четвъртък, 2 юни 2016 г.

Византийският град Доростол до 600 г. е епископски център

http://www.airgroup2000.com/

Град Силистра е разположен в североизточния край на България, на дунавската граница, точно откъдето започва и сухопътната ни граница с Румъния.. Отстои на 120 км от град Русе. Силистра лежи в източната част на Айдемирската низина и крайните разклонения на Добруджанското плато, на 20 м надморска височина. 

Климатът е умерено континентален със средна годишна температура 11,2 градуса С, годишната валежна сума е 546 л. на кв. м. Никой от нашите дунавски градове не може да съперничи на многовековна Силистра, на нейната изпълнена с важни събития история. Ако за другите дунавски градове има периоди на упадък и забвение дотолкова, че не са фигурирали векове наред в старите географски карти, за Силистра няма помръкване. Нейната крепост е била свидетел на битки, в които последователно са участвали траки, гърци, римляни, византийци, българи, руси, татари, румънци, турци..., наследник е на римския Дуросторум, което в превод означава "яка крепост". 

За пръв път това име се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. През 169 г., по времето на Марк Аврелий, Дуросторум става мунипиция - самостоятелен град, който се налага като център на Долна Мизия и важна митническа станция. В Дуросторум през 390 г. е роден големият пълководец Флавий Аеций, разгромил на Каталунските полета хунския вожд Атила, наречен "Бич Божий". Между римските императори, идвали в цветущия град, са Диоклетиан и Валант. Византийският град Доростол до 600 г. е бил епископски център. 

Намерена е надгробната плоча на последния епископ Долчисимус, която се пази в Софийския археологически музей. Българите нарекли града Дръстър. След покръстването Дръстър е главният български религиозен център. През 968 - 971 г. войските на българския цар Борис Втори и киевския княз Светослав Игориевич заедно отбраняват Дръстър срещу византийците, водени от Йоан Цимисхи. В българската държава има важни административни функции - център на комитат, а през време на византийското робство от 1018 г. е главен град на областта Паристрион (Подунавия). 

През 1153 г. Идриси го нарича Диристър, а Хаджи Калфа през XVII в. - Дристра, откъдето идва и сегашното Силистра. На изток от града, на румънска територия, на остров Пъкуюл луй Соаре (българското му име е Плоска, а турското Адакьой) са открити останките на средновековно пристанище и крепост. Според някои специалисти това е нелокализираното българско пристанище Вичина, седалище на българския речен флот от Омуртагово време насетне. Към 1695 г. в Силистра е роден Партений Павлович, книжовник и духовник, първия български светски поет. 

Край Силистренската крепост, която по-късно става част от отбранителния четириъгълник на Турската империя Русчук - Силистра - Варна -Шумен, са се сражавали големите руски пълководци Румянцев, Суворов, Багратион, Кутузов, Дибич Задбалкански. От 1913 г. до 1940 г. Силистра е в пределите на Румъния. В силистренско са първото и третото по големина села в страната - Айдемир с 9125 ж. и Калипетрово с 6266 ж. 

Запазена е Куршумлу джамия, както и някои стари бейски къщи. Редица сгради с малки керемидки по стръмните покриви и красиви колонки, сводове и куполи са в румънски архитектурен стил. Килийно училище в града е имало от 1812 г., от 1890 г. - педагогическо училище. Негов наследник е педагогическото училище, което от 1997 г. е филиал на Русенския университет. В този град за пръв път в страната бяха произведени електронни калкулатори (ЕЛКА). Към машиностроенето и металообработването се числят заводите "Хром" и "Стомана", заводът за отрезни машини, за металорежещи машини, за механизирани детски играчки. 

Памукотекстилната промишленост включва завод "Добруджа". Завод "Капитан Георги Мамарчев" произвежда технически каучукови изделия. Други предприятия са консервното "Нектар", керамичният завод, заводите за млечни и месни изделия, предприятието "Камъшит" и дървопреработвателният комбинат, разчетен да използва дървен материал от Коми (Русия) по река Дунав. Сега той изживява криза и цеховете не работят. На хълма край града е крепостта "Меджиди табия" от 1857 г. Много интересна гробница от V век е открита през 1943 г. Тя е от времето на император Теодосий и е забележителна с античните си рисунки. През 1969 г. е открито погребението на знатен магистрат, датирано от монета от времето на император Проб (276 - 282 г.). 

Той е бил погребан с конете и колесницата си, от която са запазени скъпи апликации от електрон (сплав на злато и платина). В сградата на някогашния конак (по-късно - затвор) е уреден етнографски музей. В него е показан битът на Добруджа - носии от времето на "Алфатарския цар", Вълко Чорбаджи и Йовковата Боряна, Пеещите каруци на Сали Яшар, ризи с шевици, престилки, елеци, шарени черги. 

Градският стадион носи името на Луи Айер - швейцарски преподавател по гимнастика, свързан с Лом, Силистра и Русе, популяризирал много от спортовете у нас, загинал като офицер край Дойран през време на Първата световна война. Силистренското пристанище спада към Русенския пристанищен комплекс. От 1992 г. е прекъснато пътническото корабоплаване по линията Русе - Силистра. Граничният пункт на сухопътната граница дава възможност за автомобилни пътувания до Констанца и с ферибот до Кълъраш и оттам за Букурещ. Има идея за директен ферибот Силистра - Кълъраш и за мост над река Дунав. Съществува целогодишна пътническа линия България - Украйна (Силистра - Измаил).

Няма коментари:

Публикуване на коментар