Назаем от Фейсбук: Коя демокрация? Оная, която група ентусиасти измислиха в представите си преди 23 години и после омерзени се скриха в малки, забутани селца?

          Rosi Kirilova: ...Коя демокрация? Оная, която група ентусиасти измислиха в представите си преди 23 години и после омерзени се скриха в малки, забутани селца? Или другата, която бедни духом хора употребиха за НЕдуховното си обогатяване?! ... Не намерихме своя Моисей в началото на Пустинята си – някой, който да е ИЗНОСИЛ поне здраво семейство, или идея, или поет ангажимент. Или всичко това заедно. Някой, свободен по дух и отдавна научен да ходи по вода – в прекия и в преносния смисъл...За когото водачеството да е белег на характера му, а не на пресметнато бъдещо осребряване...Затова стигнахме до тук. Понеже демокрацията не се прави само от идеи, нали? А и от личности.

        Не познавам такъв, след когото бих тръгнала, без да задавам въпроси... Но пък познавам достатъчно МАЛКИ хора, които осакатиха идеята за демокрация, налагайки тесните си кройки върху другите. Виждала съм истинските им лица и не ме интересува сценичният им образ. Знам как се отмятат, как подтичват в едно или друго игрално поле, дебнейки единствено и само личната си изгода, докато се изхаби поредната им емоционална прищявка... 

          МАЛКИЯТ човек няма таланти – само амбиции. И мечтата му е да натрие носа на Живота. Ако може – на първата обиколка. Защото по-нагоре въздухът става сгъстен и трудно се диша. А лицемерието, подмазването и слагачеството не виреят, лигльовците пък са първи мишени. При една капка истина – въздухът се взривява. Там достойнството не е качество, а начин на живот и почтеността не е дисциплина в бягането, а възможността да се погледнеш без срам в огледалото...Там се цени натрупаното в душата, а не в банковата сметка. Там приятелят не дава назаем – той подарява. Там любовта е действие, а не удобна стряха, докато дъждът премине...Защото, както пише в Библията, „любов нямаш ли – нищо не си...”Не разберем ли това, ще живеем от криза в криза, чудейки се кого да обвиним за безпътието си...