четвъртък, 12 май 2016 г.

1 150 г. от покръстването на българите в източноправославната вяра вяра

·        Екипът на областния управител на Силистра участва в тържеството в Двора на кирилицата в град Плиска

В първите дни на м. май тишината на малкия град Плиска, някогашната първа столица на Българската държава, бе огласено от хиляди хора. Поводът: честването на 1 150-годишнината от покръстването на българите в източноправославната християнска вяра. Старата Базилика посреща висши духовни и светски личности от цялата славянска общност за Божествена света литургия послучай празника, както и представители на различни институции, вкл. от Силистра – екипът на областния управител Стоян Бонев и неговите заместници – Младен Минчев и Елена Томова.
Голяма част от човешкото множество се събира и на поляната в противоположния край на градчето. Ориентират се по огромния 12 метров кръст, който се издига зад висок каменен зид. На него е окачен герб със стара българска розета, обрамчена от името на Плиска и завета на Аспарух  „Тук ще бъде България!“ На обикновена дървена порта с обикновени букви пише: Двор на кирилицата. В деня на празника портата се отваря, за да посрещне първите посетители на един уникален не само за България, но и за света културно-исторически комплекс.
За създаването на този своеобразен дом на кирилските букви разказва неговият инициатор,  арменецът Карен Алексaнян, установил се в България преди повече от 20 години и научил много за историята ни:  „От частичните сведения, достигнали до нас от „Житието на св. Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски, разбираме, че след смъртта на св. Методий на 6 април 855 г. в Европа започнали мъченията над неговите и на св. Кирил ученици. По-младите от тях били отвлечени в робство, а по-възрастните - изгонени.
Климент, Наум и Ангеларий успели да стигнат до Белград, който по онова време бил българска гранична крепост. Там ги посрещнали с радост и ги изпратили с почести в Плиска при цар Борис, защото те „копнеели за България“, а царят „отдавна жадувал за такива учени мъже“. След пристигането им в столицата (около 866 г.), Борис настанил Климент и Наум в дома на боила Есхач, а Ангеларий – при другия си доверен боил Чеслав. Известно време царят пазел в тайна пребиваването в Плиска на приносителите на новата славянска писменост, „докато приготвим напълно това, което трябва да направим“. Но самият той бил обхванат от силно желание „всеки ден да разговаря с тях“.
Именно под въздействие на прочетеното в житието аз видях във въображението си дома на Есхач, където Климент, Наум и Ангеларий преработили глаголицата в кирилица, съобщили радостната новина на цар Борис и го поканили да му я покажат. Представих си царя, седнал на трон в единия край на двора, а пред него – буквите, наредени като войници на църковно-славянщината. Срещу фигурата на Борис, в далечината пред западния зид, виждах голям кръст, а пред него като бели видения – образите на св. Кирил и св. Методий. Книгата в ръцете им беше изписана на глаголица, но погледите им благославяха новите кирилски букви.
Така се роди идеята за изграждането на Двор на кирилицата. За съжаление, не е известно къде точно са били домовете на боилите, в които са творили Кирило-Методиевите ученици. Може би Господ ме доведе и ми показа мястото, където са били създадени буквите. Няма как да разберем, остава само да се надяваме и да мечтаем, че е така."
Респектът пред делото на царя покръстител и обединител на българите изразява параклисът в края на двора – „Св. Борис I Покръстител“. Пределно семпъл и в същото време  внушителен с каменните си стени, резбования олтар и иконата на царя светец. Аскетичната атмосфера в параклиса спомня тайното покръстване на Борис и внушава единeниетото на управника и духовника, непримиримия борец за християнизация на българите и смирения монах, търсещ душевно успокоение след трудните години на царуването си. Параклисът е осветен на 25.04.2015 г. от Варненско-Преславския митрополит Йоан. По волята на създателя, всяка свещ, запалена в параклиса на светеца, е лепта за поддържане на църквата в Плиска.
Вдясно от тежката врата на параклиса е камъкът с кръст  хачкар. Това е най-простият, но и най-величественият символ на най-старата християнска държава – Армения. От началото на своето създаване до днес земята й е осеяна с над 100 000 подобни паметници. Минавал някой майстор по пътя си, виждал каменен блок и започвал да дяла на него кръст. После си тръгвал и оставял християнския знак да се знае, че тази земя е свещена. Затова всички хачкари са различни и неповторими. Като поставения в Двора, на който е написано на арменски: „Този камък хачкар е поставен в прослава на българския народ по случай 1150 години от Покръстването“.
Високите над 2 м кирилски букви са изработени в Армения от 12 арменски скулптори, ръководени от народния майстор Рубен Налбандян и са транспортирани до България с 2 камиона. Естественият керемиден цвят на пясъчника туф, от който са направени скулптурите, излъчва топлотата и силата на арменската земя. Шест от буквите изписват името на първата българска столица ПЛИСКА. Останалите са разположени свободно върху затревената площ, без да следват азбучния ред. Защото всяка има своето послание с изображенията и орнаментиката си.
Скулптурите цар Борис и на св. Кирил и св. Методий са изработени от българския скулптор Бехчет Данаджъ. Комплексът включва и галерия с постоянна експозиция, разказваща с картини историята на покрстването, приемането на кирилицата в България и признаването на църковните славянски книги от християнския свят. Има конферентна зала и магазин за сувенири. Всички те допълват цялостния ансамбъл на комплекса.
Дворът е откритото слънчево лице на всеки дом. Създава усещане за простор, но и за защитеност със здравите си зидове. Той е входът към своето, но и началото на пътя за обитателите му към световете на другите. Хората са подреждали дворовете си с любов, пазели са ги чисти и са ги населявали с живот и красота. Такъв е и Дворът на кирилицата  мястото, където кирилските букви се завръщат у дома, след като са дарили светлина и познание на една значителна част от човечеството.
Дворът на кирилицата изказва голяма благодарност на Ашот Сергеевич Агабабян, депутат от Народното събрание на Република Армения, за неоценимата и безкористна помощ по организацията на доставянето на буквите и хачкар-а в България.
 По http://dvornakirilicata.bg/

Няма коментари:

Публикуване на коментар