Руско-турската война от 1877 – 1878 г. допринася за осъществяването на аграрния преврат в Южна Добруджа, а така също и създава необходимите предпоставки за развитието на капиталистическите отношения. През следващите три десетилетия и половина областта като част от българската държава се намира в период на сравнително спокойно и възходящо развитие. Стопанският облик на Добруджа продължава да бъде предимно аграрен, тъй като около 80% от трудоспособното население се прехранва със земеделие.
Характерна тенденция за областта е увеличаването на частнособственическата обработваема земя и броя на едрите земеделски стопани. По броя на крупни земеделски стопанства Добруджа заема първенствуващо място в страната. Така например през 1908 г. тук се намират 41% от земевладелците, притежаващи над 50 хектара земя. Друга характерна тенденция за областта е масовото въвеждане на модерен земеделски инвентар и машини – сеячки, редосеялки, жетварки, косачки и др. През този период Южна Добруджа трайно се утвърждава и като „житницата на България”.
Със зърнени култури се засяват близо 85 – 90% от орната земя, а Добричка и Балчишка околия заемат първото място в страната по добив на пшеница на глава от населението. Богатството на Добруджа на второ място идва и от животновъдството, което притежава традиции още от възрожденската епоха. Освен характерното за областта овцевъдство и коневъдство, тук е разпространено и отглеждането на камили. Поради своята изключителна издръжливост към температурните аномалии и непретенциозност към храната, камилите се оказват успешен заместител на волския впряг. Първият, който внася и развъжда камили, е чифликчията Жечо Холевич, чието стопанство от 15 хил. декара се намира в землищата на селата Белгун и Септемврийци.
Ускореното развитие на земеделското стопанство създава благоприятни предпоставки за напредъка на преработвателната промишленост. През 80-те и 90-те години на ХІХ в. тя се представлява най-вече от занаятчийското производство, но и се създават предприятия от фабричен тип. Най-голямо развитие има мелничарството. През първото десетилетие на ХХ в. в някои от градските центрове са разкрити модерни мелници.
През 1910 г. в Балчик е открита най-голямата в България мелница, която представлява пететажна сграда, издигната непосредствено до пристанището и морския бряг. На следващата година към нея е пристроена и фабрика за макарони и грис. Мелници се изграждат и в селата, но те са с по-скромни функции и размери. Особено впечатляващи са водните мелници по р. Дунав край Тутракан. Освен с мелници фабричното производство в областта се представлява и от няколко текстилни, железарски и цигарени фабрики в Добрич, Силистра, Балчик и Каварна.
Въобще южнодобруджанските градове, макар и да продължават да носят все още аграрни черти, се урбанизират постепенно и се утвърждават като важни стопански центрове. Увеличава се и броят градското население. Поради своя голям хинтерланд като най-динамично развиващ се и проспериращ град в Южна Добруджа се утвърждава Добрич (преименуван така на 19.02.1882 г. с княжески указ на Александър Батенберг по молба на добричкото гражданство). За неговото икономическо развитие съществено допринася и откриването през 1910 г. на жп линията Девня – Добрич.
Обратно на това пък, Силистра губи ролята си на водещ стопански център в областта, тъй като голяма част от нейния хинтерланд остава на територията на Румъния. Ако през 1910 броят на жителите на Добрич е вече 17 146 (при 9 567 през 1880 г.), то показателите за силистренското население са съответно 11 646 при 10 642 предишни. Динамично нарастват и градовете Тутракан (10 490 ж.), Балчик (6 616 ж.) и Каварна (4 874 ж.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар