понеделник, 8 юли 2019 г.

Доц. д-р Лебедова: Преподаването на литература изисква диалог, асоциативност и богата обща култура

С изложбата „Европейският дух в образователното дело на Силистра (1878-1913)“, представена на 5.07.2019 г. в една от залите на Художествена галерия Силистра, приключи първият етап от реализирането на събития от Областна администрация Силистра в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България в Европейския съюз.
Тя е подготвена от Студентската учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“, в която са включени студенти от специалност „Педагогика на обучението по български език и чужд език“ с ръководител доц. д-р Румяна Лебедова.
Изложбата се организира в навечерието на честването на 130 г. от създаване на педагогическото образование в Силистра през 2020 г., тъй като през учебната 1890-1891 година стартира първият педагогически курс на „Държавното педагогическо мъжко трикласно образцово училище” в Силистра. Тя е на разположение на желаещите да я посетят до 15 юли т.г., а след това – експонирана във Филиал Силистра. От 1 септември, при желание и заявки, би могла да бъде представяна в читалища, училища и културни институции.
Студентската учебно-изследователската лаборатория „Културно-историческо наследство” при Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ е създадена през 2013 г. по проект Фонд „Научни изследвания”. В нея са включени студенти от хуманитарното направление, специалност „Педагогика на обучението по български език и чужд език”, които имат по-задълбочени интереси в областта на хуманитаристиката.
Изложбата е повод за интервю на Ирена Маркова с доц. Лебедова, проведено в Общинско кабелно радио „Силистра“.
Какво ви носи работата със студентите?
Усещането за все по-бързия бяг на времето, смирение и благодарност за възможността да споделяш знания и опит. Което превръща общуването с тях в предизвикателство – да преодоляваш все по-динамично нарастващата разлика в годините с по-интензивно духовно общуване. Да компенсираш все повечето разлики в светоусещането със стремежа да създаваш общи ценности. Метафорично – да създаваш общ език, да приемеш като шанс възможността и ти да се учиш от тях...
Лесно ли се преподава литература?
Не е лесно. Литературата изисква диалог, асоциативност, богата обща култура. Тя е по-скоро духовно, много лично общуване и с годините става все по-трудно, защото младите хора все по-малко четат. С впечатление съм, че нямат интерес към текстове, които са по-дълги – търсят кратки текстове, в които са поставени акценти. Трудно им е като че ли да се концентрират. По-прагматични са, а заниманието с литература е от сферата на духовното. Може би това са белезите на съвремието ни...
Ниската оценка мотивира ли студента или напротив…
Трудно ми е да обобщя. Хората са различни – реагират по различен начин. Мисля, че не оценката, а обективната, професионална и добронамерена обосновката защо е тази, която мотивира студентите.
Оставането на поправителен изпит за тях пагубно ли е?
Не бих казала. Студентите днес имат труден живот. Младите хора работят и учат. Гледат семейства и учат. Пътуват и учат. Те нямат възможността да се занимават единствено и само с образованието си и да бъдат през цялото време в аудиториите. Животът налага те да съчетават няколко различни ангажимента и не бива да бъдем фаталисти по отношение на това дали от първи, втори или трети път са си взели изпита. Подготовката за изпит, според мен, е въпрос на самоуважение. Когато човек иска да се представи добре и да овладее този материал, той не брои явяванията, а се подготвя колкото време е необходимо.
Дипломната работа предпочитан вариант ли е за студентите?
В нашата специалност има изисквания към студентите, които имат желание, да пишат дипломна работа. Мисля, че дипломната работа е добър избор. Работейки по една тема, те обобщават знанията си, прилагат ги практически в изясняването на определен проблем. Това е истинска изследователска работа, чрез която проверяват знания, умения – узряват...
Как разбирате, когато един студент не е подготвен?
Сега изпитите по изискванията на Закона за висшето образование са писмени. Проличава още в първите редове дали са целенасочени разсъжденията или не. Има ли ясна теза или не. Има ли конкретика, или не. Има ли аргументация или не.
От българските автори кои са любими на студентите?
Харесват Николай Хайтов, Антон Дончев, Ивайло Петров, Радой Ралин, Георги Марков. Традиционно харесват Елин Пелин, казват, че обичат Ботев, Яворов, Дебелянов – класиците. Аз си мисля, че малко четат и имената, които споменават, са на автори, чието творчество се изучава в училище. Студентите, които разширяват кръгозора си, имат и други предпочитания. Ще чуете, че те харесват Георги Марковски, Радичков, Блага Димитрова. Те четат Георги Господинов, познават хрониките на Стефан Цанев, поезията на Борис Христов и на Константин Павлов.
Какъв е днешният студент?
Не се наемам да обобщя. Различни са студентите. С всеки общуваш по различен начин, в зависимост от това доколко е чувствителен към литературата;  доколко е мотивиран да работи и да се развива; доколко има качества за това. Няма, според мен, универсален подход. Универсалният подход в общуването с хора би се превърнал в Прокрустово ложе, би осакатил общуването. Опитвам се да намеря път към всекиго преди всичко с уважение към човека, който и да е той. Мисля, че трябва да познаваме техните потребности, да ги опознаваме, да ги уважаваме, дори да ги догонваме в някои отношения.
Това, че те четат по-малко литература, не ги прави по-малко умни, грамотни, интелигентни, можещи. Те притежават други знания и умения. И са изключително точни в преценките си за онзи, който се е изправил пред тях. Имитативността не може да ги подведе. Дори понякога са по-остри от допустимото в реакциите си. Може би това е израз на самоуважение. И на осъзнаване на цената на времето. Човек би трябвало да застава пред хора, когато има какво да каже.
Кога разбрахте, че литературата е вашето призвание и можем ли да кажем, че ден без прочетена книга е изгубен ден?
Не знам..Винаги съм обичала литературата. Н подвъпроса – не бих се ангажирала с това твърдение. Има дни, в които може да не прочетеш нито страница. Може да поговориш с някого и да се вслушаш в това, което той ти казва, без да слушаш само себе си. Можеш да поработиш в градината си. Можеш да си откраднеш време сред природата. И ще научиш нещо важно, ако си окат, а не се движиш като слепец. Можеш да поработиш с някого...и да научиш много за него и за себе си...
Има периоди, в които четеш жадно, даже стръвно, бих казала. Има периоди, в които е потребно прочетеното или преживяното да се утаи, да се избистри, да се осмисли и преживее... Книгите не са единственият начин да опознаваме живота. Те са един от начините. Великолепна е възможността чрез тях да опознаваме света, живота и човека, но като всичко, доведено до крайност, би могло и да ни ощети...
Ако се върнете назад във времето, това ли ще е професията, която ще изберете отново?
Аз не я избрах. При мен така се случи, но се случи добре. Общуването с млади хора е винаги зареждащо. То някак не ти позволява да остаряваш, да станеш консервативен или по някакъв начин да забавиш ритъма. Има ситуации, в които е дори вдъхновяващо.
Каква формулата за щастлив живот? Винаги сте усмихната, лъчезарна, позитивна…
Нямам формула. Приемам живота като невероятен дар. Стремя се да го оплождам с радост и красота и да ги споделям. Вярвам, че има добри хора и съм благодарна на онези от тях, които споделят тегобите и съмненията ми и ми дават кураж и вяра.
Какъв е вашият апел към силистренци? А към себе си?
Да направим града си такъв, че децата ни да не се връщат само през ваканциите си тук. Да искат да живеят тук и да имат възможност да останат, да работят, да отгледат децата си тук...Да съхраним живота и духа на този прекрасен град. А на себе си: здраве, кураж, вяра и добри хора до мен!


Няма коментари:

Публикуване на коментар