг не би трябвало да контролира образованието на децата освен техните родители и тези, които родителите биха поканили за атестация на детските знания, което пак става под родителски контрол. След като родителите са абдикирали от отговорностите си, оценка на децата може да прави всеки – учители, връстници, лоша компания и т.н. Резултатите не се контролират, те са следствие от неосъществения родителски контрол. Най-жалки са тези родители, които обвиняват системата, че не си е свършила работата с образованието и възпитанието на децата. Това означава, че те автоматично са се изключили от цялостния процес на обучение, смятайки, че отговорността не е тяхна. Докато родителите са вън от „играта“, ще продължаваме да си говорим алабализми от сорта: няма приемственост, конфликт на поколенията и пр.
- Как трябва да бъдат измервани резултатите на учениците?
- Тестовете трябва да са външни, ако искаме да са независими и обективни. Порочната практика в конвенционалната система е, че даващият образование оценява сам резултатите от своята работа – това е нелепо и именно заради това системата е в колапс. Именно заради това родителите на домашни ученици ползват независими оценители, за да направят мониторинг на знанията, които децата са придобили в процеса на обучение. Има хиляди независими тестове, които могат да се ползват, за да удостоверим напредъка си – всички са частни.
- Ако детето не покаже напредък, образователните институции ще могат ли да постановят изпращането му на училище?
- Когато образователните институции започнат да си раждат деца, да си пращат децата, където искат. Какво означава резултати? Резултати според кого? Отново влизаме в праволинейното мислене, че знания се получават само в държавните училища. Къде и кога живеем!? Училищата от индустриалния 19-и век си свършиха работата. Сега сме 21-ви век и може да си купим знания на цената на месечна интернет такса. Държавното училище не е безалтернативно. За какво въобще си говорим? Държавното училище е последното място, в което някой може да получи знания. Хайде да обърнем въпроса. Къде да изпратим децата, ако не покажат напредък в държавното училище?
- В каква степен текстовете за законопроекта за предучилищното и училищното образование дават свобода на домашното образование?
- Новият образователен закон няма нищо общо с домашното образование и не знам кога това най-после ще се разбере. Сигурен съм, че неразбирането по въпроса е свързано с невежеството, което е следствие именно от държавното образование. Това, че законът позволява да се учи по държавната програма вкъщи, не прави образованието по-малко държавно. Домашното образование е пълен контрол над обучението от страна на родителите вместо от чиновниците в МОН. Семейството е институция по-стара от държавата и децата се раждат в семейства и от семействата, а не в ГРАО. Следователно отговорност за формирането на децата като личности се носи от семейството. Ако държавата е тоталитарна, ще изисква децата на хората, за да ги направи свои адепти и да ги индоктринира в религиозните постулати на тоталитаризма. Ако държавата е институция, съставена от отговорни граждани, признаващи правото на индивидуална свобода, просперитетът ни няма да е само мит.
- До каква възраст трябва да се обучават децата у дома?
- До каквато е нужно, за да водят самостоятелен и пълноценен живот на възрастни. При някои деца това идва с възрастта за университет, а при други, които почват работа, и по-рано. Различно е, хората не са еднакви и могат да завършат образованието си у дома на различна възраст, някои по-рано, други по-късно. Домашното образование не е роботизирана поточна линия, а жив организъм, който има свой пулс и растеж.
- Домашното обучение не пречи ли на социализацията на децата, която е строго залегнала в концепцията на проекта за закон? 

- Социализацията в държавните училища е най-голямата лъжа на държавните чиновници. Категорично твърдя, че няма по-асоциално място от класната стая. Най-големият проблем е общуването на деца с деца на една и съща възраст. Да излъжеш милиони хора, че социализацията е възможна извън реалния свят, в затворено пространство, натъпкано с деца на една и съща възраст, е феноменална победа на социалният инженеринг. Какво може да научат деца в една и съща възраст едно от друго? Нищо! Това е все едно един комар да смуче от друг комар и да си мисли, че яде. Училищната среда отучва децата да общуват адекватно с хора на различна възраст, виждал съм това много пъти. Най-големият шок, който преживяват изкласилите училище, е осъзнаването, че са неадекватни за реалността и че са пропилели 12 години от живота си. Ако искате децата ви да не са социални инвалиди, им подсигурете богата, разнообразна и хранителна социална среда – те ще са ви благодарни.

Няма коментари:

Публикуване на коментар