Шепа пръст за могила на 13-ия син

         Жаркият добруджански ден е на път да завие страхотно към поредната лятна нощ. В маранята слаб палещ ветрец гали грижовно набъбналите житни класове. 
    Кобилиците от хълмове на Крайдунавска Добруджа се поздравяват безгласно, защото отдавна в най-малкото силистренско село Ястребна живеят само десетина души. Малка част от тях помнят, но всички са чували покъртителната история на рода Чаневи. 
     В семейството умират дузината от 13 родени живи деца, а последното – Стоян, загива като войник във втората фаза на Втората световна война. И остава само неговият син да продължи фамилията.

         Десетилетия по-късно баща му се включва в поклонническо пътуване до лобното място на сина си в Унгария и взема шепа пръст от общата могла на героите, за да направи символичен гроб на чедото си в родното му село. Половин век по-късно в гробището единствено неговият надгробен каменен кръст е все така бял и с ясно изписани гарваново черни  букви на името му – СТОЯН ГЕОРГИЕВ.

…Било е в първите години на най-кръвопролитната война в световната история. В онези години Ястребна е село с поне сто населени къщи. Южна Добруджа е току възвърната към майката родина България след Крайовската спогодба през 1940 г. По това време Чаньо Георгиев, чичо на моя баща, е кмет на селото. Бил е  обикновен кожухар, но вероятно достатъчно начетен за времето си, за да стане селски първенец. По това време синът му Стоян е на 17 години. Започва мобилизацията за участието на България във втората фаза на войната. Казват, че в онези години всеки женен доброволец, тръгнал за фронта, е получавал безвъзмездно държавна земя.

След преживяната трагедия с многобройните детски смърти във фамилията си дядо Чаньо е можел да не прати сина си на фронта, но не го сторил. Дори подправил кръщелното му свидетелство с една  година. Така станал на 18 години и придобил право да отиде войник. Оженили го за местна мома, за да получи ниви, гаранция, че ще има с какво да порасти новородения си син.

През март 1945 г., само броени дни преди да се развее червеното знаме на победата над Райхстага, младият войник Стоян Георгиев намира смъртта си при Кишбайом и Ястребец. Заедно със стотици свои събратя по съдба от славния 31 Силистренски пехотен полк, спечелил завинаги прозвището Железния заради храбростта на войниците и офицерите си. И в името на който, като част от Първа българска армия в Деня на Победата на Червения площад в Москва звучат заслужени посмъртни поздравителни салюти.

--

Разказът е написан за участие в литературен конкурс на Посолството на РФ в България по повод 70 години от края на Втората световна война