Съвременният свят познава на книга 6 от седемте чудеса на древни цивилизации, тъй като само едно от тях – пирамидите в Египет, понастоящем са живо материално свидетелство. Междувременно швейцарска корпорация се допита до 100 млн. души от целия свят, вкл. и чрез интернет, за да обяви нови седем чудеса на света, като алтернатива на предишните от времето на Античността. Сред тях са Великата китайска стена, Римският колизеум, индийският храм „Тадж Махал“, статуята на Христос в Бразилия и др.
Къде е мястото на т.нар. комплекс „Метеорите“ в съседна Гърция, съчетаващ природна красота и вековни християнски традиции, и където според екскурзоводите „небето среща земята“. Кратко и ясно, достатъчно убедително, за да се запишеш за екскурзия в Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ – Силистра. За да поемеш по дългия път към комплекса от гигантски скали, придобили причудливи форми след пореден природен катаклизъм, и превърнали се в средновековен и настоящ приют за монасите, посветили земния си живот на поклонението пред вечния Бог. Познавачите определят седемте манастира – шест действащи и един недостъпен по решения на обитателите му, като „прекрасни образци на византийското изкуство“.
Както е известно, пътят от Силистра почти за навсякъде е дълъг, но само понякога е славен. Обикновено тръгваме в „черни мърчини“, за да стигнем навреме до набелязана точка от географията. Щом е на юг, защо да не бъде Рилският манастир първата голяма спирка, тъй като е една от светините на българската духовност. Неговото неизменно място е като в гигантска чаша насред т.нар. рилска пустиня. Пътьом гидът не пропуска да покаже ВЕЦ-антика, дело на германски инженери, която работи безотказно вече 80 години.
Времето е късо, както винаги в подобни екскурзии, но все пак стига за традиционната обиколка на двора на обителта и за взор в магерницата, после и за малък престой в църквата – колкото да запалиш свещ и да се помолиш тихомълком в един храм. За него указът на цар Иван Шишман е казал, че дарението от 20 села и землищата им е за феодално ползване за вечни времена. Наблизо са поклонническите пътеки, днес наричани еко, но те, както и костницата, съхраняваща ценни свети мощи, остават за друг път, когато да се извърши поклонението пред св. Иван Рилски.
За по-любопитните – разходка без беседа в музея, но с минимални включвания от страна на екскурзовода. Истински бисер в него е Рафаиловият кръст, за който от интернет научаваме задължителните подробности: „Многотематичната двулицева ажурна дърворезба – пример за зараждащо се българско възрожденско изкуство, е със 104 религиозни сцени и надписи, и с 650 малки фигурки, е творена цели 12 години, от 1790 до 1802 г. Размерите й са: 81 см височина и 43 см ширина. Разпятието е изработено от едно цяло дърво. Според преданието в края на работата си монахът Майстор Рафаил ослепява.“
За още по-заинтересованите остава изкачването по стълбите на градената преди близо 7 века Хрельова кула, останала непокътната във времето, създадена с отбранителна цел, и на върха на която има фрески от параклиса „Преображение Господне“. Любопитното е, че манастирът вероятно е първият по нашите земи, създал още в 1846 г. своя охранителна система, вкл. и чрез наемане на пазванти (пандури), в чиито задължения влизала и задачата да придружават поклонниците, идващи и отиващи си от манастира. Още през 1865 г. е била въведена в действие манастирска щампарница, внос от Виена, изготвяща календари и литографии на икони. На практика това е първото българско графично „заведение“.
Рилската обител вече е останала в спомена на туристите от Силистра и е ред на Мелник – най-малкият град в България, да получи внимание поне за няколко часа, а и за една вечер. Градът музей има-няма стотина жители през зимата и малко повече през останалата част от годината. Малък проблем за част от гостите от далечна Силистра – хотелът е далеко от паркинга, за сметка на това автобусът няма как да стигне дотам. А дали има таксита, пита някой, но никой не му отговаря. Не остава друг вариант, освен всеки да си дотътри куфара до въпросното местопребиваване.
Успокоението е, че е чудесен пейзажът от пенджерите на хотела – нов градеж, изпълнен в стар стил. Хубавото на малките градчета е, че всичко е на една педя разстояние, вкл. и безбройните изби, както и един от малкото музеи на виното в България, позициониран в Мелник преди близо две години. И, разбира се, разходка до Кордопуловата къща – архитектурна перла на близо 3 века, доказателство, че някога, дори и в условията на робство, богатият българин е умеел да гради дом за чудо и приказ.
И Мелник е вече история за туристите от Силистра. Някъде напред е Солун, 800-хиляден град от списъка на ЮНЕСКО за селища със световно наследство. Създаден е от Касанъдр през 315 г. пр. н.е. и е кръстен на жена му Тесалоника, сестра на Александър Велики, докато днешният Пловдив, преди – Филипопол, носи името на бащата на императора. Солун е прочут с миналото си, когато евреите и българите в него са били достатъчно много, за да са част от една колоритна и многоезична общност, загубила своята уникалност след поредицата от войни преди сто лета.
Пътуваш на юг и все повече в средиземноморския ландшафт започват да доминират маслиновите дървета – някои от видовете на които дават плод по цели сто години. Известно още с маслодайността на дървесината си, съответно и силно възпламенимо. И о, изненада, погледът се натъква на многобройни полета, засети с памук, нещо, което отдавна го няма по нашите земи – кой знае защо?
