Почти всеки пети избирател от Силистренско не хареса листа за общински съветници в „Местни избори 2015“

         Първият тур на „Местни избори 2015“ в област Силистра е вече в историята, вкл. и най-вече в избора на общинските съветници, една „задача“, която кой знае защо с малки изключения местните политици подценяват, неглижирайки агитацията за своите тукашни парламентаристи. Може би защото за българина продължава да бъде фетиш да бъдеш министър или кмет, но не и част от колективни органи - съвети, комисии и др. Вероятно защото си представя как народните дела се управляват само от кабинет и вертолет.

         Както и да са минали изборите в общините, добруджанци вече знаят кой ще ги представлява в онези мъгляви според непросветената общественост органи, наречени Общински съвети, в които едни хора се събират веднъж месечно, за да разпределят бюджет, да обсъдят продажба на собственост, да подкрепят или отхвърлят предложения за проекти или просто да си побъбрят на „общински теми“. И за капак - в края на всеки месец ще получат по сметките си някой и друг лев. Междувременно за всеки от съветниците вратите на кметствата ще бъдат широко отворени, както и сърцата на избирателите. Стига да преценят, че има смисъл да ходят при тях, за да научават проблеми, които имат нужда от спешни решения.

       Какво научаваме, надниквайки над протоколите за избор на общински съветници в седемте общини на област Силистра? На прима виста прави впечатление, че всеки пети глас (около 18%, т.е. 11 152 души от 63 702 бюлетини, намерени в изборните урни) е недействителен по оптекаемата причина, изписана в графата „Празни бюлетини, бюлетини, в които е гласувано за повече от една листа, както и бюлетини, в които не може да се установи еднозначно вотът на избирателя“.

Ерго, или избирателят е много неграмотен, което в някаква степен е вярно; или е свръх объркан – да приемем, че е възможно предвид много обстоятелства, или просто откровено си заявява – не харесвам никого от вас, дето сте предложени на политическата сергия. Хипотетично има и вариант – харесвам всички ви – трудно ми е да избера един от вас – да, ама надали…Най-големи скептици са в община Кайнарджа – 25%, а най-доверчиви – в община Силистра – 13%. В останалите общини: 23% в Главиница, 21% в Алфатар, по 20% в Дулово и в Ситово, 18% в Тутракан.

         Тема за размисъл е и използването на преференцията, която за пръв път е фактор в разпределението на мандатите. За БСП, МК „Гражданско единство“, РБ и „Движение 21“ предварително се знаеше, че този процес се стимулира. За ДПС и ГЕРБ под сурдинка се говореше, че не е за предпочитане агитирането за себе си. За други по-малки партии и за местни коалиции този момент остана по-вътрешен, предвид коалиционни взаимодействия, но се предполага, че не е било грях да се изтъкваш в името на няколко харесвания повече. Защото колкото по-голям е броят им – толкова се увеличава шансът за разместване в листите.

         Какъв е ефектът проследяваме в общите протоколи на съответната ОИК? В Силистра: най-големи размествания има в ГЕРБ, но партията е и с най-много мандати, което е повод за повече сравнения, и съответно право на кандидати с по-задни позиции да се наредят в челото. В БСП драмата е в атаката от по-задни позиции на двама кандидати, една от които е решена даже със служебен жребий за разпределение на последния пети мандат; при социалистите е проработил и синдромът 15/15, познат от миналогодишните евроизбори.

Той е имал почва за развитие и в други листи – 10/10, 5/5, 6/6, съответно в МК „Гражданско единство“ и в ГЕРБ, но не се оказва фатално, тъй като в единия случай мястото не се оказва необходимо, защото приносителят става кмет, а в другия случай мандатите са два пъти и половина повече от номера. Имаме обаче и 3/3 в развитие, но няма мандат за разпределение, защото не може да измести единствения, спечелен от партията. Преференцията обаче пренарежда листите още в МК „ГЕ“, в ДПС, в АБВ и в „Движение 21“.

Активно е ползвана преференцията и в община Тутракан, където в  ГЕРБ 11-ият прави успешна атака, а отличникът е под №6. В БСП петият мести втория за втория партиен мандат. В ДПС деветият е най-харесан и също би трябвало да бъде сред шестимата съветници, с уговорката, че в партиите по места са възможни всякакви комбинации, предварителни или последващи договорки, за да се случат други подредби.

В община Дулово: в листата на ГЕРБ №29 и №33 са си свършили успешно работата сред електората и съответно би трябвало да са удовлетворени от лайкирането. В ДПС №20 би следвало да отиде напред, а №8 се е застраховал яко, за да не бъде изместен. При БСП петият има повече от втория.

В община Главиница в РБ се ползва масово преференцията, благодарение на което 11-ят е втори. В ГЕРБ деветият е най-предпочитан, а в ДПС това са десетият и тринадесетият. В Кайнарджа в ДПС по-умерено е ползвана преференцията – резултатът – десетият става подгласник на първия. Най-масово е ползвана преференцията при ГЕРБ – ефектът е, че десетият отива втори. Относително са били активни в това отношение и кандидатите от БСП – така шестият става трети.

В Ситово в МК „Заедно за промяната“ четвъртият отива втори, както и в БСП – седмият е №2 и за отбелязване – има спрямо него повече от 10 пъти повече харесвания, при това иде реч за дългогодишен общински съветник. В ДПС – деветият става№2, от когото има 18 пъти повече преференции, а седмият също се оказва предпочетен.

Накратко: и в „Местни избори“ България си взе „петте пари“ от Нейно Величество Преференцията, която тук-там пренареди листи, но, за съжаление, не повиши достатъчно избирателната активност, за да покаже избирателят своето достойнство, участвайки в една демократична процедура, каквато е гласуването. Една възможност, за която жените у нас са се борили десетилетия наред, за да добият това право едва през 1937 г. 

Добрата новина е, че тези избори няма да са последни. Изборният кодекс вероятно ще се променя и за в бъдеще. С надеждата, че ще дава нови и нови възможности не само за избор, но и за по-справедливо разпределение на властта. Лошата новина е, че все още народът не се възползва от демократичните възможности да участва пряко в управлението на страната и упорито се упражнява да наизусти словосъчетанието: „Да, да, пък ще им и гласувам!“, което отваря безкрайно много портите за по-нататъшни още по-агресивни брокерски набези, корпоративни нахлувания и за други съвременни форми за минупулиране на вота.