Свещената долина на Залмоксис

Следва принципния въпрос за предназначението и култовите практики в скалния култов център, който засега е без аналог не само в Добруджа, но и в долнодунавските земи изобщо. 

Почти е сигурно, че светилищата по р. Табан не са свързани с култа към слънцето, нонеже нито едно не се огрява директно от слънчевите лъчи и липсват обичайните изсечени в скалата слънчеви дискове.

           Скалните храмове, олтари, подземни галерии и зали  на брега на полупресъхналата река засега насочват вниманието към историята на тракогетския герой, мъдрец, лечител, първожрец, цар и бог, Залмоксис. Описвайки похода на персийския цар Дарий срещу скитите (514 г. пр. Хр. ), Херодот твърди, че преди на достигне Истър (Дунав) той покорил гетите, които му оказали най-голяма съпротива и които били най-храбрите и най-справедливите от траките. 

Те вярвали в безсмъртието (една от причините за несравнимата им храброст) и мислели че не умират, а след смъртта отиват при бог Салмоксис, наричан още Гебелейзис. Всеки пет години избирали по жребий един от тях като пратеник с послания и молби за нуждите си до Салмоксис. За целта поставяли три копия, върху които хвърляли пратеника от височина. Ако умре пронизан, смятали че бога е благосклонен, но ако не умре вината се отправя към него и се избира друг посланик.

Освен това същите траки мятали стрели към небето срещу бога на светкавиците и гърма, вярвайки, че няма друг бог освен Салмоксис. Освен това Херодот научил от гръцките колонисти по Черноморието, че Залмоксис бил роб на известния философ и математик Питагор (втората половина на VІ в. п. Хр.) на о. Самос. Въоръжен с много знания, след като бил освободен от Питагор, Залмоксис забогатял и накрая се завърнал при сънародниците си, където изпъкнал с ерудицията си и изтънчения начин на живот.  

Изградил си зала (андреон), в която посрещал видните гети, угощавал ги и ги учел, че нито той, нито сътрапезниците му и наследниците им ще умрат, а след смъртта ще отидат в блажено място, където ще тънат в охолство. Същевременно накарал да му напряват подземно жилище, в което се спуснал и живял отделен от света в пълна изолация три години. Траките тъгували и го оплаквали, но на четвъртата година Залмоксис се явил и ги накарал да повярват че е безсмъртен.

Живата културна традиция се изразява в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис.

http://www.strelkovo.portal-silistra.eu/