Миналия месец България чества своята 107 години на независимостта си като държава.
Административното ни устройство обаче започва развитието си още през 1878
година, когато е началото на Третото българско царство. Общината като
териториална единица съществува още според Търновската конституция, заедно с
окръжията и околиите. За кратко време след Освобождението руското управление
тогава дели страната на губернии.
След Съединението
през 1885 г. влиза в сила ново териториално деление: въвеждат се окръжията и
околиите. Промени в броя им се извършва последователно през 1901 и 1934 години,
когато се въвеждат областите, включващи околии, но без окръжия.
Преди повече от 60 години Конституцията на Народна
Република България в териториално отношение разделя държавата на „общини и околии”. През 1958 г. има нова промяна, когато отново делението е „окръзи и околии”. Година по-късно с
решение на Народното събрание са създадени 30 окръга, като идеята е чрез тях да
се срещат местните и държавните интереси. Тогава се създава и Силистренски окръг.
Според
Конституцията от 1971 година „основни
принципи на държавния строй са единството на властта и демократическият
централизъм, както на общодържавно, така и на местно ниво”. През 1987 година областите като
териториални единици са „върнати”
на картата, но с намерението да изпълняват ролята на крупни териториални
административни единици. Тогава
Силистра заедно с Русе и Търговище са под „шапката“ на Разград.
В началото на 21-я век в Република
България според конституционната норма делението е на общини и на области. „Общината е „основната
административно-териториална единица, в която се осъществява местното
самоуправление”. „Областта е
административно-териториална единица за провеждане на регионалната политика, за
осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие
между националните и местните интереси”.
За разлика от
общината, тя не е самоуправляваща се териториална единица. В областта назначеният
от правителството областен управител е едноличен представител на Министерския
съвет на Република България, за да осъществява неговата политика в съответната
област.
В общините има
два органа: изпълнителна власт, представлявана от мажоритарно избираем кмет, и законодателна власт – политически
колективен орган (Общински съвет), излъчван също от населението в избори за
местна власт. При така създадената от законодателството ситуация в България в момента има три нива на
държавно управление: – национални ниво (представено от
правителството и създадените от него органи на изпълнителна власт – агенции и
др.); – междинно ниво
(представлява се от областните управители като
еднолични назначаеми представители на Министерския съвет, за да ръководят
работата на областните администрации, но и да координират изпълнението на
държавната политика от кметовете на общини в съответните области).
В бъдеще време –
и на регионално ниво, тъй като европейската практика е да се засилва
ролята на регионите в политическия и в социално-икономическия смисъл, което
предполага, че в България предстои реорганизация на управленските ниво, за да
съответстват на европейските тенденции, а и за да създадат условия за
по-ефективно регионално ниво.
В двустепенната
скала на административно-териториално устройство на Република България само за
общините е предвидено „местно
самоуправление” – пряк избор и актове на властта (заповеди на кмета и решения
на Общинския съвет), валидни за съответната територия. Всяка област представлява като географско понятие „обособена част от земната повърхност,
ограничена от външните граници на съставящите я общини”: областите у нас са 28, а 265 - общините.
Общината е
основна единица, на чиято територия се провеждат мероприятията на държавната
регионална политика. Така
наречените райони за планиране са 6 с центрове София, Варна, Русе,
Видин, Бургас и Пловдив. В техните рамки се обособяват и райони за целенасочено
въздействие (на териториална
основа) за провеждане на държавна политика за регионално развитие чрез система
от мерки, насочени към постигане на устойчив ръст на социално-икономическо
развитие, както и за преодоляване на вътрешно-регионални различия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар