вторник, 21 юни 2016 г.

Енергия от Двора на кирилицата в Плиска

Наскоро в един от най-горещите юнски дни на 2016 г. група журналисти от Силистра и Тутракан със съдействието на областния управител на област Силистра г-н Стгоян Бонев осъществиха една от мечтите си да – да влязат в Двора на кирилицата в град Плиска – един град, в който са управлявали 23-ма български царе в продължение на 250 години.

За да почувстват омаята на азбуката, чрез която създават новините и репортажите си. Азбуката на Кирил и  Методий, на която пишат 400 млн. души по света – с еднакви букви, макар и на различни езици – едни по-близки помежду си, други – съвършено различни. Жега е. Посещението е кратко, но вълнуващо и запомнящо се. Беседа. Снимки за спомен и за гордост. Останалото го научаваме от интернет.

На 2 май 2015 г. тишината на малкото селище Плиска, някогашната първа столица на българската държава, се огласява от прииждането на хиляди хора. Поводът е знаменателен – честването на 1 150-годишнината от покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. На този ден тук отваря порти, за да посрещне първите си посетители, един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс, наречен Двор на кирилицата.

За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор – Карен Алексaнян, който и пред силистренските медии проговори специално, за да каже най-важното и най-интересното, макар и вече да сме го прочели на сайта на музея: „Аз съм арменец. От столицата на Армения – Ереван. 

Арменски гражданин съм. Майка ми е филолог. Женен съм за арменка, родена в България, която също е филолог. Имаме две деца. Преди повече от 20 години дойдох случайно в България, уж за една седмица. Но останах и досега. В момента основната ми дейност е свързана с Двора на кирилицата.



И още: „В Армения видях на една поляна арменската азбука. Тогава ми хрумна, че никъде не съм виждал да има подобно нещо с кирилицата. Когато се заинтересувах и разбрах колко много държави пишат на кирилица, реших да направя този двор. Даже тогава не знаех, че тази азбука е официално приета в Плиска. 

Прочетох много исторически книги, жития на светци. Консултирах се. След като се запознах с историческата литература, разбрах за голямата роля на княз Борис при приемането на кирилицата. Разбрах и че в света много малко се знае за това. Затова и основната идея на Двора е да се популяризира кирилицата, както и голямата роля на България в световен мащаб. Преди 6 години замислих създаването на този музей. Но в началото не знаех, че ще е в Плиска. Случайно дойдох тук. И след като прочетох научната информация, се убедих, че съм на точното място.


Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора  „Св. Борис I Покръстител“. Пределно семпъл и в същото време внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст – хачкар, на който е написано на арменски: „Този камък е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването“.


Високите над 2 метра кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.

Скулптурите цар Борис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на Покръстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири.

Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса. През октомври 2014 в Плиска пристига народният майстор на Армения – скулпторът Рубен Налбандян, за да види мястото и да получи насоки за изработването на буквите. Той не знае български, руски говори слабо, но усеща вълнението на Карен Алексанян, който му разказва как си представя всяка буква, нейното послание и мястото й в Двора. И само за половин година майсторът, заедно със своите ученици, превръща въобразеното в реалност.

Изображенията и орнаментите на всяка буква подсказват не само думи от българския и руския език, започващи с нея, но и внушават красотата, хармонията на човешкия и природния свят, обединени от универсалните християнски символи.

Първата скулптура, предхождаща „дъгата на буквите“, е на арменския християнски символ – камъка-хачкар. Посвещението му по случай Покръстването на българите внушава единението на двата древни народа в историята на християнската общност.

Пауните (рус. „павлин“), изобразени на първата буква от думата ПЛИСКА, са не само красиви птици – те са един от небсните символи, в чиито опашки са събрани звездите на целия Космос. Така се внушава необятността на света, създаден от Бог.

Лястовичките (рус. ласточки) и лозите (лозы), украсяващи скулптурата на Л, са изразители на надеждата и божественото изобилие. 

И няма конкретен символ, защото във всички езици, пишещи на кирилица, „И“ е връзката между нещата, хората и природата, земното и божественото.

Слънцето (рус. солнце), обозначаващо буквата С, е източникът на светлината, живота, истината – т.е. на божественото изначалие.

Камбанките (рус. колокол) на буквата К приличат на красиви цветчета, които звънят с многогласието на природата и разнасят послания за чистота и неподправеност.

А е началото на човешката история, започваща с приказката за Адам и Ева в райската градина, продължила с тяхното грехопадение и многолетните опити за изкуплението му от техните наследници.

Й е много красива…и кратка – като напомняне, че земният живот на човека е само миг, дъх от вечността и си заслужава да бъде изживян пълноценно и красиво.

Розите (рус. розы) на буквата Р са признати за едни от най-невероятните цветя в природата. Техните цветове изразяват спиралата на вечността, а червените им цветове символизират любовта във всичките й измерения.

Еленът, изобразен на буквата Е, е символ на дълголетие, издържливост, грация и красота – единство от качества, изразявщи силата на живота и неговото очарование.

Ябълката (рус. яблоко) е божественият плод от райската градина. Тя е наслада и изкушение, но и съвършенство, желание за постигането му чрез познанието дори с цената на грешките.

Буквата Н е орнаментирана с нарове – те носят послания за плодородие и щастив брак. Плодът на нара завършва с малка коронка, от която се смята, че е заета формата на царския атрибут, означаващ ролята на владетеля.

Тополите (рус. тополя), които изграждат ствола на буквата Т, са едни от най-високите и силни дървета, опиращи с клоните си небето – израз на свързаността, единството на земния и небесния свят.

Факелът (рус. факел), изсечен на буквата Ф, е образ на огъня-водач, който разбива тъмнината и осветява пътя, обещава мир и заедност на хората.

Цветето (рус. цветок), означаващо буквата Ц, е най-нежният и в същото време най-убедителният посланик на разбирателството и добронамереността между хората.

Гълъбът (рус. голубь) на буквата Г е многозначен образ на мира, свободата и Светия Дух като едно от лицата на триединния Бог.

Буквата М е преклонение пред Мария – земната жена, родила Божия Син за спасение на човечеството от греховете му.

Дървото (рус. дерево), издялано на буквата Д, е универсален образ на живота, на човешкия род с неговото минало (корени) и бъдеще (млади клони), както и на битието въобще, обединяващо подземния, земния и небесния свят. А дъбът е едно от най-силните и дълголетни дървета, устояващ на всички природни бури.

Буквата Х е обозначена с храм (рус. храм) – домът на Бога на земята, където хората отправят молитвите си за здраве, благоденствие и благодарят за помощта и закрилата, която им дава вярата, че са обичани, чути и отговорени от техния небесен Отец.

Часовникът (рус. часы) отмерва времето, а слънчевият часовник в древността е съдържал още знаците на водата, метала, слънцето, огъня, земята, вятъра, скалите и небето и по разположението им в часа на раждането на човека са гадаели неговия характер.

Скулптурата на Ж е разлюляна от житни класове – най-скъпото, което ражда земята, посято от хората с любов и почит към хляба. А жеравите (рус. журавли) се мислят като божествени птици, пазители на полето.

Щ е затруднило майстора, защото задачата му била да изобрази…щастие! Какъв е образът на щастието? Точно това, което се е получило – пълнота, хармония, красота.

Буквата В припомня свещения смисъл на виното – древният еликсир на езическите богове в християнството се отъждествява с кръвта на Спасителя, олицетворяваща живота.

Ш и Ю са само орнаментирани, защото по-често се срещат в средата и края на думите, но това не ги прави по-малко красиви и значими.

Двете ер-ови букви – Ъ и Ь, са с уникално присъствие в кирилската азбука. Ъ е гласна и придава твърдост, категоричност в звученето на българския език, а „малкият ер“ – Ь – има точно обратната роля: да смекчава, да променя интонацията с нежност и мелодичност. Така тези две букви очертават широките граници – между силата и мекотата, в които се изразява словото чрез кирилицата.

Напуканата земя (рус. земля), запълваща буквата З, символизира раждащото начало на човешкото съществуване, но и нашата тленност; утробата и последния ни дом.

О представя опрощението на греховете, то е и овалът без начало и край – вечният кръговрат на всичко в битието.

В скулптурата на Б е врязана фигурата на Бог – въздигнат в небесата, но близък и обичащ всяко едно свое творение в света.

Кирилското име на У е „ук’ – старият корен на думата „уча“, „наука“. Отворената книга върху тази буква завършва, но и оставя възможност за продължение на посланието на кирилицата – познанието винаги е отворено пред човека, той само трябва да пожелае да го приеме.

Журналистите от Добруджа посетиха още Голямата базилика в Плиска, част от тамошния историко-архитектурен резерват с Музей към него, както и един от най-големите български паметници - Мадарския конник.

В материала са използвани текстове от сайтовете www.nbp.bg, дворнакирилицата.бг, www.opoznai.bg и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар