В Силистра се проведе Ден на диалога между законодателната и местната власт

         В Силистра се проведе поредният Ден на диалога между законодателната и местната власт, съобщи сайтът на областния управител http://silistra.government.bg. В него участваха представители на администрациите, вкл. кметове и кметски наместници от община Силистра като домакин на проявата, датирана с начало през 1989 г., на областна администрация и с представителството на две от общините в областта – Ситово и Алфатар. В работата на форума се включи Матилда Бахнева, експерт „Информационно-издателска дейност“ от екип „Представителство иполитика“ в Националното сдружение на общините в Република България, организатор на Деня на диалога за цялата страна. 

          Зам.-кметът на община Силистра Денка Михайлова предложи на аудиторията материал от НСОРБ, озаглавен „За конкретни и реални променив условията за развитие на общините“. В него се казва: „Воденето на активен и резултатен диалог между властите е основен принцип, залегнал в Европейската харта за местно самоуправление. При последния мониторинг от Съвета на Европа по прилагане на Хартата, извършен преди година и половина, една от препоръките е да се повишат законовите гаранции и ефективността на диалога и консултирането с местните власти. Европейската харта изисква от централната власт „в процеса на планирането и вземането на решения своевременно и по подходящ начин да иска становище на местното самоуправление по всички пряко засягащи ги въпроси”. В дискусията се включиха председателят на Общински съвет – Силистра Димитър Генов, кметът на община Ситово инж. Николай Неделчев и кметът на село Проф. Иширково Кинка Иванова.

Какво заяви на присъстващите инж. Николай Неделчев на базата на опита си на кмет на община в три поредни мандата на местното самоуправление?

„Изтича програмният период и започва нов през 2014 г. – да си направим изводите. В доклада акцентите на Националното сдружение са правилни, но има и още важни неща, които трябва да споменем. По отношение на финансовите корекции: държавата е добре да създаде Фонд са социално споделяне на финансовите корекции. Проектите стоят по година – година и половина в управляващи орган и накрая оттам с писмо правят корекции. Създава се специфична ситуация за обжалване на писмо, а то не е заповед.

Истината е, че общините не могат да се справят сами с корекциите. В предишния период се правеха промени, анекси и оценки през 3-4 месеца, а е хубаво те да важат за целия период или поне за половината от периода. На практика кметствата под 500 души по програмата за селските райони не могат да участват с проекти, а техните кметове са също избираеми и хората искат от тях нещо да се случва в селата. За справка: селата над 500 до 5 000 души автоматично получават бонус от 40 т. при оценките на проектите. Така селата под тази бройка на населението остават без шанс за добър за тях резултат. По отношение на публичните финанси – хубаво ще еда се върнем на нивото поне на 2008 г. във връзка с целевото финансиране на капиталовите разходи. Настояваме за увеличаване на изравнителната субсидия. Снегопочистването е друг голям проблем: общините чистим и третокласните пътища, а не ни си възстановяват средства за това.

И още: заплатите в администрацията получиха ръст, но не и заплащането на кметове – на общини и кметства. Децентрализацията е тотално отсъстваща. Над 100 са вменените на кметовете отговорности със законови и подзаконови актове от страна на държавата, без те да се обезпечени финансово. Правят се предписания, а не се осигуряват средства. Приветстваме промените в Закона за обществените поръчки, такива каквито ги чуваме. Примерно за възможността 30% от тях да се изпълняват от подизпълнители – местни фирми, като им се заплаща пряко. Бомба през следващата година е Законът за местните данъци и такси в частта за битови отпадъци. Цената ще стане непосилна – общо към 95 лева на тон смет, което ще трябва да доведе до повишаване на промилите смет, а няма пария в общинските съвети, където съветниците да искат гражданите да плащат повече. Другият вариант е държавата да вдигне доходите на хората. В противен случай след нова година негативната енергия на хората ще се излее срещу нас кметовете и съветниците.

        Проблем е и предложението да отпадне местният данък за МПС, който е константна величина в приходите в бюджетите на общините. От 7-8 години и селскостопанската техника не се регистрира в КАТ и данък МПС не се плаща в общините. В селата в същото време пътната мрежа се амортизира от движението на тежката техника и собствениците й упрекват общините за лошото състояние на третостепенните пътищата.“