четвъртък, 18 юли 2019 г.

В Силистра в памет на Васил Левски: „Каквото съм правил, в полза народу е“

Под надслов „Каквото съм правил, в полза народу е“ премина тазгодишното тържество, посветено на Апостола на свободата Васил Левски пред паметника му в Силистра, посветено на 182 години от неговото рождение. Една проява, която от няколко години на 18 юли организират в партньорство община Силистра – от нейно име т.г. слово изнесе Денка Михайлова – зам.-кмет, Общински комитет „Васил Левски“ – представен също с реч от Елка Савова – член на Комитета, Общински клуб „Христо Ботйов“.
В поднасянето на венци пред паметника на най-великия българин, за когото има легенди, че е пребивавал поне три пъти в Силистра на път за Букурещ, освен ръководители на общината участваха зам.-областният управител г-н Илиян Великов заедно с главния секретар на областна администрация Елена Томова; общински съветници, начело със своя председател д-р Мария Димитрова, представители на ПП ГЕРБ, ПП БСП, ПП ВМРО, ПП АБВ, МК Гражданско единство  и др.; Съюз на сержантите и офицерите от запаса, Военно окръжие Силистра, културни институти – РИМ, Регионална библиотека, ХГ и др.

 
На почетен караул пред паметника бяха деца от Клуб „Млади възрожденци – горди българчета“ към ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ с ръководител учителката Стоянка Димитрова, който е един от петте в областта по линия на Комитета „Левски“. В програмата участваха трио „Елмина“ с ръководител Лилия Пейчева и единадесетокласничката Ивета Димитрова, от Клуб „Млади възрожденци – Таньо войвода“, ръководен от Лиляна Николова от СУ „Н. Й. Вапцаров“.
В област Силистра най-скоро изграденият паметник на Васил Левски е в град Главиница, дело на скулптора Йордан Колев, в момента директор на ХГ Силистра. В най-младия град на Крайдунавска Добруджа има училище, което носи неговото име. Средно училище със същия „патрон“ има и в град Дулово, където също може да се похвалят, че Дяконът е уважен с монументи. Така, както в Силистра - от 2007 г. насам, а и в село Васил Левски. В Град Тутракан, където обичат да правят паметници на велики хора, сред които ген. Киселов и пълководеца Суворов - Левски също не е забравен.
От няколко години с голям фолклорен фестивал „На гости в село Българка - с български песни и танци“ НЧ „Васил Левски – 1941“ в селото отбелязва рождената дата на своя патрон Васил Левски. Културната обител е една от 4-те в област Силистра, носеща името на Апостола на Свободата.

Слово на Елка Савова, възпитала двама синове патриоти, лауреати на републикански олимпиади като ученици на ПМГ "Св. Климент Охридски" Силистра, в момента студенти с фамилия Савови - Иван - бъдещ юрист, и Димо - бъдещ капитан кораб: 

„За пореден път  сме заедно в този ден – 18 юли, рождението на  Апостола на свободата Васил Левски, човека, чието име отдавна е признато и присъства в пантеона на великите и славни личности от времето на националноосвободителните ни борби.

В нашата нова история няма друга такава личност, която да е останала недокосната от бурите на политическия и обществения живот, която така да респектира и вълнува нацията. Във всяко българско сърце е жива паметта за него –  карловеца,  Дякона, неуловимия Апостол. Всяко дете започва да учи българската история с неговото име – символ на безгранична обич към род и Родина!
Левски се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, старото и модерното си съжителстваха, в свят, в който  желанието за  промяна беше много силно. Своята увереност и морална сила Левски черпеше от идеала за  независима, целокупна и силна България. Той вярваше  във възкресението на свободна България и посвети цялата си енергия за постигането на тази цел.
За своите велики съвременници, сепнати и удивени от неговия лъвски скок направо в бъдещето, Васил Иванов Кунчев е „син верен народу си, син, който е презрял всички световни наслаждения и се е посветил тялом и духом на свободата на своя народ”. Той е „честен, родолюбив и деятелен”; „с нечут характер”, „пъргав и смел с бистър и разсъдлив ум”, „всякога весел”.

Днес всяка отронена дума от паметта на миналото, която очертава образа му, е драгоценна за нас. Въпреки че го познаваме като най-близък и нужен ни, пак се питаме: какво е той? Израз на българщината и сърцевината, рожба на времето, или най-доброто, което носим. 

Той не беше философ, но мисловните му обобщения остават ненадминати. Не беше военачалник, но стратегията и тактиката му поразяват със своята непреходност. Не беше поет, но целият му живот е поезия, изтъкана от отмерените стъпки на повелята на времето. Живот „без сън, без покой”, в който няма разлика между думи и дела, зов и борба.

За малко повече от 35 години Васил Иванов Кунчев от Карлово бе чирак и дякон, два пъти участник в легиите в Белград, знаменосец в четата на Панайот Хитов, дописник на вестник „Свобода”, главен апостол и ръководител на привременното правителство в Ловеч. Учител, църковен певец, куриер и оратор, обичащ поезията и  почитащ науката, знаещ няколко езика.

Когато е шепнел огнените си думи на непосветените, Апостолът е знаел кого събужда. Когато е унищожавал химерите за оцеляването на роба, той е разбирал на какво подлага ограбената му душа. Страхът, коварството, завистта, предателството често са се вглеждали с изумление в светлите му очи. Мелодичният му глас, заместил херувимите с жестока песен на робската действителност, е казвал пълната  истина за риска, отговорността, без да прикрива опасностите и последиците, чужд на всякакви празни обещания.
Когато е заклевал пред евангелието и кръста, пред револвера и камата в името на свободата на Отечеството, той е искал дела – все реални и конкретни неща, тъй близки до леденото дихание на куршума и огнената примка на бесилото.  И всичко, което е правил, е „в полза народу“. Неговата саможертва пред олтара на Отечеството е събрана в едно единствено изречение: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си”.
Историята справедливо отреди за Левски своята награда,  безсмъртие в памет на бъдещите поколения. Днес и завинаги Левски ще бъде  идеал за всеки честен, мислещ и просветен българин. Идеал, в който да възпитаваме децата си, идеал който е ориентир за мислите, но и мяра за делата ни.

Днес България е свободна държава, но мнозина я напускат,  без усещането за справедливост. Защото свободата е път, който всеки от нас трябва да извърви. Да поеме отговорност за делата и думите си, да прозре, че обръщането на времето зависи от самия него. Да разбере, че примирението е слабост, но смирението е сила.  Като момчето от Карлово, което заряза расото, за да дари на народа си свобода. Като мъжа, дръзнал да предизвика цяла империя, който загуби себе си, но спечели своя облог с историята. Спечели „за цял народ“. Тогава нашата република ще бъде чиста и свята.

Поклон пред Апостола на българската свобода!“

Паралел 44: В биографията на Левски има страници и от Крайдунавска Добруджа. Като знаменосец в четата на Панайот Хитов през 1867 г. той преминава Дунав и слиза на българския бряг край тутраканското село Пожарево. В „Силистренски алманах“ на Никола Маринополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов в Силистра, има бележка, че Левски пребивава 4 дни в Силистра и дори е нает за учител и църковен певец. Прехвърлен е в Румъния с лодка от село Ветрен, където паметна плоча напомня за това събитие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар