Назаем от Елена Чаушева във Фейсбук...за нещата от живота

            Фейсбук, Elena Chausheva: Неделя сутрин, правя закуска и кафе, междувременно почиствам санитарните помещения, които, според моите мъже се почистват сами. Простирам поредната пералня с пране и бързам да не закъснея с обяда. Сещам се, че хладилникът и камерата плачат за почистване. И докато преподреждам рафтовете и сортирам плодове  и зеленчуци, решавам, че мога набързо да направя едно прясно песто и да изцедя една кана фреш. От остатъците на плодовете, разбира се, че си правя витализираща маска за лицето, за да не ми личат бръчките от яд! 

             И докато се опитвам да подредя кухнята от хаоса , който е настанал, виждам във фруктиерата няколко ябълки, които, ако не направя на пай, ще трябва да изхвърля другата седмица, а аз, както се разбра, не обичам да хвърлям храна. Докато разбивам яйцата със захар до побеляване, хвърлям по един "белтък" към телевизора, където следя една романтична драма за невъзможната любов ! 

            Изведнъж отвън се вдига ужасна врява от клаксони, свирни на гайди, акордеони и извиквания "или-ли-ли". Викам си, за кого ли е по-щастлив денят? За булката или за зетя? Ето защо булката била облечена в бяло, защото това е последният й бял ден ?!?...

          И седнах по средата на стаята и се разплаках. А моят мъж, влязъл ненадейно в стаята, ми казва: "Не бива, скъпа, да се разстройваш от тези филми, я виж как чудесно ти се е получил сладкишът...." Аз го гледам и си мисля за моя личен реален филм и за моята неделна героиня..."