Изложба „Гласове от Русе за Добруджа“ бе открита в Силистра

24/3/2016

През септември миналата година с международна конференция в Тутракан и в Добрич бе чествана 75-ата година от Крайовския мирен договор, възвърнал Южна Добруджа към майката родина България. По този повод в Силистра бе издадена книгата „Съхранена памет“ с близо 50 автентични разказа за периода преди 1940 г. (съставители са доц. д-р Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев), представена до този момент в Силистра, в кв. Попово (Алфатар) и в село Добротица, а благодарение на местните власти разпространена в общините Силистра, Алфатар, Тутракан, Ситово и Кайнарджа.

Факт е историческият журнал за събитията от този период „Да защитим достойно българската си самоличност“, дело доц. д-р Румен Липчев и Наталия Симеонова от РИМ Силистра. Свидетелство за проведения форум в Тутракан и Добрич е издаденият сборник с изследвания „Добруджа – политика, общество, стопанство и култура (XIX-XX в.)“. Под печат в най-големия град на Добруджа е и романът „Добруджанската трагедия 1916 г.“ на д-р Никола Димитров от София.

На 23 март в Регионална библиотека „Партений Павлович” – Силистра беше открита изложбата „Гласове от Русе за Добруджа”, създадена от Регионален исторически музей Русе, посветена на същата годишнина, за да бъде на разположение на силистренци до 14 април.

  

Преди това изложбата е гостувала в Тутракан. В нея са представени нови документи от Архива на МВР, Държавен архив Русе, както и от фонда на музея инициатор, снимки и документи на добруджански дейци. Документите проследяват ролята на русенските и силистренските добруджански дейци като решаващ фактор за функционирането на ВДРО с цел противопоставяне на денационализацията в областта и възвръщане на Южна Добруджа към България.

Гости на Силистра бяха Иван Хаджииванов, внук на ръководителя на ВДРО със същото име, и Валентин Събков, историк от Варна, изследовател на историята на организацията и нееднократен участник в подобни начинания и събития.

Той е сред вдъхновителите за откриването на паметник на войводата Стефан Боздуганов в родния му град Алфатар. Беседа по темата и на базата на десетките постери, представящи в текстови и снимков материал историческите събития от периода на румънската окупация до освобождението на Добруджа (1913-1940 г.) изнесе историкът Тодор Николаев.

За своето вдъхновение относно подготовката и реализацията на изложбата впечатления пресъздадоха господата Хаджииванов и Събков, както и Валентин Петков от Клуб „Родолюбие“, с чието съдействие се провежда изложбата, част от която са и материали от областен конкурс за книги на тема "Родова памет", отчетен наскоро от РИО на МОН сред ученици в две възрастови групи.

Конкурсът се провежда от десет години на различни теми, като през настоящата са участвали около 50 души. Приветствие към организаторите – Регионална библиотека „Партений Павлович“, както и към гостите поднесе Цветана Игнатова – началник на отдел „Култура“ при община Силистра. С кратко експозе изложбата бе представена от Мануела Енчева от отдел  „Краезнание" в регионалната библиотека.

Областният управител Стоян Бонев отправи поздравителни адреси по повод изложбата до Регионален исторически музей Русе и до г-н Валентин Петков по повод тяхната заслуга за нейното представяне в Силистра. Заедно с гостите те получиха и по екземпляр от книгата „Съхранена памет“, която е част от изложбата.

Какво научихме от беседата на г-н Николаев?: "Проблемът „Добруджа“ за съжаление не намира място в нашите учебници и още по-малко в учебните часове, дори когато говорим в тях за Добруджа, Силистра, Добрич и др. градове.

Изложбата е свързана с един договор в град Крайова, подписан между бъдещите съюзници по-късно на Третия райх  (Германия) – България и Румъния. Румъния, която през годините е заграбила достатъчно много, за да не може да носи този товар, започва да „раздава“ на България, Унгария и на СССР (тогава) територии с еднородно население.

Такава територия се явява и Южна Добруджа. Взема се мъдро решение. След като се възстановява границата по Берлинския договор, се прави размяна на населението – живеещото тук куцовлашко и румънско население срещу българите, заселено в Северна Добруджа от времето на Османската империя. Това и става.

Темата е един проблем, който стои неразгледан и сега в българската история. За наша радост, в Силистра има няколко опита да се пише по тази тема. На 14-те постера, кото са в основата на изложбата, никъде няма да намерите нещо за Силистра и за областта, наричана през последните десетилетия Крайдунавска Добруджа. И това не е грешка на организаторите, а наш, силистренски пропуск, защото тук трябваше да има поне един постер, пресъздаващ как сме посрещнали българските войски на 1 октомври 19140 г., а разполагаме с подходящ материал.

