"Трепетно изцеление с думи" - едно пътуване в менталния свят на българина

          Библейската максима „В началото бе Словото“ се огледа в суматохата на поредната творческа вечер в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра, организирана от домакините в зала „Диоген Вичев“ по предложение на Инициативен комитет начело с Гинка Силянова, представител на набора, от който е силистренката Снежана Бунарджиева – музикален педагог, журналист и дипломат. В уютната среда на приятели съграждани тя представи новата си книга „Трепетно лекуване с думи“, издадена в Москва на български и на руски езици.

          „Словото сътворява Вселената, то е духовността на човека и съхранява миналото“, заяви на старта на вечерта директорката на библиотеката Даниела Недялкова. 

         „Думите творят чудеса за духа и тялото“, каза с първите си думи авторката пред своите уважавани учители – Величка Миленкова, Николай Манолов, Живка Кръстева, представители на едно уникално поколение преподаватели, чиито думи на времето си са обучавали, възпитавали и лекували едновременно душите и сърцата на подрастващите добруджанчета.

          „Книгата е едно пътуване в менталния свят на българина“, накратко обясни смисъла й доц. д-р Тодорка Георгиева от Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“. Думите са кодът на всяка общност, защото изразяват мисли и мироглед. Те са носител на невидима божествена енергия, предавана между хората, тъй като са послание към себе си, другите и света като цяло. По особен начин представянето на книгата съвпада с празника на Йоан Рилски, който е на 18 октомври, защото той е първообразът на примера за лечение с думи, поради което е и покровител на българите, признат в славянския свят, а дори и в средите на католиците.

Според авторката, която в момента работи за сп. „Салон“, но е преподавала в София и в Москва пред различни аудитории, „човешкото общуване трябва да е интелигентно, разумно, хармонично, правилно и здравословно“.  Нейното внушение чрез текста в книгата е, че думите влияят, включително и срещу болката. По тази причина у нас и по света има различни мисловни и словесни практики, създадени за тази цел – да възстановяват равновесието у хората и в природата. Дали това ще са речеви форми или наричания, сакрални текстове, молитви и словосъчетания – е въпрос на тълкувания. „С енергетиката на думите лекуването с тях е леко и ефектно“, твърди Бунадржиева, авторка и на книги за деца.

В книгата, на чиято корица грее една уникална буква от българската и славянската азбуки – „ят“ или „двойно е“, за съжаление преди време „изхвърлена“ от употреба, има и събрани препоръки за здравословна употреба на думите. С есенцията в поуката: говорейки, да прилагаме внимание към всекиго и към всичко, ерго, „да общуване трепетно с любов“.

Някога корепетитор на славния детски хор „Дунавски славеи“ в Силистра, днес Снежана Бунарджиева, дъщеря на лекар и учителка, смята духовния учител Петър Дънов за еманация на божествения дух в България. Както и, че връзката с бога първо е поезията, а после – музиката. Едно послание, подсказано от 80-годишния учител по химия Николай Тодоров, който в поздрава си към гостенката заяви: „Там, където свършват думите, започва музиката“.

В разговора, преминал с уханието на чай, вкл. от индрише, като лечителен спомен от детството, стана дума и за това, че политиците нямат нужда от обучение по правилна употреба на думите, за да не изригва от тях агресия, тъй като са особена порода хора – горделиви повече, отколкото трябва. Не бе пропусната и темата за словото в религията, с уговорката, че в нейната практика в момента има постулати, които ни контролират и вкарват в „квадрати“, без да имаме нужда от тях. 

„Добра дума железни врата отваря“ гласи една стара българска поговорка. „Добрата дума предизвиква добро дело“, бе едно от заключенията на вечерта, посветена на словото, чрез което се реализират отношенията между хората. Общоруският обществен фонд „Здравето на човека“ е меценатът на книгата „Трепетно лекуване с думи“/„Трепетное исцеление словами“, издадена на два славянски езика, за да ни предложи възможността да намерим единението помежду си – в национален и в международен мащаб.