 |
| Поздрав от Охрид |
С
територията си от около 500 хил. квадратни километра Балканският полуостров не
е географска единица с
хипер размери. Нито е старо понятие
на
картата на Европа и света, тъй като е едва на две стотици години, благодарение
на хрумка на немския географ Август Цойне.
За сметка на това земите му се мият както на Мраморно и на Черно море, така на Адриатика
и на Средиземноморието. Достатъчен повод за всяка балканска страна да лелее
мечта границите й да опират бреговете на няколко морета едновременно. И ако
това не се окаже възможно, приемайки определението „Велика“, да се осъществи
като нещо голямо и забележимо от приятели и врагове. Това се отнася както за
стари и патили, така и за новопоявилите се държави.
 |
| Крепостта в курорта Улцин в Черна гора |
Макар
че етнолозите добре знаят как от стотици и хиляди години тук живеят народи, близки
помежду си по общи белези на природата, културата и кухнята си, ако не и с кръвния
си произход. В продължение на векове на Балканите най-различни етнически групи
са си комшулували без синори в рамките на обща империя, доминираща с власт и
враждебна на традиционната за тази територия религия, но осигуряваща им
контакти за обмен на познания за света и човешкото съществуване.
ПО ИРОНИЯ НА СЪДБАТА ОБАЧЕ СРЕД
НАС, БАЛКАНЦИТЕ, НЕ СА ОСОБЕНО ПОПУЛЯРНИ ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ДЕСТИНАЦИИ ИЗ ПОВЕЧЕТО
ОТ СТРАНИТЕ НА ПОЛУОСТРОВА, ОПРЕДЕЛЕН ПРЕДИ ВЕК КАТО „БАРУТЕН ПОГРЕБ НА
ЕВРОПА“.
С
изключение на Гърция, може би заради курортите на многобройните й екзотични острови
и предвид славата на елинската митология, към която днешните гърци, казват,
нямат нищо общо, без да им пречи да я експлоатират за благото на хазната си.
 |
| Православен изглед към Охридското езеро |
През
последните десетилетия, особено след края на Студената война и падането на
Желязната завеса, и Турция привлича на достъпни цени и с традиционно за Ориента
гостоприемство достатъчно народ, жаден за разходки из руините на миналото и за
приключения край морето. Българското Черноморие също е в кръга на
най-посещаваните, а планините ни, част от онази верига, дала името на
полуострова, са сред малкото, подходящи едновременно за масов пешеходен и за елитарен
ски туризъм.
В
Румъния един граф Дракула и делтата на Дунава са достатъчни да компенсират
друга инфраструктура, от каквато има нужда всяка страна, за да бъде посещавана.
Някогашната столица на едноименна средновековна република Дубровник в Хърватия
е туристическа перла и авторитет без конкуренция, защото с природна даденост,
наследено богатство и предприемчивост на хората си остава безспорен хит за
посетители от най-различни страни.
 |
| Спомен от времето на бункерите в Албания |
Напоследък
малката по размери, но претенциозна нова държава Черна гора дръпна руските
олигарси за кесията и все повече се опитва да влезе в така необходимото
конкурентно русло, осигуряващо билет за туристическия рай. За Словения е
достатъчно да кажем, че е един превъзходен славянски мост към Средна Европа,
която все още е притегателен център за туризма, развит с изпреварващи темпове
още преди 130-140 години.
ДОСКОРО ЗА АЛБАНИЯ ЗНАЕХМЕ ПОВЕЧЕ
ОТ ВИЦОВЕТЕ ЗА БАВНИТЕ РЕОТАНИ И ДЪРЖАВНИЯ СИ РЪКОВОДИТЕЛ С ФАМИЛИЯ НА ДУХОВЕН
МЮСЮЛМАНСКИ ВОДАЧ, КАКТО И С БЕЗУМНИТЕ СИ ИНФРАСТРУКТУРА, ИЗВЕСТНА КАТО
„БУНКЕР“.
