Успешно участие в националния фолклорен
фестивал „Море от ритми“ в град Балчик отчете Женската вокална група при
Народно читалище "Христо Смирненски" - село Ситово, с председател
общинския съветник Станчо Арсов, който е ръководител и на групата. Ситовци се
гордеят с първото си място за автентична мъжка и женска носии на повече от 150-160 г. Те бяха представени от музиканта
Севдалин Стоянов и от акушерката-медицинска сестра и общински съветник Йовка Траянова.
Отделно в друга категория - раздел
„Автентичен фолклор“, дуетът Красимира Стоева - Дарина Жекова е на трето място.
Ситовци са №1 и в един специален раздел „Най-весел и атрактивен състав“, за
което заслужиха картина.
Целият костюм с бъклицата е съхраняван до
миналата година от семейство Орлоеви. Дарен е на Народно читалище „Христо
Смирненски- 1940”и в момента се съхранява в етнографската сбирка на читалището.
Женската носията е празнична и е носена от булката на сватбенототържество. Костюмът е от около 1850
г., запазен е от пра-пра баба Гергина Недкова от с. Ситово, обл.
Силистр. Интерес представлява бродираната ризата, тъкана от памук. Ръкавите са изработени от сурова коприна, бродирана с кръстосана
шевица. Престилката е изработена от старинна тъкан с много цветове. Подплатената и обточена с кожички връхна дреха, наричана джубе или скуртейка, е изработена от кадифе.
Мъжката носия също е празнична и е от
сватбена на Атанас Атанасов Орлоев от с. Ситово. Елекът, гащите и опаса са
изработени от майка му баба Калина около 70-те години на ХІХ-и век. Родът Орлоеви е балканджийски и е
от Дряново. Интерес представлява затвореният елекът, наричан „капаклия“, който е украсен с два вида копчета. Гащите са
гайтанлии - пачаклии с език, закриващ глезена. Тази украса е характерна за балканджиите овчари, които през
16-17 в. слизат от Балкана и се заселват в Добруджа, т. н. първа вълна на
изселването на овчарските семейства. Калпакът е оригинален и е изработен от
овча кожа. Ризата е изработена от Яна Лакерова, чийто род е от с. Балван,
Търновско.
Като невеста тя я дарява на младоженеца по време на
годежа. Изработена е от домашно платно, тъкано от пресукан памук, и затова е малко грубовата. Интерес
представлява тънката и дълга кръстосана
шевица, която е на платката. Този модел е привнесен от българите от Стара
Велика България. Макар и дошълот Балкана, той се налага в Добруджа. Покритата с глазура бъклица е
традиционен български сватбарски атрибут, изработен от дърво, украсен с геометрични и растителни
форми.
Да припомним, че от
същия фестивал в Балчик три от наградите, от които две първи отидоха при
самодейци от формации от НЧ „Пробуда“ – село Калипетрово, а други две награди
спечелиха самодейците от читалището в село Кайнарджа.
Большое спасибо.
ОтговорИзтриване