Стара като света е максимата „По имената ги разпознаваме,
чрез делата ги запомняме“, което се отнася както за управляващите, така и за
всеки от нас, техните избиратели. След изборите за 43-о Народно събрание на
Република България вече можем да казваме, че „С преференции ги избираме“.
Засега са десетина народните ни избраници, преодолели партийния скепсис на
централите си, и намерили подкрепа от гражданите, преценили, че заслужават
чавката им в дясната част на интегралната бюлетина. За отбелязване – всички те
са представители на двете най-големи партии – ГЕРБ и БСП, където статуквото
най-лесно се поддържа и най-трудно се нарушава. Защото дълга е националната
листа, а на много места са къси ковчежетата с мандати.
И
все пак пробив има. Като се почне от София и се мине през Пловдив, Варна,
Велико Търново, Пазарджик и Добрич. Значи – мъждука светлина в тунела, осветяващ
като прожектор някого от последните в списъка, за да им позволи да финишират
сред първите на финала. Нищо че насреща с бясна скорост се движи ръководството
на съответния партиен влак, който обикновено гази наред, ако бягащият в срещуположната
посока случайно не намери ниша, за да се скрие в нея. Друга е темата дали
преференцията е резиденция на истинската народна подкрепа или е ефект от други
механизми, зад които стоят финикийски знаци, нечий страничен натиск или друга
неизвестна форма на подкрепа. Иначе казано – синдромът „любимец 15“ от изборите
за европейски парламент намери своето естествено продължение в изборите за
родното народно събрание, където се решават съдбините на страната.
В
област Силистра преференцията също проработи, основно в големите партии и
коалиции, макар това да не доведе до драстични размествания в попълването на
кутийката с 4 мандата. И все пак правят впечатления няколко факта. Вторият в
ГЕРБ е „харесан“ повече от водача, а четвъртият измести третия. В Коалиция „БСП
лява България“ водачът остана непоклатим, а вторият успя само да се приближи до
него на 200 „лайка“. При реформаторите третият в листата е нейният отличник,
повел с над 100 гласа на първия, като седмият също е взел преднина пред поне
трима от предята си.
Водачът
на „Атака“ има два пъти повече преференции от третия, който обаче измества
втория по същата причина. В Коалиция ББЦ статуквото е запазено и с
преференциите, което най-малкото означава „правилна“ подредба или липсата на
напъни от долната част на своеобразната кандидатска „схема“.
Най-драстична
е ситуацията в Коалиция АБВ, където водачът „бие“ с по 10 пъти всеки от
останалите в подредбата. В ДПС местният кандидат от №2 атакува челото и
задминава водача, а зад него се нарежда директно шестият, като това не променя
нищо в крайната реализация на двата мандата на движението. В „Движение 21“
кандидатът с №1 е с преференции, които са с по два пъти повече от всеки друг.
Какви
други интересни наблюдения извън имената наблюдаваме в национален мащаб? Не са
повече от 40 жените в 43-я ни парламент, което е далече под изискванията за
равнопоставеност между половете. ДПС продължава похода си за пробив в
различните райони и вече има депутати в 25 избирателни района,като 9 от тях са
от български етнически произход. И като стана дума за етноси, най-много двама
са друговерующите в парламентарната група на ГЕРБ и трима в Реформаторския
блок.
Най-после нещата си дойдоха на мястото –
разнолика в етническо и в икономическо отношение България си избра нов
парламент във вид на разплетен чорап, тупнат небрежно върху стара шарена черга.
На всичко отгоре с доста нескопосан вид – правен ту с едно наопаки, ту –
с две, тук там е с права плетка, някъде е тип пчелна клетка. А, казват,
чорапите били първите плетени неща на този свят, следователно не се е
очаквало да има толкова брак, ама…явно майсторите са за гъби в гората или за
риба край реката. На всичко отгоре чергата по краищата е малко поизядена от
молците – явно дълго е стояла без нафталин в раклата на баба. А отколе е ясно –
проветряване трябва – вятър да духне, за да изпъди гадините. Само
преференциалният вот не стига. Освен ако не се окаже, че драстично не е нарушил
партийни и лични интереси.
Проблемът е, че както казват някои
политолози – големите партии се поизложиха на тези извънредни избори, а никой
не може да твърди със сигурност, че „малките“ са пораснали достатъчно, за да
играят сигурно за властовия джакпот. Повод за скоростен извод „Хайде на избори
отново: я през януари, я през април/май…“. Току виж обаче някой кривоглед
партиец се полакомил да заграби всичко наесен, настоявайки за „2 в 1“ – местен
и парламентарен вот заедно. Така може някой да спечели всичко, за сметка на
губещите, които да се окажат безбройни, за да има безкрайно много недоволни.
Тогава на фона на международното положение и на вътрешните проблеми взривът в
Горни Лом ще ни се стори единичен новогодишен фойерверк…
На времето имаше
един съветски филм с многозначителното заглавие „Да доживеем до понеделник!“
Възможно е да сме се оказали на заветното място – „на марта в сряда“, т.е. на
Куковден или на „Връбница в петък“. Това за финал с думи от речника на улицата,
припознала този път извънредно много водачи, прокарващи пътеки към розовия
хоризонт, зад който се крие есенният залез в разгара на циганското лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар