неделя, 3 май 2020 г.

Каменни кръстове, ров и жив плет край Алфатар за карантина срещу чумата преди 2-3 века

Сн. от публикация в Кворум Силистра

•        НОВА телевизия с репортаж за добруджански пример в борбата срещу чумата в края на 18 и в първите десетилетия на 19 в.

Карантинните пояси край Силистра за справяне с чумата преди близо 2 века, идеята за които се приписва на равина и лекар Елиезер Папо (в момента един от 12-те най-почитани религиозни юдейски дейци по целия свят) са един от примерите за иновация във важен исторически момент.  В случая по време на поредната руско-турска война, арена на която в периода 1828-1829 г. е Добруджа, в частност Силистра, както и най-близките населени места, сред които и Алфатар. В малкия град – някога едно от най-големите в района села, при това със знаков характер в етнографския смисъл, имат противочумен опит и от век по-рано.

Наталия Йорданова, кор на НОВА ТВ в репортажа чрез сайта на медията (nova.bg): „За да не потъне в забрава интересната история, местните хора в Алфатар се събират всяка година до един от каменните кръстове (местните жители днес ги наричат "марти"). Как хората се спасяват от чумата, какви ограничителни мерки налагат и на какво се уповават, за да се предпазят от заразата и да оцелеят? Няма писмени сведения за това, но пък има материални останки и легенда, която се предавала от поколение на поколение.

Каменни кръстове, дълбок ров и жив плет около Алфатар спасяват населеното място от чумата. На историята попаднал археолог от Силистра, когато проучвал родния си край. По време на руско-турските войни често избухвали епидемии, войниците били основните преносители на зараза. В цяла Североизточна България избухнала пандемия. Първите мерки били предприети в Силистра.

Имало е карантинна зона и призив хората да си мият ръцете и да ползват за дезинфекция спирт и ракия. Около Силистра обаче ситуацията била критична. Уплашени от чумата, хората напускали цели села. „Първото, което правят алфатарци, е да поставят в четирите края на селището големи каменни кръстове, защото кръстът е най-силният апотропей – отблъсква зли сили и помисли (практика от времето на ранното християнство). Цялото село било обградено с ров (4-5 км). Около вала засаждат бодливи храсти, така нареченият жив плет”, обясни археологът от Регионален исторически музей в Силистра проф. дин Георги Атанасов. Местните оставили само няколко подхода към селото.

Организатор на предпазните мерки бил тогавашният кмет Съби Чорбаджи. Той бил човек с безспорен авторитет и желязна ръка. Успял да въведе дисциплина и да спаси хората от страшната чумна епидемия. „Не се допускали чужди хора, дори животни в селото. Тези неща са записани в спомени на един местен краевед”, добави още Атанасов. В Алфатар има само спомени, предавани от поколение на поколение. Няма снимки или писмени данни. Само останки от дълбокия ров, почти заличени от времето, както и каменните кръстове.

Преди повече от два века, за да предпазят населението на Алфатар от чумата, местните хора са изкопали ров с дължина между 4 и 5 километра. 100 години по-рано обаче техните предшественици са поставили каменни кръстове, за които се е вярвало, че пазят от беди.  Информацията за времето на поставянето на кръстовете се разминава, но и до днес хората от Алфатар се уповават на силата на вярата си.

„Историята датира от 1733 г., когато масово алфатарци се разболяват от чума. Тогава местните големци се събират и решават да направят кръстовете в четирите края на тогавашното село Алфатар. Изкарали се камъни от кариерата, а каменоделци ги оформят под формата на кръст. Поставени са в четирите края на селото и са осветени”, разказа кметът на Алфатар Янка Господинова. Поверие гласяло, че така може да се спре чумавото време над селището”, обясни секретарят на читалище „Йордан Йовков 1984” Алфатар Ганка Пенчева, която е и общински съветник.

Според местните хора, при следващата епидемия били предприети истински карантинни мерки. Тогава бил изкопан дълбок ров – колкото човешки бой. Било забранено влизането и излизането от селото. Дори в грижата за болните имало специални предписания. „Разказвали са ми, когато е имало и други епидемии, как само една жена примерно влиза при болния, който лежи и е на смъртен одър. Не допускат дори съпругата му. Влизала само майката и така се запазват семействата здрави”, посочи още Пенчева. За да не потъне в забрава интересната история на Алфатар, всяка година на 1 март в деня на Баба Марта жителите му се събират до един от каменните кръстове и връзват мартеница с наричане за здраве.

В допълнение от ВЕРСИНАЖ: Конкретна информация липсва и за карантинните пояси на равина Папо, останал в историята като спасител на Силистра от чума. Говори се, че подобни пояси е било възможно да има в района на Маслобойната, където се твърди, че е намерен надгробният му камък през 50-те години на миналия век. Да припомним, че самият Папо умира от чума през 1829 г.

Според историци и краеведи, евентуални места за карантина преди тогавашния град и крепост Силистра са поне една от табиите около града (конкретно „Араб табия”, чиито останки са в днешна Румъния на 1 км от крайдунавския град), в местността „Осми пост” – днес по пътя за Добрич, в м. „Шапте касе” по пътя за Алфатар и Дулово. Не било изключено обаче да има и други места в различни посоки, където да са разположени „препятствия”, недопускащи болни хора да влизат в градската агломерация.

И още по темата от Паралел 44 Силистра. Когато лекарят бъде уведомен, че са избухнали болести, мястото, където е назначен да посещава, да се откаже от съня си и всякакво спокойствие, грижейки се за лекуването на болните, вървейки по изпитания път и не се осмелява никога да прибягва до човекоубийство“. Така актуално и до днес звучи заповедта от 2 април 1849 г.на хеким-башията Абдулхакт, т.е. на главния лекар на Османската империя преди повече от 170. 

Той бил придворен лекар с дългогодишна практика и в тежките години в периодите (1834-1837), а после и 1839 г., когато поради войни огромната държава преживява сериозни епидемии. В тези години (по-точно в 1837-1838 г.) в българските територии постепенно се създават държавни служби  за контрол и превенция на разпространението на заразни болести.

На научна основа аналогът на днешните карантини и борба с опасните болести започва да се прилага по времето султан Махмуд Втори, който през 1838 г. създава санитарен съвет от 4 изявени турски хекими и още толкова европейски лекари, специалисти по овладяване и предотвратяване на епидемии. Със свои заповеди, под заплахата от сурови наказания, султанът въвежда строги мерки в империята. 

Тези и други интересни факти отпреди почти 200 години разказа директорът на Регионален исторически музей Силистра д-р Николай Тодоров, специалист по османистика, който е успял да набави от богатия Истанбулски архив копия на множество османотурски документи, свързани с историята на Силистра и Добруджа от онова време.
Още древногръцкият историк и военачалник Тукидид в книгите си описва епидемиите и болестите, които древните народи са преживели по време на войни и преселения. За България и Силистра първите данни за опасните болести и борбата с тях се появяват от 15-и век основно в манастирските писмена.
По-ясна информация за здравето на българите се появява в края на 18-и и началото на 19-и век, когато в Османската империя започват сериозни реформи, засягащи здравния статус на населението.

В онези години най-чести причини за разпространение на холера, чума, едра шарка и много други болести, покосяващи народите, били войните, търговията и не на последно място трудовата миграция.
Д-р Николай Тодоров ни запозна с документ /дефтер/, днес съхраняван в Османския архив в Истанбул, в който се посочва административното устройство на Карантинната служба в Силистра. Документът е от 1840 г. и описва кой и по колко ще получава за работата си. „Директор“ на Карантинната служба в Силистра е хаджи Мехмед със заплата от 400 гроша месечно, сериозна сума за тогава. Писар е хаджи Осман с 200 гроша заплата, а трима са „пазачи на карантината“ /днешните здравни инспектори/, комуто хазната отделяла по 75 гроша месечно. Те се грижели за около 6 000 силистренци, живеещи в големия по онова време град. Държавни пари при строга отчетност се отделяли и за „консумативи“ – негасена вар, оцет, защитни облекла, инструменти, вещества за опушване и др.
Мерките против епидемиите в началото на 18-и век били много строги, но и хората разбирали значението им и дори не чакали някой да ги подканя. При появяване на зараза цели семейства се преселвали в гори и пещери за изолация от болните. По аналогичен начин и тогава постове следели за влизащи и излизащи от градовете и селата, а всички чужди хора се регистрирали. Чести, през 4-5 години, били и общите преброявания на населението, основно поради водене на данъчната статистика.
Любопитен факт описва в дневниците си отпреди 300 години съпругата на английския посланик в Цариград лейди Мери Монтегю. При преминаването си през българските земи през 1717 г. англичанката била свидетел как хората борели едрата шарка при децата. Със счупена остра орехова черупка вземали секрет от пъпката на болно дете и драсвали с нея кожата на здравите. Така болестта преминавала по-леко и децата получавали имунитет.

Около 40-те години на 19-и век статутът на лекарите официално се регламентира със заповед. Особено важни в заповедта са изискванията към лекарите за контрол над аптеките и лекарствата, над обществената хигиена и най-вече за постоянно наблюдение за избухване на епидемии от: „…чума или взриви от шарка или болести по животните, …като лекарят се грижи при избухването на такива болести пътищата и улиците да бъд

Няма коментари:

Публикуване на коментар