четвъртък, 25 юли 2019 г.

Иванка Христова: Всеки може да стори чудо, стига да го желае достатъчно силно


В днешно време представянето на всяка творба – нова книга, изложба с картини, филм или съчинение от друг жанр, е празник както за автора, така и за хората, имащи нужда да споделят с него съвместно мигове на тържество на духа. В името на традицията и на спомена, а и на самообещанието, че творението няма да е последно в биографията на създателя. 
Преди 6 години след 4 книги с интервюта и очерци с герои – най-често известни личности от цялата страна, сред които и интелектуалци от най-високо национално ниво, силистренката Иванка Христова надникна „В дебрите на вселената живот”, както всъщност се казват „краткописите”, намерили място в свидната й първа по рода си творба, издадена в София.   В оня момент излизането на книжката от печат беше повод да си задам въпроси, с които задочно да надникна зад възможните причини Христова да потърси пристан в думите, за да изрази своето разбиране за живота с малко на брой словеса, но изразяващи много често дълбоки разсъждения.
Дали това художествено произведение е закъснял ефект от запечатано на снимка докосване до ръката на един велик гуру, поощрил Христова да продължи да твори по нов начин?  Възможно ли е ли онези френски войничета, случайно срещнати някъде в странство в годините на първата й младост, да са й нашепвали виртуално неща, които след време да прераснат в размисли, подгрявали съзнанието цял живот?
Сигурно свой принос имат недоизживеният учителски порив и останалото без продължение битие на библиотекар? Кой повлия на Ваня да намери пътя до краткописите: може би хора като Варта Ценкова и нейните събеседници в едно останало във времето предаване по радио „Менес“?  Няма да е изненада, ако краткописите са емоционален компенсаторен резултат от многобройните житейски и здравословни проблеми, преживени с много мъки, но и съз завидна устойчивост – пристигали като неканени и неочаквани гости – един по един през годините, за да оставят следи, замитането на които понякога става, благодарение единствено на творчеството.   
В предговора на първата книжка доц. д-р Румяна Лебедова нарича краткописите „Споделени азбучни истини”. „Кръговрат” е поетичното описание, с което авторката е избрала да се представи на гърба на корицата: „Небесна синева, детски смях, майчина ласка, топлина, зелена клонка, мечта, копнеж, любов, сълза, илюзия, грях, самота, писък на жена, живот, шепа пръст”.Същият този словесен кръговрат го имаме и като начало на новата книга. Какво повече за живота, за неговите дебри и за страстите в дълбините му? Останалото са бисерни „Откровения”, истинска „Вяра”, чиста „Любов” и прозрачен като паяжина „Живот”. 
...И „Чудо”: „всеки може да стори чудо, стига да го желае достатъчно силно”. Членът на СБП – дружество Силистра явно е пожелала силно да се втурне в лабиринта на краткописното творчество, за да извади на показ онази съкровена мисъл, която всеки таи в себе си, но малцина успяват да представят пред света в една или друга форма – словесна или в картини, в звук или в триизмерно изображение.  
За да чуят присъда, да доловят укор, да усетят несъгласие, да почувстват скептицизъм, да се срещнат с неразбиране, да пресрещнат в упор ехото на нечий стон... Или просто да помълчат след омаята на думите, изречени от лоното на душата, за да се върнат като полъх „в дебрите на вселената живот”, който заслужава да бъде описан с още хиляди краткописи... 
И никак не е случайно тяхното продължение петилетка по-късно, след години на нови житейски изпитания, когато без време от този свят си отиват още нейни близки. Но пък със сигурност й се случват и хиляди хубави моменти – незабравимо приятелско общуване, вълнуващи срещи с интересни хора, изпълнени с възторзи пътувания – вкл. към себе си, искрящ досег с чудесата на природата. 
Чрез специален пост във Фейсбук за силистренката Мая Нова – известна повече по други континенти и по-малко в родината си джаз певица, отдавна гражданин на света, новата книга на Иванка Христова е „Откровена, истинска, мъдра и красива – тя носи светлина и вълнува душата! Прекрасен е изборът да опишеш живота си чрез миниатюри – тези простички откровени изречения с красиви думи, в които всеки един от нас може да види и намери себе си! Поздравления за поредната ти силна писателска творба и на добър път! Горещо препоръчвам книгата на читатели от всички поколения, които търсят красотата, смисъла и любовта в живота!“ 
В предговора на вторите краткописи поетът Христо Черняев пише „Без всякакво съмнение книгата с миниатюри на Иванка Христова е голям успех. В нея е закодиран съкровеният духовен свят на авторката, който въпреки сериозната обективност на кратките й творби притежава тихото очарование на невинна изповедност“. А на изповед като на изповед: с откровение, с божествена промисъл, с възторжествено чувство, с привкус на съпреживяна емоция, разбира се, и с елемент на приятелско потупване по рамото и пощипване по бузата- достатъчна награда за начеване на нов поход към подходящите думи, строяващи се да влязат в поредна книга.
Пред аудиторията авторката направи преглед на пътя, извървян до издаването на нейната книжка с джобен формат, но с богато съдържание, докосващо сетивата на читателя. Даниела Недялкова – ръководител на силистренския храм на книгата, домакин и сподвижник на днешното събитие, предложи на присъстващите своя проникновен поглед отвън навътре към текстовете. Цветана Игнатова – дългогодишен духовен приятел на Иванка Христова, представител на Общинска администрация Силистра като директор на дирекция „Хуманитарни дейности“, поздрави виновничката за необикновената юлска литературна среща.  
Представено бе специално поздравление от областния управител Ивелин Статев, от чието име бяха осигурени награди и за участниците в поздравителната програма: трио „Елмина“ с р-л Лилия Пейчева-Тодорова представители на Музикална школа „Великов“ – ръководителят й Велико Великов и гайдарката Дария Добрева, както и Ивета Димитрова – народна певица, ученичка в СУ „Н. Вапцаров“ и член на тамошния Клуб за млади възрожденци „Таньо войвода“.
Своите впечатления от книгата споделиха публично Лили Иванова – един от най-близките хора на Христова и може би винаги сред първите, докосващи се до нейните творби; юристите Ели Тодорова и Румяна Чанкова, аптекарката Светла Калинова, ръководителката на социален център Елена Вълчева, педагожката Веска Михайлова и др. Своите почитания поднесоха учители, лекари, творци от различни области, приятели и любители на литературата. В края на поредния горещ юлски ден силистренци си подариха зареждаща емоция, благодарение на краткописи. В един от тях се казва: „Да сеем любов в сърцата си, за да сме щастливи и обичани.  За малко сме на този свят – да се обичаме! Защото „Миналата са спомените ни, настоящето – вярата, а мечтите са нашето вечно бъдеще“.

И още от АРТ Силистра във Фейсбук: В дебрите на вселената живот II“ – книга за силата на човешкия дух, истините, философията и тайните за позитивен и смислен живот. Иванка ХРИСТОВА: „Човек, когато не се предава струва повече от съдбата”. Даниела НЕДЯЛКОВА: „За мен тези 77 страници са най-автобиографичните в нейното творчество”. Цветана ИГНАТОВА: „Думите са олтар на душата. Книгата е едно ювелирано издание, много специално като подход и чиста енергия. Да пазим таланта, този земен ангел”.

Иванка Христова пред Общинско кабелно радио Силистра„В Книгата са нещата от живота в няколко цикъла – „Детство“, „Вяра, надежда и любов“, „Съдба“ и „Хроники“. Книгата е писана през нощите. Един ред, една запетайка не е сложена през деня. Когато се случи нещастният случай с моята племенница (бел. Версинаж - Кристина, служител в ЕП в Брюксел), която почина, аз преживях сърдечна операция и мислех, че няма никога да пропиша, но точно една година след смъртта й - на рождения й ден, аз пишех като Паисий по цели нощи.

Тази болка, тази мъка и трагедия се трансформира в нещо красиво – в светлина, в добро. Мисля, че тази книга е много позитивна. Тя дава много надежда за хората, които са в моето положение. Тя ще им даде един стимул за живот, за надежда. Най-лесно е да бъдеш лош! По-трудно е да останеш човек и в най-екстремните ситуации на живота си. Мисля, че това съм го успяла. Не съм го искала, то е някъде закодирано в мене. Да си правя добринката на деня! 


Аз не обичам прожекторите и светлините, като една работна пчеличка съм, като една мравчица. Всеки ден нося този товар и много ще се радвам, ако поне пет или десет човека, прочели тази книга, да поискат да правят добро за деня. Всеки от нас носи тъмната и светлата страна, но на тъмната страна има много страхове, много демони и там са закодирани нещата, които ни тласкат на долу. Те водят пътя към смъртта! Докато другото е стремеж към красотата, към съвършенството, към любовта. Към надеждата, към вярата, към любовта!.

Автор и водещ: Йордан Георгиев




Няма коментари:

Публикуване на коментар