Словесни орнаменти от „светата гора на българския Северозапад“

От Лопушанския манастир, където 10 години е служил Негово Високопреосвещенство Доростолският митрополит Амвросий, започна тридневният (31 март-2 април 2017 г.) добруджански тур из светините – духовна обител във Видинска епархия и Северозападна България. В програмата: посещение на манастирите Чипровски, Изворски, Добридолски и Клисурски, както още на Видин, Белоградчик, Чипровци, Арчар, Берковица и др. населени честа).

Той бе организиран от архимандрит Емилиян с участието на миряни от енориите Силистра и Алфатар, както и на представители на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ Силистра и Смесен хор „Седянка“ при Народно читалище „Доростол 1870“ Силистра.

Поклонническият тур е поредна възможност на хора от различни възрасти да се докоснат до места, в които повече от 10 века се е раждала, развивала, умирала и отново възкръсвала българщината и свързаната с нея Христова вяра. В случая обект на внимание са църкви от стари и нови времена, както и манастири (общо 9 в епархията на Северозапада), съхранявали култура, книжнина и борчески дух.

Пътуването на добруджанци започна от Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“, понастоящем обитаван от монашеско братство, състоящ се от църква(подобна на храма в Рилския манастир), стопански и жилищни сгради с два чардака в съвременен манастирски архитектурен стил, и 160-годишна белокаменна чешма с три чучура (от които, за съжаление, в момента не тече вода). Твърди се, че тук патриархът на българската литература Иван Вазов е творил част от романа „Под игото“. Някога е имало килийно училище, а още по-преди – в годините на Второто българско царство, и друг манастир, възстановен от трима чипровски монаси през 19 в., за да бъде свидетел и на национално-освободителните борби.

В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави. Показан е мъж, подпрян на пушка, и с размахана сабя. Тук е един най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков, прародственик на столичната кметица Йорданка Фандъкова. Входът на църквата се краси от гигантска секвоя, засадена в чест на раждането на последния български цар Симеон Сакскобургготски, записал в биографията си и премиерски мандат (2001-2005 г.).

„Не е хубаво, че няма да останете по-дълго време, ако бяхте се обадили, щяхме да ви нагостим с хубава манастирска рибена чорба“, казва на изпроводяк монахът, посрещнал силистренската група, пропуснала да види и по-малката църква, в която се служи през зимата.

Секвоята пред храма
в Лопушански манастир

Чипровският манастир, основан от католици през 10-и век, и опожаряван или разрушаван поне 6 пъти (от 1404 – при въстанието на Константин и Фружин до 1688 г. след Чипровското въстание), е друга интересна обител, намираща се в подножието на Язова планина. Възстановяването като православно място става през 18 в. Създадени са връзки с някои руски манастири и са изпращани представители в Русия. На границата между 18 и 19 в. Павел I – тогавашен руския император, подарява на манастира престолно евангелие със сребърен обков (днес e  в Националния исторически музей София).

Според сайта за български манастири: „По време на въстанията в Северозападна България, Чипровският манастир приютява няколко хиляди четници. Самите монаси се включват като въстаници в Ломското съзаклятие от 1867-1868 година. През юли 1876 г. в близост до манастира сражения водят четите на Панайот Хитов и Филип Тотю“.

Малка костница съхранява останките от борци за освобождение преди всичко по време на Чипровското въстание. Трима са монасите, грижещи се за манастира, в който мегдан делят дървени и чугунени клепала. В средата на двора се издига манастирската църква на „Св. Иван Рилски“, датирана към края на 18 в. и обновена през 1829 г.

Старият храм във Видин

Първата света литургия в катедралния храм „Св. Димитър“ в град Видин, започнат през 1885 г., е през 1900 г., макар неговото освещаване да е години по-късно през 1926 г., когато е зографисана. Градежът на църквата продължава около 40 г. Той е с 1-1,5 м по-широк от събрата си „Успение Богородично“ във Варна, по чието подобие е архитектурният му проект. Със своите 33 м е трети у нас храм по височина и втори по големина след патриаршеския „Свети Александър Невски“ в София.

Подходът към крепостта Баба Вида

Ръка от мощите на митрополит Кирил е сред най-ценните в храма, духовно чедо на митрополит Антим I, негова катедра като видински владика, преди да бъде избран 4 години по-късно за пръв български патриарх в новото време. 

Любопитно е, че мощехранителницата е дарение от румънка, която е посетила храма в поклонническа група и е получила чудо от съприкосновението си с мощите на светеца покровител на епархията. И други силни молитвеници пред бога има във видинския митрополитски храм: на Матрона Московска, на Александър Свирски и др.

Силистренци сред изложба в крепостта Баба Вида

В миналото Видин е солиден град, имало е нужда от много храмове (сред тях састаринният храм „Св. Пантелеймон“, разположен в двора на Видинска митрополия, църквата „Св. Петка“ и митрополитската църква „Св. Николай“, а тази в Арчар –„Успение на пресвета Богородица“, е една от най-впечатляващите).

Както и 9 манастира на територията в епархията, защото са били изпълнени с хора, за разлика от сега, когато демографската и икономическата криза играе фатална роля в развитието на региона, впечатляващ с красива природа, славно минало и колебливо в житейски план настояще, стана ясно от беседата пред силистренските поклонници, изнесена от Негово Високопреподобие архимандрит Исаак, духовен надзорник на Видинска епархия.

Разбира се, Видин е и градът на крепостта „Бабини видини кули“ (площ 5 дка), изградена на голям завой на река Дунав, и считана за най-запазена от Средновековието у нас. В основата й е римска крепост, достроена по средновековен български образец. В края на първото българско царство издържа 8-месечна обсада, а във Второто е най-важното укрепление в държавата. 

Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османския период, когато стават факт редица още строителни дейности, но най-голямото разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал т.нар. Видинско царство. В края на 18 в. крепостта (днес със статут на музей, обзаведен и с „летен театър“), вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за арсенал и за затвор.

Храмът в село Арчар

Друга историческа и архитектурна забележителност във Видин е сградата, известна като Конакът. От 1956 г. е музей с историческо предназначение да представя експозиция за периода до 1878 г. (поостаряла като стилистика). 

Заедно с крепостта и Кръстатата казарма, той влиза в историческия комплекс на града към местния РИМ. В миналото зданието е записало в „биографията“ си роля на административен център на българската църковна община, както и на полицейско управление. 

  

Сред миряните бе и група туристи
от ТД „Дочо Михайлов“ Силистра

Сред най-впечатляващите моменти от преживяванията в Дунавския пограничен район, чиято съдба е между най-драматичните в българската история, е посещението на духовна перла на Северозапада – Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (№4 по големина в България), който от 2008 г.  насам е действаща девическа монашеска общност. На практика духовният код на манастира има своето продължение в лицето на 6 монахини, българки от Вардарска Македония (начело на тяхната дейност е игумения Таисия), след като през месец май 2007 година „тези много добри сестри“ се заселват в манастира.  

Манастирът се намира в землището на село Бързия между градовете Берковица и Вършец, и е основан по времето на цар Иван Асен II в 1240 г., когато се е наричал Пустия. В следващите няколко века многократно е разрушаван и е възстановен през 19 в. от йеромонах Антим (Александър Дамянов от Берковица). През 1869 г. той гради магерницата, а след това параклиса „Свети Никола“, аязмото и храма (построен върху естествен хълм през 1887-1890 г., модернизиран през 1926 г., реставриран и зографисан от Георги  Желязков и Георги  Богданов през 1936-1937 г.). Най-дългогодишен игумен е Антим III, който служи в манастира от 1945 до 1987 г.

Музеят на килимарското изкуство в Чипровци
също е място за незабравими спомени

Иконите са от 1891 г., създадени в стила на Дебърската школа. Тук е имало килийно училище и винаги е извършвана селскостопанска дейност. През 2008 г. към манастира е създадено иконописно ателие за изработка на икони с качествени природни материали (липово дърво, платове от памук, вълна и лен; смоли и 24-кратово злато – за фон; креда, туткал, гипс  – за бяла основа на 9 нива;  стъкло и шкурка – за идеална гладкост; минерални бои от цял свят – някои от които се обработват по стари рецепти – примерно с жълтък, ленено масло и бяло вино, за да се получат уникални и трайни цветове; лакове за запечатка и др.). Покрай всичките си задължения монахините работят и в своеобразната работилница за уникални икони по охридски образец, пресъздадени в източно-византийски стил от 10-11 в.

Домакинът на тържеството в Клисурски манастир - протосингелът на Видинска епархия Негово Високопреподобие архимандрит Антим (правият в средата), заедно с отците от Доростолска епархия

Практика е в манастира разходката да мине задължително през ателието, придружена с нагледна лекция за иконописването, пресъздаваща начина на подготовка на основата на иконата – дъската, което е дълъг и важен процес. Според изработващите тези великолепни примери на изобразителното изкуство, иконописецът трябва да е духовно подготвен, той трябва добре да познава житието на светеца, когото ще изобразява с благововейно отношение и с молитва, защото „бог рисува чрез неговата ръка“.

Идеята е да се спазва вярването, че „светците са живи в небесата и се молят за нас“. Не е случайно, че част от монахините, изработващи икони в Клисурския манастир, имат подходящо за извършваната работа образование, за да предават по най-автентичен начин това изкуство, завещано от преди десет века по българските земи. Тук е единственото място в България, където иконите се работят по неповторим начин, при това по каталог и само след поръчка, като най-малко месец отива за създаването на една икона.

Според религиозните философи, „манастирите са места с подчертано божие присъствие, тъй като там се прави връзката между земята и небето в името на духовната утеха и благослов“, необходими винаги, но най-вече във времена, когато се живее неспокойно, както е в момента, тъй като хора без вяра и без общочовешки ценности създават проблеми на всички останали. А открай време разбирателството и вярата са път към решаване на вечните проблеми пред хората – бедността и болестите, омразата и враждебността.

За всички тези неща пред миряните от Силистра по време на тържествената вечеря говори протосингелът на епархията с център Видин Негово Високопреподобие архимандрит Антим (Антон Руменов Маноилов), родом от Благоевград, който поздрави гостите и от името на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан. И според него, както по мнението на повечето православни дейци, в България в момента в училище отсъства „час за добри хора“, т.е. за т.нар. вероучение, още повече, че училището  е неспокоен двор, а обществото съществува без вяра и коректив в условия на духовна празнота.

Всяка година над 300 мотоциклетисти от Северозапада идват тук в началото на сезона за колективен водосвет за здраве

Постната тържествена вечеря, съобразена с изискванията на канона преди Великден, бе придружена с наздравици с пивка манастирска ракия и завърши с мощно и искрено „На многая лета“, подето от участващите в групата представители на Смесен хор „Седянка“ при Народно читалище „Доростол“ Силистра.

Както е известно, т.нар. „многолетие“ е на повече от 10 века и е част от православното богослужение, вкл. от времето на византийския дворцов церемониал, като с него се пожелава дълги години живот и благополучие, обикновено под формата на солов речитатив и хоров припев. Наред с химна на България, песнопението традиционно звучи в първите минути след настъпването на всяка Нова година, но се слуша при сватби, рождени дни, както и при други тържествени поводи. „На многая лета!“ и до нови срещи в „орловите гнезда на българския дух“, както нарича манастирите патриархът на българската литература Иван Вазов.