В постерите има много имена, които са непознати за младото поколение, което и сега отсъства от това събитие – дано учителите ги доведат да видят изложбата. Най-познато сред тях е това на Дочо Михайлов – представени са факти, които ще ни изненадат. Непознати за широката общественост обаче са имената на Кемилев и Стефан Боздуганов.

Ще срещнем и много елементи на българския бит и култура, на тогавашния плах, но появяващ се все пак български национализъм – съпротива срещу Берлинския договор и, че в Стара България не са забравили добруджанци и как добруджанци съхраняват българщината в поробената част на родината.

Какво виждаме още на отделните постери? В първия има една румънска картичка, показваща как румънските войски влизат в Силистра на 28 юни 1913 г., за да я…освободят: Силистра е изобразена в окови и топузи, тя целува знамето на румънския крал, т.е. Румъния освобождава свои земи – една идея, която не е паднала и досега. 

Представени са личности от времето на Първата световна война, когато лавината български войници помита румънската съпротива, а после преодолява и руската, за да освободи цяла Добруджа. За съжаление обаче още в предварителния договор, сключен между Радославовото правителство и Германия, не е предвидено да вземем Северна и Централна Добруджа, като вината е изцяло на тогавашния министър-председател.

Виждат се първите прояви на съдружност между българите и първитя прояви на освободителната мисия на Яне Сандански и Гоце Делчев в Македония. Намерено е място и за показанията на Дочо Михайлов пред съда в Русе, където той си признава всичко и лежи в затвора. Показана е съпротивата срещу идеята за Балкански пакт през 1934 г. В него не участват България и Албания, които не признават границите по Ньойския договор. 

Българските правителства не падат до там, за да участват в пакта. Във ВДРО, подобно на ВМРО, има вътрешни борби, една слабост български, според която едни се опитват да се налагат над други – с политически или идейни течение. В случая – линията на Коминтерна и на…другите, които държат на българската национална линия.  

В постерите се вижда как, независимо от описаните мъки на българите срещу беззаконията и в резултат на законите на чуждата държава, в Русе идват заедно цар Борис III и румънският крал Карол, където гражданството ги посреща, за което свидетелстват снимки. Идеята е да се се върви по пътя на т.нар. мирна ревизия, по който след края на Първата световна война обезсилена България тръгва. И това е правилният път, избран от царя и от правителството на Богдан Филов като продължение на политиката на Георги Кюсеиванов, наложена от Борис III.

Случайно или не, ние трябва да го приемем като цар обединител. В Силистра има една негова плоча с орелеф в Дунавския парк, но това е крайно недостатъчно, за да отбележим не присъединяването, а възвръщането на Южна Добруджа и конкретно на Силистра към България. Смятам, че в това отношение сме в дълг. Чрез постерите се показва посрещането на войските в Русе и Добрич през 1940 г., но не и в Силистра.

Виждаме и постер, показващ личностите, имащи заслуги за възвръщането на Южна Добруджа. Един от тях, който е слабо познат в това отношение, е актьорът Сава Огнянов, преселник в Констанца от Котленско. При военните действия на 5-6 септември 1916 г. при Тутракан в редиците на румънската армия има и българи, които са мобилизирани. Един от тях е съименник и братовчед на Сава Огнянов, който е тежко ранен и умира.  Виждаме Дора Габе, проф. Арнаудов и Марсел Айер, син на Луи Айер, учителя по физкултура в Лом, Силистра и Русе, загинал като доброволец за България, защитавайки нейната кауза.

Това, което виждаме в изложбата, е част от историята. Трябва да излязат на преден план още снимки и материали по темата за Добруджа. Трябва да се напише книга, да се направи филм, за да се знае повече от този епизод на българската история.“

Валентин Събков: „ВДРО е тема, която години наред е била забранена. Говорело се е за другата организация – ДРО. Всичките факти, които съм изнамерил в Москва, Букурещ и София говорят, че основната организация е именно тя, а ДРО се е стремяла към присъединяването на Добруджа към Балканска федерация, подвластна на Съветския съюз. Изложбата със сигурност ще гостува след Силистра в Добрич и Исперих, но и в други градове.“

Иван Хаджииванов – внук: "Освен тези постери, има и много исторически документи, оръжия и предмети, които нямаше как да бъдат докарани тук, за да бъдат представени. Работата по събирането продължи повече от 10 години, но тя продължава. В българските архиви няма много източници по въпроса, материалите са намерени или в частни архиви, или в румънски и руски. Нашите са прочистени по причина по конюнктурата. Добре е да познаваме историята си, за да не повтаряме старите й грешки.“