Солун е бил важен търговски център в древността, вкл. и в качеството си на някогашна столица на една от четирите римски провинции, както и столица на кръстоносците от четвъртия им поход в първите години на 13 в. Бил е притежание и на Венеция, а до началото на 20 в. почти половината му население е било евреи(55 хил. от 118 хил., българите са били 15 хил., а гърците – 10 хил.). До 1912 г. е в пределите на Османската империя. Букурещкият договор го присъжда на Гърция. Сред най-големите му забележителности са църквата „Св. Димитър“ и Бялата кула, по етажите на която има музейни експозиции с дигитални материали, за съжаление предимно на гръцки език.
Гърция е държава от 13 региона с 51 окръга. Град Атина е с автономен статут и на практика в него живее всеки трети грък от населението на страната (над 10 млн., други 2 млн. са в чужбина). Граждани са около 70% от южните ни съседи, водещи от една страна живот, подчинен на традициите, и в същото време – отворени за „чуждо влияние“. В държавата има 40 летища, 22 от които са международни, вкл. на някои от многобройните острови. Железопътният транспорт със своите 2 500 км релси, е сред най-развитите в страната. Морският флот е от над 3 000 кораба.
Всички по света сме чували словосъчетанието „олимпийско спокойствие“, както и за забулената в облаци планина Олимп, разкъсвана от гръмотевици, където живеят боговете, пиейки еликсири и разпореждайки се с нещата от живота на земята. Някога тази планина е била граница във Византийската империя, на нея са наречени и най-големите в древността спортни състезания (олимпиади), в името на които са спирани войни, победителите са награждавани с лаврови венци.
Та, на път за „Метеори“-те Олимп е една от забележителноститте, която не излиза от погледа на туристите. Междинна спирка е „изворът на Афродита“ (богинята, „родена от морската пяна“), символ на любовта и красотата. Както пише отново в интернет: „Много хубаво спокойно и зелено място с извор. Който пие от него, се подмладява със 7 години“. А под сурдинка казано – водата възвръщала и девствеността при дамите.
Поне според легендата, в която става дума, че всяка вечер Афродита била прелъстявана от Зевс – „бога на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят“, но на другата утрин, след като се изкъпела в извора, тя измивала срама си, и така ставала отново чиста и недокосната. Ако успееш да се промъкнеш през тясна десетметрова отсечка в пещерата, стигаща до него, ще пречистиш греховете си. Хубаво е да си налееш от леденостудената и кристално чиста вода от мраморната чаша, за да си отнесеш от нея вкъщи. Говори се също за един стар чинар на хиляда години, който уж бил свидетел на чудесата, вършени от Св. Параскева, хранила бедните и лекувала хора по пещерите наоколо.
Бавно и полека автобусът пристига в подножието на метеорите, а междувременно панорамата, откриваща се след всеки завой, е взела погледа и ума на всеки турист. Пред теб са седемте манастира от комплекса, наричан осмото чудо на света. Издигат се на 400 м над тесалийската равнина. Някога манастирите са били 24, но сега шест от тях са отворени за посетители. Седмият е недостъпен, защото обитателите му не искат общуване с външния свят, защото за тях постът и молитвата са по-важни от всичко друго, случващо се тук в планината Пиндос. А там преди 60 млн. години е имало земетресение, предизвикало вулканична дейност и в резултат на нея са се получили тези причудливи красиви скални образувания.
Преди близо 10 в. тук идват монаси отшелници и започва градежът на манастири, от които най-интересен е Големият метеор ("Св. Преображение Господне“), до който се стига с изкачване на около 1 200 стъпала. Така на практика три са възможните начини да се влезе в метеорите – чрез въжени мостове, подвижни стълби и по стъпалата. За основател се смята Атанасий Метеорски, т.е. Безсмъртния Светия.
Идва време и за почивка в Каламбака, единият от двата града (другият е Кастраки), развиващи в района религиозен или още наричан поклоннически туризъм. Наоколо има много заведения, но напоследък фабриката за ръчно изработени икони е дежурен хит в маршрута на туристите. Млад мъж от Бесарабия на леко архаичен български език хортува за иконите как се правят, защо са ценни, какви други неща може да си купи човек, и т.н. Накрая те заобикалят няколко жени да те консултират на различни езици, вкл. на български. Идеята е ясна – да пазаруваш като за световно – поне тамян – бял или черен, защото ще ти стигне за цяла година. А най-добре иконка – обкована или не, но да е от фабриката в Каламбака, защото е със сертификат, а и всяка покупка дава възможност да станеш част от томболата. И кой знае – може да спечелиш "още нещо".
Това е Гърция – жега, маслинови дървета, камъни – свидетели на историята, места за забавления и сувенири – много сувенири – евтини и скъпи, красиви и кичозни, ефектни и с естетика на границата на критичността. Другото е узи и сиртаки, ако има време и пари за таверна. Всъщност, за една „гръцка вечер“ винаги има скътани едни петдесет лева (25 евро). Кой, аз ли не мога да си ги позволя? Щом съм дошъл до Катерини – Паралия, преминавайки през Олимпийската ривиера, ще я посетя, разбира се. В името на божественото усещане, че си станал част от една туристическа обиколка, от която остават само хубавите спомени, запечатани от фотокамерите и слухово-визуалните ни рецептори.
Мелник-Солун-Катерини-Метеора-
Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар