Отново за мястото
на обществените медии в радио индустрията
Росинка Проданова, журналист от БНР - Радио Благоевград, бе сред
основните лектори на организираната от СБЖ и Радио Благоевград, кръгла маса
"Европейски политики за развитието на регионалното радио и
регионалните медии". С нея разговаря Иван Каневчев от УС на СБЖ.
Росинка
Проданова е избирана два пъти за журналист на годината, носител е на
отличия от редица регионални, национални и европейски конкурси за
журналистика. Тя влезе в 40-годишната история на Радио Благоевград като
първият журналист, защитил научна дисертация. Ръководител на доктората й,
посветен на обществените функции на регионалното радио, бе проф. Веселин
Димитров. В момента Росинка Проданова е продуцент на следобедния екип на
Радио Благоевград, преподава на студентите магистри по журналистика в ЮЗУ "Н. Рилски” – Благоевград, председател е на дружеството на СБЖ в Радио
Благоевград.
Работиш
дълги години в регионалната радиостанция на държавното радио в Благоевград,
накъде според теб се развива радиото у нас?
Редица негови изследователите у нас отбелязват, че много от
процесите, които се развиват на медийния пазар, сякаш не засягат радиото.
То остава най-запазената медия, на фона
на „прежълтялата от духовен хепатит преса и вчалгасарената във всеки
аспект телевизия”/ цитирам Вяра Ангелова, „ Дефицитът на говор: радиото
през 2012 година“, Годишен доклад на фондация”Медийна демокрация” 2013 / .
Пак там, можете да откриете предложението да
си спомним земетресението в Перник през миналата година, не за да
изпитаме неприятното чувство, а за да коментираме
факта, какво хората взеха със себе си, независимо
от уплахата и тревогата, бягайки на улицата в тъмните ранни
часове, каква медия за информация търсеха – взеха
транзистор и пуснаха радиото в колата или на GSM-ма
си.
Неуместно е да вземеш телевизора в такава
ситуация, нали, по определение, в такъв момент, няма как да разчиташ
на вестниците.На социалните мрежи също им трябваше време да съберат
информация, за да са полезни на хората, защото споделената от
тях емоция не е достатъчна да се очертае картината на
бедствието – затова, те просто цитираха радиото.
По стечение на обстоятелствата, ефирът на
БНР в този случай бе в ръцете на РБ, вторник, между 4 и 6
сутринта е времето на обичаното предаване „По първи петли”, което се
излъчва от тук. Как се преустрои програмата, как екипът
успя да информира България и света, радиото да бъде
връзката между отделните институции дори, да
успокоява хората, да помогне на Радомир с питейна вода – всичко това
можем да споделим в подробности, ако ви интересува.
Само ще отбележа, че получихме признание за бързата и точна
реакция
С този пример, искам да подкрепя тезата, че разработването и
отработването на планове за радиореакция по време на криза са необходими и
трябва да се разглеждат като част от системата за национална
сигурност. Подобни ситуации е имало и ще има –припомням атентата
при Сарафово, трагедията в руднк „Ораново”, бежанците
сега, трафик на хора - отвлеченето русо момиче - не се
знае и какво още ни очаква. Проблем и тема за дискусия -
как се постига умението да знаеш как да реагираш преди събитието
да те е застигнало.
Какво е мястото на обществените медии в радио индустрията в Европа,
съпоставена със ситуацията у нас днес?
Европейският медиен пазар е уникален, поради установените модели
на обществени и търговски оператори, характерни само за
Европа. Търговският медиен сектор е по-голям от обществените си
конкуренти по приходи и брой програми, но общественият сектор заема важна
позиция от гледна точка на своята обществена мисия.
"Когато имате силна политическа намеса, това автоматически води до
неефективна обществена услуга, която не стига успешно до аудиторията.
Посланието към политиците трябва да бъде - махнете се от обществената
телевизия и радио, публиката е тази, която има значение" .
