четвъртък, 26 май 2016 г.

За 31-и път поход "По стъпките на Таньо войвода"

Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” организира 31-я национален поход „По стъпките на четата на Таньо войвода” от 30 май до 2 юни 2016 г., съобщи председателят на организацията д-р Анатолий Кънев. Мероприятието е организиран под патронажа на Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България. Походът е залегнал в националния календар на МОН и се осъществява със съдействието на  областите Силистра, Русе, Разград и Търговище, както и с областните музеи.

В похода като научни консултанти участват акад. Георги Марков и проф. Христо Матанов. В част от мероприятията ще се включат Теодосий Спасов и неговата музикантска група.     Всяка година походът е с общо 450 ученици от цялата страна. По традиция Областния управител посреща похода в гр. Тутракан и е председател на комисията по преглед на маршовата и строева песен.

За легендарния отряд от 200 души на Христо Ботев знае всеки българин. За Таньо войвода и четата му от 28 души знаят само някои от историците, а тя е преминала на 17 май 1876 г. едновременно с Ботевата чета и има значение и съд- ба, сходни с нейните. Четата на Таньо войвода е организи- рана по план и идея на Хр. Ботев, с цел да се увлекат нови въстанически сили към Западна и Източна Стара планина, а турските сили да се разединят. 

За изходен пункт на четата бил избран гр. Олтеница, срещу Тутракан, а за войвода бил поканен избягалият от Диарбекир сливенски революционер Таньо Стоянов. Таньо прекарал зимата в Турну Мъгуреле, където, подпо- маган от председателя на революционния комитет Петър Мишайков, подготвял малка чета. Живеейки оскъдно, Та- ньо събирал средства за оръжие и знаме на четицата си. На 24 април 1876 г. срещнал в Крайова Никола Обретенов, който му изложил плана на Ботев и му предложил да стане войвода на четата от Олтеница. 

Таньо се съгласил и се прех- върлил с четниците си в Олтеница, където ги посрещнал председателят на революционния комитет Атанас Чернев. В Олтеница престояли пет дни и на 16 май Таньо повел въ- оръжените 27 души. През нощта на 17 май, шест часа преди „Радецки“ да спре на Козлодуйския бряг, Таньо преминал в България при с. Пожарево, Тутраканско. 

Оттук започнал 11-дневният боен път на четата. Знаменосец на четата бил Велко Дачев Тишев от с. Радево, Новозагорско. Секретар, който носел готови писма до комитетите в Разградско, бил Петър Иванов Русков от Сливен. Водачи през горите били Стефан Николов Заралията от с. Гурково и Йовчо Кеяпенчев от с. Голям Извор, Разградско, а оръжейник на четата бил Цанко Петранов Тюфекчията от Котел. 

I ЕТАП - Вяра и мечта за подвиг Покрай Пожарево, къмпинга Антимовско ханче и с. Антимово четата навлязла в Лудогорието и на 18 май пресе- дяла на явка край гр. Исперих, в очакване на четници от Голям извор и Хърсово. Известени били, че в Голям извор е станал провал, а хърсовските въстаници заминали към Горна Оряховица. Войводата повел четниците към с. Побит камък. Четата останала скрита в местността Палашча, а в селото влязъл с писмо до местните революционни дейци Стефан Николов Заралията, който през февруари бил избя- гал от Русенския затвор. Заптието, което го било пазило в затвора, сега било изпратено в селото. То с помощта на пъ- дарите заловило Стефан и мисията му пропаднала. Четниците чакали цяла нощ в местността Палашча и чак на сутринта научили от две козарчета, че Стефан е уловен и откаран за Разград. С бърз ход те се прехвърлили към гара Разград, но пандурите се скрили в каменното здание на га- рата и четата напразно вардила цяла нощ. 
II ЕТАП - Между отчаянието и надеждата Отчаяни и покрусени, четниците решили да се върнат и да накажат селото Побит камък. Войводата едва ги отклонил. Тогава те решили да се върнат в Румъния и покрай Топчии и Равно излезли над спирка Кривня. Дотук, по пътя през горите, се изгубили Йовчо Кеяпенчев и Христо Димитров Пържинов. Войводата успял да убеди четниците да се вър- нат към Търговище. Никой обаче не знаел пътя. На 23 май осъмнали над с. Торлак (Цар Калоян). Ориентирали се и се изтеглили към с. Костанденец. Тук през нощта от скалите паднал и се изгубил Петър Иванов Русков. По височините между Малкия и Черния Лом четата се изнесла към с. Садина и осъмнала пред с. Ломци. 

III ЕТАП - Сражения и разгром на четата При с. Ломци се завързало първото сражение с потерите, в което бил ранен Гено Ст. Грошов от Котел. Четата свърнала на юг към гр. Омуртаг и осъмнала в корията при с. Светлен, която била пълна с пастирчета от околните села. Две от тях попаднали на четата. Някои от четниците искали да ги задър- жат или убият. Войводата се възпротивил: „Тръгнали сме на- род да освобождаваме, а не мирни хора да убиваме!“ 

След половин час от околните села се вдигнали потери към Светленската кория, която не била годна за отбрана. Четата бързо се насочила към отсрещните височини, но пред тях се изпречила придошлата, буйна и дълбока, р. Черни Лом. Нагазили я до гърди, хванати за ръце. Раненият Гено Гроша бил застигнат и убит от черкезите. Четата заела позиция на удобния хълм Припека (Гюнята) и цял ден водила успешно сражение, в което не дала убити и ранени, а от потерята пад- нали мнозина, включително и черкезкият предводител. 

Вечерта завалял дъжд и потерите се събрали около запа- лените огньове. Четата се измъкнала незабелязано и с бърз ход поела на юг, към Балкана. Потерите, между които и сто души конница, ги застигнали при с. Априлово и ги прину- дили да заемат позиция на Керчан баир. Тук на 27 май 1876 г. станала третата, последна битка на четата. Цял ден валял дъжд. Барутът овлажнял. Пушките се подплескали. От четниците паднали убити Петър Н. Танев и Кара Петър Трявналията. Отбраната била разкъсана надвечер и четниците хукнали да се спасяват на групи. Войводата се спуснал на северозапад и в подножието на Керчан баир загинал в ръкопашна схватка, в която съсякъл 6 души. Така на 27 май 1878 г. четата престанала да съществува като организирана бойна единица. Потерите изловили повечето от четниците.



Няма коментари:

Публикуване на коментар