В КК „Албена“ бе проведена 16-ата национална медико-журналистическа проява
на Фондация „МОСТ“ с председател Юлия Пискулийска, проведена под патронажа
на президента Румен Радев под надслов „Живот за здравеопазването – как? Стилът
на диалога или традицията „орел, рак и щука“?“. Срещата бе открита от зам.
председателя на Народното събрание д-р Нигяр Джафер, а в проявата участваха и
нейните колеги народни представители проф. Георги Михайлов и Антон Кутев –
председател на Постоянна комисия по жалбите. Сред журналистите бяха и двама
добруджанци – Йордан Георгиев от Силистра и Калина Грънчарова от Тутракан. Любимата
актриса на няколко поколения българи Татяна Лолова, също е дългогодишен участник
в уникалната проява.
С презентации в програмата се включиха
професорите Ивайло Търнев, Иво Кременски, Тодор Кантарджиев, Ива Петкова, Иван
Недков, Николай Габровски, Маргарита Апостолова, Мария Бакърджиева; лекарите Димитър Тасков, Теодор Замфиров., магистър
фармацевтите Маргарита Грозданова и Николай Герасимов; двама здравни медиатори от Стралджа и Провадия, споделили опит от името
на 215 свои колеги в 115 общини на България, сред които и община Главиница.
Проф. Търнев запозна аудиторията с резултатите по програмата за редки
заболявания, провеждана без помощта на държавата и според който тези
заболявания са изпитание за здравната система на всяка страна. Проф. Иво
Кременски е ръководител на
Националната генетична лаборатория: 80% от редките заболявания са на генна
основа и само 1% от тях подлежат на лечение. „Профилактика и скрининг са
ключовите думи“, твърди професорът национален консултант, а у нас няма
скринингова програма, докато по света генетичните изследвания започват през
1953 г. В момента в България действат 30 лаборатории с 18 лекари по медицинска
генетика, при нужда от 70, които при добра организация могат да правят успешна
телегенетика, вместо пациентът да се разхожда до центровете. 
Темата за ваксините бе разгледана от проф. Тодор Кантарджиев като
национален консултант: „Падне ли доверието към ваксините – очакваме епидемии“. Магистър фармацевт Маргарита Грозданова се спря в
експозето си на новата роля на фармацията, тъй като фармацевтът все повече
придобива ролята и на „лекар“, тъй като двете професии са „скачени съдове“.
Като много голям проблем бе отразено паралелното търгуване с лекарства, липсата
на референтно ценообразуване; друго предизвикателство са непознатите у нас
електронни рецепти и електронно здравно досие. От 2019 г. в действие влиза евродиректива
– всяко лекарство да има уникален идентификатор.
Относно историята на фармацията своя презентация направи магистър фармацевт
Николай Герасимов: до средата на 19 в. тя не е отделна страна в целия процес,
дори лекарства и храна са се продавали на едно място. Специално в България
„реформа“ по отношение на това „дело“ се прави във втората половина на
по-миналия век. За отбелязване – до 1879 г. в българските земи е имало 32
аптеки, като първата е от 1823 г. във Велико Търново, собственост на Марко
Павлов. В момента у нас аптеките са в условия на полуетичен модел и има нужда
от национална аптечна карта.
Развитието на здравеопазването, заедно с IT-сектора, е сред 6-те мегатенденции, променящи
света, тъй като на всеки 72 дни се увеличава три пъти медицинската информация –
засега в 40 хил. специализирани сайта по целия свят, с прогноза за 80-100 хил.
до 2020 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар