Еньовден иде - най-витален ден на годината

Сн. от профила на Naq Nikolaeva

Според поверието: в нощта срещу Еньовден (24 юни) звездите слизат на земята, за да омаят тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. В тази необикновена нощ билките са с най-голяма сила, в нея всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва. А за за сте здрави през цялата година - не пропускайте в ранното утро на Еньовден, преди изгрев слънце, да се измиете в течаща вода или да се отъркаляте в росата. Това са част от поверията, свързани с деня на лятното слънцестоене, един от най-важните летни празници в народния календар на българина. 

С него са свързани много вярвания за слънцето, водата и лечебните растения, смята се за патронен празник на билкарите. Еньовден се чества на 24 юни, когато Православната църква отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча, предсказал идването на Спасителя Исус Христос. В този ден християнският свят се отдава на езически ритуали – къпане, прескачане на огън, танци, гадаене, бране на билки и магии за плодородие. В полунощ срещу Еньовден небето се отваря – стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. От мястото, където има заровено богатство, излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето. 

Моми и жени, врачки, баячки и магьосници събират билки, които използват за лек и магии през цялата година. На първо място сред тях е еньовчето, също комуника, иглика, маточина. Народните вярвания твърдят, че по човека ходят 77 и половина болести. За 77 болести има цяр, само за половинката болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, но нея само посветени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ и да използват. 

Вярва се, че преди да “тръгне към зима”, Слънцето (бел. ред. - стар български знак) се окъпва в изворите и реките и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него, е с особена магическа сила. Затова през тази нощ водата в реките и кладенците на този ден е лечебна и магическа. След като се изкъпе във водите, слънцето поема своя обратен път към зимата. Народът вярва, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето “трепти” и “играе”. И който види това, ще бъде здрав през цялата година. 

Точно по изгрев слънце трябва да се обърнете с лице към него и през рамо да наблюдавате сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. В крайморските райони твърдят, че морето “спира да се движи” и също се къпят в него. Нощта срещу Еньовден е изпълнена с особена сила и тайнства. 

В нощта срещу Еньовден лечебните треви се “откупуват” от самодивите със специален обред. Жените подреждат в кръг кошниците с набраните магически растения и играят около тях “сключено хоро” в пълно мълчание. От билките се правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец, които през годината се използват за лекуване. Някъде китките са толкова, колкото са хората в семейството, наричат ги на тях и ги оставят през нощта навън. На сутринта гадаят за здравето на този, на когото е наречена китката. 

После ги окачват из къщата и през годината ги ползват за лекуване. С тях кадят болните или ги окъпват с вода, в която са топили китките. С тревите и цветята, набрани на празника, се увива и голям еньовски венец, през който всички се провират за здраве. Той също се запазва и се използва срещу болестите.

Копирано от в. Български новини, www.newsbg.eu.