“Карайте направо и ще стигнете до портала на кооперацията. Една е в селото ни, голяма е” – упъти ни набързо първият срещнат жител. Тукашните хора знаят накъде е правилната посока, но ние се пообъркахме. Влязохме в друга махала и се озовахме пред чакълиран тесен път в северния край на селото. Налага се да питаме отново. “Натам е Дунаву, а назаде е центъру” – изскочи набързо от двора слаба жена на достолепна възраст. Зарадва ни се, от толкова далече хора са дошли тъдява.
Ето, че след минутки вече паркираме возилото си до розариума в двора на ЗК “16-ти декември” в Гарван. В кабинета ни очаква председателят, г-н Иван Добрев.
- Намираме се под кабърчето на картата. На 3 км сме от Дунав и първите сведения за селото ни са от 1640 г. 2722 са били жителите през 1946-та. 600 са собствениците на земя по време на масовото коопериране – започваме разговора малко по-отдалече. – Землището на селото е около 22 000 дка, от тях ние стопанисваме 20 960 дка, а останалата обработват арендатори. * 105 висшисти е дало селото, култът към образованието е завладял хората още в далечните трудни и бедни години. * Близо 21 000 декара земя стопанисва единствената кооперация, над 7 млн. лв. са инвестициите в съвременна и високопродуктивна техника, с които сплотеният колектив може да се похвали през последните години.
       До с. Гарван, Силистренско води кратко отклонение от главния път между двата крайдунавски града Русе и Силистра. 
      Гордеем се с нашето село. И аз съм оттук. Питате ме откъде носи името си? Гарван е разположено под нивото на реката и преди да се изгради дигата доста къщи и дворове са се наводнявали. Навремето философът Велико Добрев написа “Минало и настояще” и дава ценни сведения за селото и хората. Там се казва, че Гарван носи името си от турското Кар вар. Нарекли са го така заради снега, който се трупа в околността. Впоследствие го кръщават Гарван.
Малцина знаят и държа да отбележа, че нашето село е дало 105-ма висшисти, между които лекари – толкова на брой, че да обслужват цяла болница в едно малко градче. Тук са родени двама генерални директори на БНР – Иван Обретенов и Валери Тодоров, оттук е проф. Казимир Попконстантинов, носител на Хердерова награда за постижения в науката… Култ към науката са имали нашите дядовци и бащи, които са пращали децата си да учат и с голямо уважение са се отнасяли към висшистите. За жалост, както и навсякъде, тук от 1958 г започва миграцията, хората полека-лека се изселват, основно в Русе. Моят чичо (най-големият брат на баща ми) е първият председател на ТКЗС – Гарван (от 1946 г.), а аз поех ръководното място от 2000-та година. Когато постъпих най-много ме беше страх да не затворя портала на кооперацията, заради тежкото финансово състояние. Тогава задълженията на колектива бяха 821 000 лв…
       УСПЯХМЕ ДА СЕ СПАСИМ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРОЕКТИ ПО САПАРД, НА СУБСИДИИ от фонд “Земеделие”. Пресмятахме всяка стотинка. Участвахме в различните кредитни линии и днес инвестициите в оборудване и модернизация на технопарка надхвърлят 7 млн лв. – в нова техника, инвентар, силози за 2 000 т зърно, площадки… Два проекта по САПАРД защитихме и един по Мярка 121 на ПРСР. С трудови договори при нас работят 50 души, а през летния период даваме препитание на още толкова. Ангажираме хората с отглеждането на тикви и тютюн по 50 дка. Осигуряваме им работа и средства. ОСНОВНОТО НИ НАПРАВЛЕНИЕ Е ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВОТО. Отглеждаме традиционните пшеница, слънчоглед, царевица, рапица… Сеем още кориандър, резене, но оказва се, за етерично-маслените култури пазарът е непостоянен. От миналата година имаме нереализирани 25 т резене.
Земята обработваме с обръщателни шведски плугове с по 7 тела на 35 см дълбочина. Най-малко три пъти дискуваме със 7-метрови тежки брани, торим в завишени дози. Ползваме торовете на “Тимак Агро България”, само 500 000 лв сме вложили в това перо. 
       КАКВА Е КАРТИНАТА ДНЕС? Засяхме 3 800 дка рапица, поникна вече и сме в очакване на дъжд и добро развитие. - От пшениците Енола и Калина, Янтър и Пряспа се отблагодаряват най-добре. 510 кг бе средният добив от хлебно зърно това лято. На места и до 700 кг сме стигали, но имахме и блокове, поразени от мразовете. За съжаление, трудно се снабдяваме с базисни семена.  - Слънчогледовите полета заемаме с хибриди на “Лимагрейн” (LG5665), сеем също и хибриди на “Пионер”, Експрес – толерантни.- 960 кг среден добив от царевицата постигнахме при нас, основно с хибриди от продуктовата листа на “Декалб”.
         ТЕХНОПАРКЪТ НИ Е ОБНОВЕН С МОДЕРНИ И ВИСОКОПРОИЗВОДИТЕЛНИ МАШИНИ. Шест са тракторите “Джон Диър” с различна мощност, три са комбайните “Клаас”, оборудвани с всички приспособления. Две тежки машини “Клаас Ксерион” и “К 744” с мощни двигатели и с подходящия инвентар извеждат качествените обработки. Подменихме челния товарач, закупихме си пръскачка “Джон Диър”, разполагаме и с още две други машини за третиране на есенниците. Работим и с 4 трактора “Болгар”. Със задоволство искам да отбележа, че досега не сме пропуснали нито едно земеделско изложение, следим новостите, подбираме най-доброто. В заключение искам да отбележа, че що се отнася до техниката, достигнали сме апогея си! 
        ОСЕМ СА МЕХАНИЗАТОРИТЕ, КОИТО ИЗВЕЖДАТ ДЕЙНОСТИТЕ НА ПОЛЕТО.Гордеем се, че притежаваме съвременно оборудване, а тракторите и комбайните ни са снабдени с 6 GPS-а, с автопилот. Спестяваме гориво, време, за препокриване на площи и загуби вече и дума не може да става. Можем спокойно да работим и нощно време. Първият GPS закупихме още преди 8 години от фирма НИК. Доволен съм, че с новата техника механизаторите работят в една комфортна обстановка, не се уморяват и постигат висока производителност. Освен, че са на постоянни трудови договори от 1 юли 2008 г те са категоризирани. Висококвалифицираните извършват най-високоразрядните операции – оран, сеитба на пролетници, сеитба на есенници. С пръскане, торене и др. дейности се занимава друга група. Нека не забравяме, че тази скъпоструваща техника трябва да се цени, да се пази. Тя е не само на кооперацията, тя е притежание на всичките 1788 член-кооператори. Държа още да отбележа, че текучеството за нас е непознато явление. Всеки механизатор отговаря за своята машина. 
         УСИЛИЯТА НИ ЗА В БЪДЕЩЕ СА НАСОЧЕНИ КЪМ ЗАПАЗВАНЕ НА ПОСТИГНАТОТО – ДА ЗАДЪРЖИМ ЗЕМЯТА, ДА ПОВИШАВАМЕ НЕЙНОТО ПЛОДОРОДИЕ, ДА ПЕЧЕЛИМ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИНИЦА ПЛОЩ.