„Книжовното наследство на Добруджа през Възраждането”
е съвместната изложба на Регионалните исторически музеи в Силистра и
Добрич, посветена на книжовното богатство на Добруджа през Възраждането
(19 в.), която бе открита навръх деня на светите братя Кирил и Методий в една
от залите на Художествена галерия Силистра.
„В чест на 120-ата година на РИМ Силистра и на 65 г. на РИМ
Добрич от фондовете на двата музея са представени безценни образци на
възрожденската литература (апостоли, псалтири), учебници (първите букварчета на Петко Р. Славейков), атласи, както и на техни „предшественици” на османотурски (сред тях и една история на Силистра от преди 4
века, която тепърва ще бъде превеждана – оригиналът е във Виена – в онези
години в Европа не са повече от 3-4 градовете със свои написани истории – тази книга
е била от вакъфската библиотеки в града, впоследствие разпиляна), еврейски (тори) и други езици (общо около 70 единици)”, заяви при откриването д-р Николай Тодоров,
директор на силистренския музей, в присъствието на своята колежка от Добрич
Надежда Иванова. С изложбата, която ще бъде в Силистра поне до края на м. май,
а и малко след това, на практика се възстановяват общите дейности на двата
музея в най-големите градове на Добруджа у нас.
В хронологичен план чрез табла по текстове отново на Силистра
и Добрич се проследява еволюцията на възрожденската книжнина, появата на
първите периодични издания в Добруджа, техните абонати и ролята им за
изграждането на новобългарската просвета в епохата на Възраждането.
Регионален исторически музей Силистра представи и фототипно
издание на превърналия се в библиографска рядкост първи научен сборник с
изследвания, посветени на историческото минало на град Силистра, издаден
през 1927 г. по текстове на най-известни преди и сега респектиращи български
историци и ученици от други специалности, като Петър Мутафчиев, Анастас Иширков,
Йордан Иванов, Георги Генов.
Преди 90 години сборник се ражда с идеята да
покаже на света, че в Добруджа – тогава под румънска власт, живеят изконни
българи, при това идеята идва от будни силистренци, живеещи в българската
столица, които създават специален комитет за осъществяване на предложението си.
„Писменост без език няма, а чрез „Историята…”
на Паисий ние се осъзнаваме като народ със славно минало, както и, че сме ценни
като нация – затова трябва да се обърнем към науката…българинът винаги е
намирал 3 гроша за първото букварче”, каза Надежда Иванова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар