"Църквата
е постановила всеобщо поменуване на всички, отишли си от този свят", заяви митрополит Амвросий, духовен водач на Доростолска епархия, по време на панихидата в село Гарван. В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) е първата за годината задушница, когато всички българи извършват помен в чест на мъртвите. В навечерието на Великия пост тя бе проведена в чест на 120-ата годишнина на православния храм "Св. Димитър" и на 100-годишнината от рождението на неговия свещеник поп Константин.
Общо четири са задушниците в традициите на църквата. Втората е на Патдесятница и св. Дух след Великден, а именно „Черешова
или Светодуховска”. Третата е забравена у нас, но е запазена в Русия. Тя е в
събота преди Димитровден и има своето изключително значение, защото тогава се
почита паметта – на всички, загинали на война или в морета и океани, т.е. нямат
гроб, на който близките да пролеят сълзи. Св. Димитър е бил войн, поради което задушницата се нарича „Воинска”. Четвъртата е „Архангеловата”
задушница.
Всички
сме грешни, поради което трябва да поменуване покойниците, не само по време на
задушници. След смъртта на всеки се извършва т.нар. частен съд, чиято присъда не
е окончателна. Починалият не може сам да извоюва прошка за себе си, поради което
ние, живите, ги поменуваме. Господ е казал: „Там, където са двама или трима,у
събрани от твое име, и аз съм сред тях”. Ние славим тези примеси в храма и
отслужваме панихида, защото сме много повече от двама и трима, и Бог невидимо
присъства сред нас. Когато всеки си вземе от житото и прелее виното, той ще
каже: „Бог ги прости”.
Така след молитвите ни Господ ще прояви окончателната милост за
покойния в съдния ден. В дни на
задушници да имаме не само тъгата, но и надеждата, че всички са получили или ще
получат вечния живот, в което вярват християните. Животът не свършва с нас.
Логиката го отхвърля. Това, което човек успява да постигне в своя живот,
изглежда безсмислено. А в Космоса не
може да има нищо безсмислено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар