На 4 септември - празник "40 години град Алфатар"

Кратка историческа хроника на Алфатар

Сгушено в пазвите на някогашна безводна Добруджа едно селище със странно име оцелява през вековете. Алфатар – първата крепост по римския път Пъкуюл луй соаре от Доростол за Плиска, Преслав. Алфатар – като „алфа”,първата буква от гръцката азбука. Алфатар от турското „ал – фат”, което на български означава „дива круша” или топонимът, състоящ се от две части: „алфа” и „тар” характеризиращи функционалната му принадлежност като географски обект: „jau - войска” и „ tora – град, крепост”, т. е.„крепост с войска”. Според археолозите в местността „Караула” до гр.Алфатар има наслагване на девет пласта култура. Факт е, че в общината Алфатар им 49 археологически паметника. Това кореспондира с впечатлението на историците, че историята на Алфатар е богата, макар и повратна във вековете. Според видния алфатарец ст.н.с. д.и.н. Георги Атанасов, началник на Археологическия музей в Силистра: „…Едва ли има български край, когото превратностите на историческите събития да са го съпътствали така често, а резултатите от тях да са го довеждали до такива демографски, икономически и политически катаклизми. Съдбата на този район е определена да бъде неспокойна от мястото, което заема на Балканите…”

В историческите хроники алфатарци

са определяни като горди и непокорни хора

- 1388г. - в околностите на Алфатар „Касап кулак” Баязид посича в равнинна Добруджа 11 000 българи – бунтовни и непокорни, несвикнали с окови.

- 1636 г. - полският дипломат Освиенцим посещава Алфатар и установява, че има действаща християнска църква и местен свещеник.

- 1773г. – алфатарци избират въоръжения отпор като своя защита, довел по-късно до трагични резултати; в султанския ферман от 1740г. пише: „…Да се събере оръжието от тия земеделци и овчари. Раята няма право на оръжие…”.

- 1774г. – 400 алфатарски семейства тръгват след пълководеца граф Румянцев и се заселват с указ на руската императрица Екатерина Велика край р. Синюха,  днешните населени места Олшанка, Добра, Станкувата в Кировоградска област на Република Украйна.

- 1778г. – 500 доброволци, потомци на заселниците в Украйна, се записват в черноморската казаческа войска и вземат участие в последвалите руско-турски военни действия.

Жителите на Алфатар пазят своята вяра и

своя дух

и през годините на  робството.

- 1832-1833г. –   местното алфатарско население издига четири каменни кръста в четирите края на Алфатар, за да спасят селището от чума. Във времето те били преместени и забравени, за да бъдат християнските символи са възстановени през 2009 г.

- 1844г. – започва градеж на християнски храм с разрешение на Високата порта, издействано от местния Ибрям бей.

- 1846г. – майстор Илия от Трявна завършва строежа на храма „Света Троица”, а майстор Досю и неговите ученици от Тревненската иконописна школа го изографисват.

- 1854г. – руският офицер Богаевски пише: „ В Ифлатар има Народно българско взаимно училище, и учителят Иван има над 70 ученика…”

- 1876г. – в бурните дни след неуспялото Априлско въстание за пръв път алфатарци честват на 13 май като Ден на Кирил и Методий.

Алфатар след Освобождението

-1892г. – алфатарци градят първото си класно училище, а десетина години по късно и второ училище.

-1894г. – създава се първото читалище „Съгласие”, по-късно известно като „Саморазвитие” и „Й. Йовков”.

-1895г.- алфатарци създават Взаимно-спомагателно земеделческо дружество „Нива”.

- 1903г. – на чешмата в центъра на Алфатар Пеню Шайката грабва най-личната мома на селото Мома Вандева и тази история става основна сюжетна ления в драмата „Боряна” на Йордан Йовков – „певец на Добруджа“.

- 1954-1959г. - в центъра на Алфатар е изграден парк.

- 1955 г. – В Алфатар е открита болница.

- 17.09.1974г. - с указ №1942 селото е обявено за най-младия град в Силистренския район.

Алфатарци не зачертават миналото и не се отричат от своите корени.

Не забравят сушата и дървеното рало. Те помнят пролятата кръв. Младото поколение на Алфатар познава заветите на своите бащи и деди и продължава техния път – с любознателност, творческо въображение и широк обществен размах.

През 1960г. е изградена електрическа подстанция в Алфатар. Заработва първият киноапарат и първата радиоуредба. Водоснабдяването приключва през 1964г. Изградени са нови постройки: административни сгради на ТКЗС (1966г.), „Наркооп“(1978г.) , фурна (1966г.), ресторант (1969г.), битов комбинат (1976г.), читалищен дом (1972г.), Обединено детско заведение (1979г.), бензиностанция (1979г.), „Топливо” (1976г.), „Добруджанска къща“ с етнографска експозиция  (1984г.), цехове към предприятията „Добруджанка”, „Дунав” и „Камъшит”.

…Безбрежни масиви с пшеница, слънчоглед и царевица. Механизирано земеделие, промишлени предприятия (млекопреработвателни и дървопреработващи), кокетни домове и прави улици…, ведри по природа хора с лъчезарни усмивки – това е Алфатар. В днешни дни много от създадените предприятия са закрити, но жителите на града вярват в утрешния ден и гледат с надежда напред. Постигнатото е стъпало към възход, крачка към изписването на утрешната още по-богата и плодотворна страница от историята на града – сърцето на една малка добруджанска община.