сряда, 23 май 2018 г.

ЛС „Реката и приятели“ Силистра посвети юбилеен вестник на 24 май



Излезе 20-ият юбилеен и втори за годината брой на вестника, издаван от Литературно сдружение Реката и приятели, в чиято редколегия влизат Димитрина Христова, Никола Нанев (публикувано е и негово стихотворение - както и афоризми; още - стихове на Иван Колев, Косьо Косев, Димитър Курдоманов, Ралица Недева, Наталия Стоянова - на руски език) и Ана Димитрова (представена със стихотворение). За пореден път четем необикновените афоризми на Велико Огнев. 

Броят е посветен на 24 май - най-българския празник. Представени са 3 книги - на поетесата Мариана Стоянова (нейни са и „Размисли в Двора на кирилицата в Плиска), на учителката Йорданка Жекова и на Веска Михайлова (автор е и на очерк за учителката Живка Кръстева). За учебното дело в Алфатар от преди 170 години разказва краеведът Михаил Гавазов.  

Българският празничен календар е сред най-богатите, предвид спецификата на нацията, на нейната вековна история и на различни житейски обстоятелства, превърнати в повод за специални ритуали и тържества. Календарът ни със сигурност предлага и уникални празници, чрез които показваме на света достойнства и качества, с каквито други народи не разполагат или не намират за важно да се представят чрез тях.

Един от тези дни, наситени с невероятна атмосфера и послания, е 24 май – Ден на славянската писменост и на българската култура. За него в интернет четем: „Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост – глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. 

Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид –кирилицата, за да се пише чрез нея днес на различни езици в страни,  разположени на два континента – на български, руски, украински, македонски, сръбски, монголски, а и в някои републики от бившия Съветски съюз, в допълнение – до 19 в. тя е ползвана и в  Румъния“.

Чрез българския език нашата азбука е и сред официалните в Европейския съюз, а благодарение на българските емигранти „родна реч – омайна сладка“ все повече се чува по всички материци. С надеждата, че и бъдещите поколения, живеещи извън родината на предците си, ще съхранят езика и дори ще продължават да творят на него.

За мнозина 24 май е спомен за палещо слънце с китка божур в ръка от манифестация, наричана днес с друга чужда дума – дефиле. За други е снимка с надпис „Отличник!“. За трети е ехо от песента „Върви, народе възродени!“. За четвърти е празнична разходка в Дунавския парк на Силистра, преминавайки под арка от венец, но не от тръни, а от зеленина и цветя.

Каквито и да са мотивите за празнуване на „най-българския празник“, важното е, че към него няма безразлични, защото той е цветен, многолик, въодушевляващ, емоционален, патриотичен…И най-вече – различен от всички останали, защото се доближава единствено до друга родна оригинална традиция, наречена Ден на будителите (1 ноември).

24 май е повод за членовете на творчески съюзи като СБЖ (с две дружества в Крайдунавска Добруджа - членове от Силистра и Тутракан), СБП (дружество в Силистра), СБК и СБХ (група в Силистра), както и на други като тях (в Министерство на културата са регистрирани 11 подобни структури), обединяващи хора от различни културни сфери, да се появят в публичното пространство с открито лице и със сърце, пълно с гордост за принадлежност към народ, съхранил образци за подражание чрез народното творчество, литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и музиката.

Нека да расте броят на хората, за които писането, рисуването, пеенето, композирането, преводачеството, са част от дневния ред на живота в 21 в., когато на пръв поглед техниката е на път да измести духовността от всекидневието на съвременния човек.

Честит празник на всички добруджанци, намиращи време за занимания, благодарение на които се раждат вечни послания във вид на стихове, проза, песни, танци, картини, чрез които съхраняваме мисли, чувства и преживявания.

Няма коментари:

Публикуване на коментар