Урок по родолюбие в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ - Силистра

Когато някой отправя призива: „Да напуснем тесните килии на ежедневието и да прекрачим в света на историята“, то винаги е, за да си спомним колко сме големи. Големи сме и тогава, когато сме слепи за върховете си, големи сме и когато ги забравяме.

Когато петокласници отправят този призив, то разбирайте, че пътува още Вазовият ек „от урва на урва и от век на век“ . В един урок по родолюбие петокласниците от ОУ „ Св. св. Кирил и Методий“ призоваха своите учители, родители и гости да си спомнят, да се огледат в миналото и да изкачат един връх.

Всеки намери в това изкачване своя Трети март. Някои го почувстваха, други го видяха, трети го изпяха и всички заедно научиха повече за Освобождението. В един нетрадиционен урок, вдъхновен от класните ръководители Стоянка Димитрова и Светла Пенкова, всички присъстващи в залата по свой различен начин се върнаха в миналото и погледнаха в очи Историята.

Почувстваха как на едната нечовешка вяра в черешовите топчета се е крепял сводът български. Видяха как са били облечени и въоръжени нашите опълченци. Пяха песните, които те са пели. И слушаха разказа за времената и събитията в навечерието на Освобождението.

Гости на тържеството бяха представители на клуб „Родолюбие“. Г-н Пламен Пенчев се яви пред децата, облечен в униформа на казашки офицер от Шести орловски полк. Разказа им за драматичните събития, свързани с Шипченската епопея, за подвига на българите, предвождани от Столетов. Показа им пушка „берданка“, с която са били въоръжени опълченците и руснаците.

Децата го наобиколиха и задаваха въпроси, искаха да пипнат револвера, да видят, да се снимат с оръжията на „офицера“ от братската армия. Питаха децата и за неща, за които бяха чували, и за други, за които за първи път разбраха, и за които този урок запали у тях „искра любородна“. 

Атмосферата на онази висока епоха бе постигната в стаята с фотоси и клипове за събитията, с нарисуваните от децата картини, преливаха силните думи за чутовния подвиг и висотата на духа, с разказа на г-жа Димитрова, преподавател по история.

Тя улавяше тона на рецитираните Вазови стихове  и предаваше вълнуващо историческата атмосфера на събитията от решителните битки. Посипаха думите на петокласниците пепелта на опожарената ни родина, изтече кръвта от раните български и от баташкото клане, заревото на пожара слезе в очите на децата.

Беше тихо. Отвън в коридора спря Вазовият ек. Пътувал дълго от век на век. Пропадал в урвите на дребните теми. Подет от вятъра на Историята, той се въззема в навечерието на Големите дни и тръгва пак. Изправя гръбнак, когато чува децата да казват: „ Колкото Шипка сме високи, колкото Батак сме силни“.

Ще дойде ден, ще укрепнат мислите и сърцата им и те ще разберат какво точно значи това. Ще разберат, че едно от сърцата на България е Шипка, ще разберат колко е висок този връх и колко трябва да сме високи ние за него. А до този ден малките уроци по родолюбие ще ги карат да се стремят да станат големи хора. 

Грациела Солакова