И
тя обаче се отваря към гости от близо и далеч, решили да приемат
предизвикателството да се приютят в полите на Динарите, доскоро най-плешивата
планина, по плохите на която вече е избуяла ниска растителност.
 |
| Университетът в град Ниш в Сърбия откъм крепостта |
Стигаме
и до Македония, в столицата на която човек загубва представа къде се намира, не
само защото очите се насищат отведнъж с архитектурна еклектика, но и с
множество паметници гиганти, поръсени с лустрото на комплекса малкото да
изглежда голямо и непременно забележимо. За новата държава Косово засега не
можем да говорим нищо конкретно, тъй като все още малцина са пресекли земите й,
за да разказват впечатления за древното й съществуване и за нейното съвременно
излъчване. По подобни причини Босна и Херцеговина засега остава загадъчна и
непозната. За разлика от съседа си Сърбия, доскоро център на несъществуващата
вече СФРЮ. Една държава, която също извървява своя труден път към реализация на
приоритетите, осигуряващи едновременно завидна слава и сигурен фиск в името на
добър живот на нейните граждани.
 |
| Центърът на Албания |
Силистра
е от малкото на брой наши градове, успял да събере достатъчно желаещи за бърза разходка
из столиците на неосъществените велики балкански държави, за да си гарантира
чудесно кафепитие и раздумка в позната езикова и културна среда. Посетилите
Балканите знаят, че пътят не е дълъг, но за сметка на това е труден и това не е
изненада за никого, включително и за пътешествениците от Средните векове. Да не
говорим за кръстоносците и завоевателите, срещнали трудности не само при
преминаването си през тези територии. Както и враждебност, орисала ги на сложно
общуване с местното население, в което всеки втори е войвода, независимо от
етническия си произход.
 |
| Струга |
Впрочем
нещо доста спорно, особено в разбиранията на нас българите, които обикновено твърдим,
че сме вероятно единствените, граничещи като държава отвсякъде със себе си.
Друг е въпросът дали по всички места в Македония това ще бъде прието и
признато, макар ние винаги да казваме, че тамошните хора са наши братя,
изкуствено създадени като нация през 1945 г. барабар с езика си, произлизащ от
българско западно наречие. По поръчение на Коминтерна и в името на бъдеща, но
нереализирана Балканска конфедерация.
 |
| Накъде без Скендербег в Албания? |
И
какво от това, че в Албания живеят близо 150 000 българи, жителите на беден
по природни дадености край. Вероятно само в Голо бърдо, например, си знаят
какъв път трябва да извървят, за да получат заветното българско гражданство,
осигуряващо билет за вход в Европейския съюз. Сигурно е обаче, че заедно с
албанския етнос – православни християни и мюсюлмани бекташи, те представляват
една народна общност, назоваваща се гордо „балкански орли“. По време на разходката
усещаш, че те са навсякъде – в Македония, в Черна гора и в Сърбия. Многобройните
джамии, може би повече, отколкото в родината им, са едновременно обозначителен
знак за друговерско присъствие, ала и опит за маркиране на територии,
припознати като свои в чужда държава.
ИНТЕРЕСНА РАБОТА Е ЧОВЕШКОТО
НАБЛЮДЕНИЕ В РАМКИТЕ НА ЕДНА КРАТКА ЕКСКУРЗИЯ, В КОЯТО ВСЯКА НОЩ ПРЕСПИВАШ В
РАЗЛИЧНА СТРАНА И СИ ПИЕШ КАФЕТО В ДРУГ ГРАД.
 |
| Залез над Охридското езеро |
Една
възможност по вкуса му да съхраниш спомена за най-разнообразни впечатления.
Например, че колкото по на запад отиваш, толкова повече намаляват графитите по
сградите, а магазините „втора ръка“ просто изчезват, без това да е гаранция, че
тамошното население живее значително по-богато. Макар изключително новият
сграден фонд в тези страни да е доказателство, че в тях живеят достатъчно млади
хора, имащи нужда от нов и съвременен дом. А дали парите за тях са изкарани
някъде на труден гурбет в чужбина, включително и в резултат на съмнителни
занимания, това знаят само участниците в този интернационален процес. Истината
обаче е, че новите стари страни на Балканския полуостров са в режим на видима
промяна по отношение на инфраструктурата, градоустройството и поведението си, в
което са набиват на очи достойнството и надеждата в бъдещето на своите държави, някои от които и със завидно минало, но с противоречиво настояще.
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар