вторник, 15 май 2018 г.

Николета и Ния представят Силистра на космически лагер в Турция


Те са Николета Георгиева (ученичка в ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Силистра)и Ния Атанасова (11 г., ученичка в V клас на ОУ „Отец Паисий“ в Силистра) и са спечелилите чрез есета две пълни стипендии за участие в космическия лагер Space Camp Turkey 2018. Едната е дадена от община Силистра, а другата е на Център за творческо обучение в София. Всяка от стипендията е на стойност 1 250 долара.


Space Camp Turkey e учебно-тренировъчен лагер в гр. Измир, Турция, създаден през 2000 година по модел на NASA. Лятната програма развива познанията на децата в науки като астрономия, физика, математика, технологии, биология и други.  Участниците преминават през реална подготовка за мисия в космоса. 
Част от заниманията им включват работа с астронавтски костюми, пребиваване в изкуствена безтегловна среда, използване на тренажори за астронавти и на совалката Discovery, отглеждат растения в безпочвена среда и  пр.
Координатор на Програмата за България е Център за творческо обучение работи от 14 години в тясно сътрудничество с тренировъчния център в южната ни съседка.

Есето на Ния е със заглавие „Създадено за Космоса – използвано за Земята“. Вероятно си чувал за чичо Компютър Спейсър Бот и неговата армия от зомбита Спейс БотНет. Няма начин да не си! Кой тийнейджър не е! Та нали това са космическите орисници, които подаряват смарт спейсфон и спейскомп на всяко дете, заедно с неограничен пакет мобилни данни, с които да осъществим мечтаната първа виртуална реалност и първият полет по мрежата Космос – Земя, метнати в гравитацията.
И аз като всички, създадени в космоса компютри, подлъган от тези две изкушения, мислех, че Спейсър Бот и неговата ботнет космическа армия са върха! Затова, когато навърших 12, веднага се заразих с вирус. Старах се да предавам колкото се може повече спам и фишинг имейли на Earth компютрите и помогнах за избухването на Първата кибер война между дигиталния Космос и все още аналоговата Земя.
Влязох като Спейс Троянец в суперкомпютъра Кибер Принцеса – земната принцеса по сигурността. Не беше никак трудно с WannaEarth! Обаче… бях инфектиран без предупреждение със земен вирус WannaHeart на Кибер принцесата и се оказа, че съм вклюбен!
Влюбен в Принцесата, влюбен в Земята. Така аз, Бот, създаден в Космоса, реших да се оставя на земното притегляне и да показвам космически стъпки за щастие и сигурност на земните по мрежата Земя – Космос…до неизбежното размиване на всякакви граници между двете пространства.

Есето на Николета: Всичко започна, когато в един шкаф с албуми и тетрадки видях снимка, на която бе написано на гърба „С първата жена космонавт Терешкова”. Бързо отидох при баба, за да я попитам къде е направена снимката и какво се е случило. Тя ме погледна мило, усмихна се и започна надълго да ми разказва.
Това е Терешкова, Валентина Терешкова първата жена космонавт, с която имах удоволствието да се срещнa на националната конференция на жените в София. Тя е била като мен – каза ми баба – тъкачка. Но животът й стъпка по стъпка я отвел по звездния път към Космоса…Неусетно съм заспала... Пред мен изплуваха червено-кафяви петна...летях нагоре-надолу, въртях се в кръгове из пространството и осъзнах, че до мен беше тя… – Първата.
Всичко около мен бе непознато, различно…Леко се притесних, но Валя ме успокои, че при предишния й полет това вече се случило и ще се обади за коригиране на апарата при полета, и че пред нас е Червената планета…нейната мечта!
В далечината съзрях разкошна градина с растения и животни, които никога не бях срещала на нашата планета Земя. Прелитахме над пъстрите цветя, които сияеха, разположени върху склона на една скала. Чувахме странни звуци от прелитащи край нас космически тела излъчващи различна светлина. Гледката бе невероятна…като спектакъл. Оказа се, че и двете бяхме огладнели, но аз исках да гледам и още и още…
И докато прелитахме като пчелички, и търсехме място да си похапнем, срещнахме едно същество, държащо някаква машинка. То започна да произвежда звуци, а машинката по странен начин ни обясняваше, все едно че ни превеждаше, но ние трудно я разбирахме. Онова, което със сигурност разбрахме е, че се казва Маяо-Яо. Маяо-Яо се оказа много добронамерен.
Валентина ни подаде космическа храна. Каза ми, че е разработена от нас – българите. Храната никак не беше лоша. Хареса ми. Но на Маяо определено не беше по вкуса. Тогава незнайно откъде Валя извади черен хляб, картофи и лук – това била предпочитаната от нея храна, за която мечтала при полета на 16 юни.
Нашият нов приятел ни покани да го последваме след неговия кораб влак. Срещнахме и други същества, подобни на нас, които имаха в допълнение „антенки”, стърчащи нагоре от главите им, завършващи с очи. Някои нямаха уши, на други им липсваха носове. Видяхме нещо като шарени риби с хобот на слон. Така, захласнати, неусетно се озовахме в една приятна постройка, в която беше едно мило същество, което, доколкото разбрахме, се казва Рия и се грижеше за три мъничета, приличащи на нашия нов приятел.
Първоначалното ми притеснение бързо отстъпи на радостта от срещата, когато се запознах с Моли и Ан. Те се оказаха близначки, които имаха по-малък брат Муто.
Мъничето ме погледна закачливо и ме попита дали зная какво е гоненица, на което отговорих с кимане, но той ме разбра. Миг след това вдигнахме и врява. И двамата бяхме щастливи. Исках тази игра никога да не свършва. Муто започна да ме вика по име „Ники…Ники…Ники…”. Винаги е хубаво, когато си с приятели.  
В този момент се събудих и осъзнах, че съм сънувала, а баба мило ми шепнеше: „Ники, Ники, Ники”… Когато разказах на баба какво съм сънувала, тя ми каза, че е хубаво да имаш приятели, а Чaйката, както наричали Терешкова, е не само първата, но й единствената жена до сега летяла и пилотирала сама кораба, без екипаж, първата жена генерал-майор и първата „Мис Вселена”, както я нарекли в британския вестник „Дейли експрес”!


Няма коментари:

Публикуване на коментар