За годишнината
от църквата в Гарван и за юбилея на поп Константин: емоционалното натоварване за мен днес е голямо. Прави
чест на митрополията и на моите съселяни, че почетоха своя свещеник и нашия
баща. Той отдаде изключително много на енорията си и изпълни не само
свещеническия си дълг. Подпомагал е хората с написването на молби, заявления и
ходатайства. Беше изповедник на хората, но не в буквалния смисъл на думата. Възпитаник
е на духовната академия в Кишинев и владееше пет езика. Пътят му в Гарван беше
изключително тежък. Отбелязвам това, за да подчертая колко трудно му е било.
Притискаха го да хвърли расото, но той не се поддаде. Искаха храмът в селото да
стане кино. Преди коледните празници, заедно с двама-трима будни хора от селото
го „прибираха”, за да няма богослужения. Отиде си, ненавършил 50 години. 
Моят
баща ми препоръча да завърша Семинарията в Черепиш. Не съжалявам, че имам това солидно
образование, което сега ми помага в професията на археолог. Дълбоко съм убеден,
че нямаше да бъда това, което съм, ако не бях завършил семинарията. Както по
отношение на подготовката ми в езиково отношение – класически и западни езици,
така и в моето възпитание. Бях буен като дете, но в семинарията ме укротиха.
През 2010 г. открих частици от мощите на
Йоан Предтеча и Кръстител. Като пророк той се тачи както от християните, така и
от мюсюлманите, поради което откритието е незапомнено в световната библейска и
християнска археология. С благословията на посветени митрополити дръзнах да се
направят изотопни и ДНК анализи в Оксфорд и в Копенхаген. Заключение бе
категорично: тези частици са на човек, живял между 50 г. пр. Хр. и 70 г. сл.
Хр.. Както и, че е от района на Палестина. Доказана бе и хранителната му диета,
пълна с протеини, дължаща се на факта, че е живял в пустинята, където се е хранел
с див мед и акриди (скакалци). Проучвам от 30 г. манастирската археология и разчитам надписи
на латински, гръцки и старобългарски език. Именно тези мои занимания и приносът
ми в средновековната култура бяха повод през 2004 г. да бъда първият извън
научния кръг в столицата, получил Хердерова награда.
За археологическите занимания в момента:
през 2013 г. ще работя там, където съм през последните 15-20 години - във феноменалния
царски манастир на св. Цар Борис във Варна, посветен на св. Богородица. Там е
най-големият скрипторий, т.е. място, където се пишат, превеждат и орнаментират
книги. Другият манастир е на острова, където намерих мощите на св. Йоан
Предтеча, където ще продължим разкопките. Надявам се да разберем най-после защо
там е построен този монашески и патриаршески манастир. Без негови мощи има
много храмове, посветени на св. Йоан Предтеча. При налагането на християнството в Римската империя Св. Йоан Предтеча е
бил необходимият контрапункт на силно божество като Аполон. В средатата на VI в. св. Бенедикт Нурсийски построява манастир, посветен
на Йоан Кръстител в Монте Касино във все още действащо светилище. Третият манастир е в
Преслав и е на ичергобоила Мостич, дясна ръка на царете Симеон и Петър. Този
манастир е и на Георги Синкел, дясна ръка на патриарха по същото време. И трите
манастира всяка година поднасят изненади.
За "мъртвите
езици": Така наречените „мъртви езици”
– латински и гръцки, са един много важен прозорец за нас като представители на
вековете след XV-XVI в. Тогава заглъхва лека-полека изучаването им.
Благодарение на тях ние открехваме значителна част от историята на света и на
нашите предци, независимо от етническия им произход. Особено в областта на
археологията и на епиграфските паметници; на надписите, врязани в глинени и
златни съдове.
За Корана и
Библията: Има много институти, в
които паралелно се изучават Корана и Библията. В Корана Христос, Богородица и
св. Йоан Предтеча са отбелязани като пророци, а не като божества. Това
подсказва, че Мохамед великолепно е познавал Библията. Единствения манастир, в
който има минаре – символ на джамията, е синайският манастир „Св. Екатерина”.
Според преданието, той е съхранен поради завещанието, което Мохамед е написал и
отправил, а именно: манастирът да не бъде разрушаван. Арабите го заобикалят, но
не го разрушават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар