Известен народопсихолог сред 563 имена на бойци и офицери на мемориалната стена на славата в Силистра

9 май 2018. Силистра. Паркът на паметника на 31-ви Силистренски пехотен полк-Железен. Ритуал на община Силистра с кмет д-р Юлиян Найденов по откриване и освещаване на Мемориална стена на славата с изписани на нея 563 имена на войници и офицери от Българската армия (119 от тях са силистренци, но не от 31 полк, а от други подразделения). 

Сред изписаните имена като военен дописник е посочен известният български народопсихолог Иван Минков Хаджийски - родом от Троян (1907 г.), който е 119-ият в списъка на бойците, незавърнали се от фронта преди 73 години. Той е бил доброволец на фронта и умира още в първия бой на полка, без да е негов член, при вр. Висока чука  на 3 октомври 1944 година. Включен е на мемориалната стена със съгласието на дъщеря му. Най-популярната му творба е тритомникът „Бит и душевност на българския народ“, както и „Оптимистична теория за нашия народ“.

Той бе извършено от Н.В.пр. Доростолски митрополит Амвросий в съслужие с отци от епархията, а основното слово произнесе градоначалникът, като на финала поздравителната програма бе от Център за музика и изкуства „Мегатон.

В тържеството, посветено и на 9 май – Ден на Победата и 73 години от края на Втората световна война, както и Ден на Европа, се включиха представители на органите на местното самоуправление в региона и на Областна администрация Силистра – представена от областния управител Ивелин Статев и от главния секретар Елена Томова.

Събитието бе уважено с присъствие от: ветерани от войните, народния представител Александър Сабанов, лидери  на политически партии, представителни групи от средни училища, неправителствени организации – сред тях Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на офицерите и сержантите от резерва, Руски клуб Силистра, гости от Съюза на ветераните на Кълъраш, Румъния и др.; както и много граждани.

Стената от шест части в обща композиция, дълга 20 м, с височина от 3 до 3.5 метра, е дело на Инициативен комитет, създаден в първите години на миналото десетилетие, но в резултат най-вече на активна организационна дейност на състава му, председателстван от Николай Димов – областен управител на област Силистра (2011-2013). В словото си бившият държавник и настоящ юрист в самостоятелна кантора благодари на десетките дарители, които, за разлика от институциите – останали пасивни в процеса на подготовка и изграждане на мемориала. Основното слово произнесе градоначалникът д-р Найденов, а поздравителната програма бе от ЦМИ „Мегатон“. В ритуала участваха Градски духов оркестър и Клуб „Родолюбие“, осъществил караула.

В продължение на 7 години учителят по история Тодор Николаев издирва имената на загиналите за свободата на Европа и на България войници и офицери от 31-ви Силистренски пехотен полк, както и на силистренци, служили в други полкове от Българската армия, намерили смъртта си в боевете през Втората световна война.

От името на институции и гражданството бяха поднесени венци и цветя в подножието на Мемориалната стена, каквато под формата на различни стели в област Силистра има и на територията на Мемориална гробница Шуменци 1916, създадена в чест на победата на България на Добруджанския фронт при превземането на Тутраканската крепост в края на Първата световна война.

В интервю пред медиите г-н Николаев припомни, че на практика 31-ви Силистренски пехотен полк е създаден като Варненски, но в еуфорията през 1940 г. във връзка с възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България той е „преименуван“ неофициално, тъй като в него тогава са служели повече добруджанци от сегашната Силистренска област плюс околия Тервел. В този смисъл добруджанци остават „душата“ на полка, независимо от големия брой бойци от Варненско-провадийския край във втората фаза на Втората световна война.

В рамките на Втората световна война малко повече от половината от бойците също са от Крайдунавска Добруджа, а останалите са от различни други краища на страната. По тази причина първоначално е имало идея на Мемориалната стена да бъдат изписани и населените места, но за опростяване на делото се приема сегашният вариант – по азбучен ред – малко име, инициал на презимето и изцяло представена фамилията, като се посочват на групи и чиновете.

За протокола бе отбелязано, че смъртен акт №1 в полка е на името на Кръстю В. Кръстев от село Кладенци, Тервелско, както и, че е имало единство между войниците и офицерите в условията на променящи се политически времена.

„Чувствам голямо удовлетворение от свършената работа, при съставянето на списъка се постарах да не допускам грешки, включително с т.нар. „двойници“, тъй в смъртните актове като има грешни рождени дати, фамилии и др. подробности“, заяви Тодор Николаев.  В издирвателската дейност активно участват и трите музея в областта - Силистренският, Тутраканският и Дуловският.....