сряда, 29 юни 2016 г.

Добруджански хайдутин оживява в екшъна „Воевода”



Назаем от http://www.paralel44.com/

Изявеният актьор Димитър Селенски, който почти 20 години беше част от състава на Драматичен театър „Сава Доброплодни”, е голям фен на тукашния някогашен харамия Янчо. Той се запознава с житието му по повод превъплъщението си в образа на хайдутина Трайчо от заснетия неотдавна екшън „Воевода” на режисьорката Зорница София. Очаква се премиерата му по българските екрани да стартира в края на годината.
„Покрай филма бая харамийска литература изчетох, но тази за Янчо ми легна на сърцето, защото съдбата му е направо невероятна! Трябваше да съм страховит като него, та затова си го избрах и така той стана един от основните прототипи на героя ми”, сподели Селенски.
Янчо, който е родом от Сребърна, шетал из Добруджа по време на Кримската война през 1854-56 г. Днес е известен на много малко хора, а някои даже смятат, че е събирателен образ от народните предания за юнаци и харамии, без изобщо да е съществувал реално. Единствен източник „черно на бяло” за делата му е издадената през 1863 г. в Браила книга „Сватбата на хайдут Янчо” от френския пътешественик Ришар дьо Лапрад. Тогава тя веднага бива преведена на български от възрожденеца Иван Мънзов, списвал сатирично-бунтовния вестник „Тъпан”, чийто сътрудник по-късно е и Христо Ботев. През 1897 г. излиза и като част от отпечатания в София сборник „Из българските черни теглила и отмъщения” с преводач Д-р С., както е посочено на корицата.
В писанията подробно се разказва как Янчо си купил карабина и пищови и как започнал да мъсти на турците за озлочестената си от тях млада съпруга. Венчал се за оръжието и вдигнал кървава сватба, разпростирайки обсега на своята вендета чак до Видин.
Не се посочва до кога е живял героят, но книгата за него е масово четена от българите в навечерието на Априлското въстание. Днес тя е известна главно на специалистите по възрожденска литература, някои от които са на мнение, че неин автор е самият Мънзов, а преводът й уж от френски е просто мистификация. Още повече, че преди Освобождението от турско робство това е било честа практика от страна на писателите сред емиграцията ни в Румъния, целящи по този начин да покажат на читателите, че от нашите съдбини се интересува и цивилизованата Европа.
Но в случая най-важното е не това, а фактът, че и ние сме имали един голям поборник, вдъхновил със своите подвизи предците ни също да грабнат оръжието в битката срещу петвековния поробител. Затова трябва да се гордеем с него и постоянно да го изтъкваме в опровержение на твърденията, че в нашия край, понеже е земеделски, не е имало хайдути, коментират силистренци.

Няма коментари:

Публикуване на коментар