90 г. от рождението на народната певица ДИМИТРИНА КУНЕВА - Енциклопедията

От сайта на Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра.

90 г. от рождението на народната певица ДИМИТРИНА КУНЕВА /1926, Алеково – 2008, София/.

Родена е на 27 март 1926 г. в село Алеково, Силистренско, и е една от най-известните добруджански певици. Тя е дете на семейство, прокудено от Южна Добруджа. Израства във Варненско и Новопазарско и при връщането си в Силистра през 1940 г. вече има записани над 150 народни песни от репертоара на майка си. 

Майчиният й род, богат със свирачи, певци и танцьори, се преселва от Ямболско, а предците на баща й идват в Добруджа от Котленско още през XIX век. Димитрина Кунева завършва Девическа земеделска гимназия в Силистра, а после Агрономическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. През 1952 г. с конкурс постъпва в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев”. 

Тя има свое виждане за Добруджа и нейните песни. При сътворяването им народът е вложил душата си. Затова те са изречени като въздишка, вопъл или възхита. Не без гордост Димитрина заявява: „В Добруджа съм се родила. Там е моята стряха и пътеката, по която съм тръгнала по света”. Гласът й звучи в ефира на БНР от 1956 година – първият й солов запис е песента за преданата майчина любов „Загукала ми е гълъбка”.

През целия си живот Димитрина Кунева се разкъсва между пеенето и писането – автор е на десетки публикации и очерци за народни изпълнители в местния печат. Писателят Петър Динчев я нарича „най-сладкодумната певица”, а колежката й Верка Сидерова твърди, че „превзема душите на хората” с топлия си алтов глас и задушевно изпълнение.

Димитрина Кунева мащабна концертна дейност, известно време работи като директор на културен дом в София, пише очерци и статии за известните български народни певци, които публикува в различни издания за българското село.Снима се във филми на БНТ, пише спомени за активните си творчески години. Пеенето ѝ се отличава с особена топлота и неповторимо драматично изграждане на песенните творби от Добруджанския край.

Умира в София на 22 май 2008 година. Тя е първата от Добруджа, по нейно признание, записала през 1956 г. добруджанска народна песен в БНР. На нейно име е кръстен фестивал в село Алеково, който се провежда всяка година.