вторник, 21 юни 2016 г.

Силистренската миткрополия с нова табела

С нова табела се сдоби сградата на Силистренската митрополия. Доростолска епархия  е в очакване на посещение на патриарх Макдсим в първата десетдневка на м. юли т.г. във връзка с първия по рода си събор, посветен на Доростолските мъченици.

www.silistra-diocese.eu: "Доростолска митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи, бидейки формирана около 390 г. Тя е основана върху пролятата мъченическа кръв на 12 светци-мъченици понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. – св. Дасий /20 ноември 303 г./, св. Максим, св. Дада, Св. Квинтилиан, св. Юлий, св.Валентиниан, св. Пасикрат, св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник, св. Исихий /при големите гонения на Диоклетиан през 304 г./ и св. Емилиан, изгорен на 18 юли 362 г.

Първият епископ на града Авксентий е ученик и последовател на св. Вулфила и е регистриран като такъв през 390 г. През 5-6 в. епископи на Дуросторум са  Яков, Монофил, Йоан и Дулцисим, участвали на Вселенски събори. През 7 в. с идването на славяните и прабългарите епархията временно е закрита, а мощите на мъчениците Дасий, Максим, Дада и Квинтилиан са пренесени в Константинопол.

През 2003 г. част от мощите на св. Дасий отново се върнаха в Силистра и бяха поставени в катедралния храм. Там се съхраняват и част от мощите на св. Кирил Аксиополски, понесъл мъченическа смърт през 304 г.

 След покръстването на българите през 865 г. Дръстър е една от първите епархии на българската православна църква. През 870 г. в града е регистрирана катедрата на епископ Николай, а на брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция. През 927 г. дръстърският епископ Дамян е обявен за пръв български патриарх, канонично признат от останалите поместни православни църкви.

 След падането на Североизточна България под византийска власт през 971 г. Дръстър става епископска катедра, след 1020 г. е под скиптъра на Охридския архиепископ. След средата на 11 в. дръстърският епископ Леонтий е ръкоположен за митрополит и преминава под юрисдикцията на Константинополския патриарх. Негови наследници са митрополитите Христофор и Лъв Хрисианит - известен писател и богослов.

 След освобождението на България от византийска власт при Асеневци Дръстър е митрополитска катедра на Търновската патриаршия. Запазени са имената на 6 нейни владици  от 14 в.: Кирил, Аверкий, Теодул, Йосиф, Дионисий, Калиник и Захарий.

 След турското нашествие в края на 14 в. Дръстър-Силистра става митрополия към Константинополската патриаршия. Нейният предстоятел Калист участва на Флорентинския събор през 1439 г..  От 15 до 19 в. Доростолска /Силистренска/ митрополия е сред водещите епархии на Вселенската църква, а нейните предстоятели през 17-18 в. получават екзархийски права над цялото Подунавие, Влахия и Молдова.

През 1871 г. Доростолска епархия е обединена с Червенска. На  петия Църковно-народен събор на БПЦ, на 17 декември 2001 г. епархията е канонично възстановена. На 12 октомври 2003 г. Светият Синод на БПЦ канонически избра и провъзгласи Негово Преосвещенство Траянополския епископ Иларион за Доростолски митрополит - приемник на митрополитския престол на възстановената и древнопросияла Доростолска епархия".


 Храмове в Доростолска ерпархия

Катедрален храм „Св. първовърховни ап. Петър и Павел“ - гр. Силистра,  Храм „Св. Тройца“ - с. Айдемир,  Храм „Св. Димитрий“ - с. Калипетрово,  Храм „Св. пророк Илия“- с. проф.Иширково,  Храм „Св. пророк Илия“ - с. Бабук, Храм „Св. Георги Победоносец“ - с. Българка,  Храм „Св.  Димитрий“ - с. Срацимир,  Храм „Св.  Троица“ - с. Кайнарджа,  Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Светослав,  Храм „Св. Димитрий Солунски“ - с. Гарван,  Храм „Св. Георги Победоносец“ - с. Попина,  Храм „Рождество на Пресвета Богородица“ - с. Поляна,  Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Сребърна,  Храм „Св. Димитрий“ - с. Ветрен,  Храм „Св. Йоан Рилски“ - с. Сърпово,   Храм „Св. Петка Еливатска“ - с. Брадвари,   Храм „Св. Йоан Кръстител“ - с. Смилец,  Храм „Св. вмчк. Георги“ - гр. Дулово,  Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Прохлада,  Храм „Рождество на св. Йоан Кръстител“ - с. Козяк,  Храм „Св. Архидякон Стефан“ - с. Секулово,  Храм „Св. вмчк. Димитър“ - с. Межден,  Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Окорш,  Храм „Св. Успение Богородично“ - с. Грънчарово,  Храм „Св. Възнесение Господне“ - с. Искра,  Храм „Св. Архангел Михаил“ - с. Ирник,  Храм „Св. Кирил и Методий“ - с. Добротица,  Храм „Св. Димитрий“ - с. Ситово,  Храм „Св. Константин и Елена“ - с. Слатина,  Храм „Св. Троица“ - гр. Алфатар,  Храм „Св. вмчк. Димитър“ - с. Цар Асен,  Храм „Св. вмчк. Георги“ - с. Васил Левски,  Храм „Св. Димитрий“ - гр. Тервел,  Храм „Св. Георги Победоносец“ - гр. Тервел,  Храм „Св. Троица“ - с. Карапелит,  Храм „Св. Троица“ - с. Безмер,  Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Алеково,  Храм „Св. Петка“ - с. Честименско,  Храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ - с. Жегларци,  Храм „Св. Рождество Богородично“ - с. Нова Камена,  Храм „Св. вмчк. Димитрий“ - с. Кладенци,  Храм „Св. Георги Победоносец“ - с. Кутловица,  Храм „Св. Успение Богородично“ - с. Кочмар,  Храм „Св. Кирил и Методий“ - с. Орля,  Храм „Св. мъченици Марк и Юли Доростолски“ - с. Господиново,  Храм „Св. мчца Неделя“ - с. Майор Ценови,  Храм „Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов“ - с. Казимир,  Храм „Успение Богородично“ - с. Грънчарово,  Храм „Вси Светии“ - с. Окорш.

Няма коментари:

Публикуване на коментар