Думите са на генералния директор на Европейският съюз за радио и
телевизия, организацията, която обединява обществените радио и
телевизионни компании от 56 страни в Европа, включително и България – така
припомням мисията на обществените медии, в това число и на
общественото радио. Обществените медии правят обществото по-силно.
Напоследък отново се повдига позабравения дебат за финансиране на
обществените медии. Каква е твоята оценка за него?
„Бих се оплакал, ако бюджетът бъде намален или така предложен, че да се
чудим какво да правим. Но за мен е интересна идея бюджетът на обществените
медии да бъде определен процент от брутния вътрешен продукт (БВП). Тогава,
ако всички ние работим много и БВП е по-голям, ще имаме повече пари. Ако не
работим, бюджетът ни ще бъде по-малко. Но по този начин той ще се влияе
много по-малко от някакви моментни ситуации”.
Цитирам генералния директор на БНР- Радослав
Янкулов, част от негово интервю от 20.10.2013, в-к ”24 часа” в
отговор на въпроса :Как трябва да се финансират радиото и телевизията?
Депутатът Мартин Захариев предложи рекламите в БНТ и БНР да бъдат спрени.
Озвучена е и старата тема за финансиране на частните медии
за разработването на обществено съдържание. Както знаем от опит
- комерсиалните интереси винаги са били по-силни и застъпниците
им по-многобройни и по-гласовите от тези на обществения интерес,
така че тези спорове и в бъдеще ще бъдат, както прогнозират мнозина „
повече кървави, отколкото аргументирани“.
Все пак смятам, че има немалко аргументи в
полза на обществените медии.
Обществените радио- и телевизионни оператори функционират на базата на
специална нормативна уредба, както на ниво ЕС, така и на
национално ниво. Те очертават регулаторната рамка на
мисията на обществените медии: за универсалния достъп, за програмно
разнообразие и качество, за национална културна идентичност,
независимост и безпристрастност на информацията, защита на демокрацията и
моралните и политическите ценности.
Обществените оператори се разглеждат като
движещата сила на преминаването от аналогово към цифрово разпространение –
т.с за развитие на нови медийни услуги
В редица документи на Европейските институции се очертава ключовата роля на
обществените медии в информационното общество, защото модерното общество
има нужда от сили и инструменти за по-нататъшно социално, политическо и
културно сближаване. Националните европейски култури, и културното
разнообразие на Европа също трябва да бъдат запазени и закриляни.
Освен това отделните индивиди и малцинствени групи трябва да бъдат
адресирани със специфично целево съдържание и услуги, а търговският медиен
пазар не може да отговори на тези нужди като съдържание и качество на
предлаганото.
Самият Съвет на Европа дава отговор на въпроса
“Защо присъствието на обществените медии на полето на новите медии е
толкова важно?”:
Европейският съюз за радио и телевизия призова в
своя документ “Ключовата роля на общественото радио- и телевизионно
разпространение в европейското общество през 21 век” призовава страните
членки на ЕС да направят така, че услугите на обществените медии да
останат достъпни за всеки по всички комуникационни мрежи и платформи;
да гарантират, че появата на дигиталните входове (gateways) няма да
пречи на универсалния достъп, да осигурят развитието на висококачествени
програми от обществените оператори, както и адекватна и предсказуема
правна, организационна и финансова рамка
/http://europa.eu/pol/av/index_bg.htm/
През 2014-2020 г. програмата „Творческа
Европа“ ще замени настоящите програми Култура и МЕДИА
Какви са според теб особеностите на
регионалното обществено радио?
У нас регионалните радиостанции са предимно частни, но бяха съхранени
и по-старите държавни, в системата на БНР, които по правен статут и реална
дейност са обществени.
Регионалното радио се нуждае от специфична структура, организация и ефективно
управление. Нашите екипите са по-малко на брой и
по-малобройни в сравнение с националното радио например, финансовият и
технически ресурс - също.
В регионалното радио се съчетават,
съвместяват успешно редица функции, които
в националната медиа са разделени между няколко
различни длъжности. И това не е за сметка на качеството, колкото и
специфична да е неговата оценка.
В тази връзка, с основание може да се твърди, че в
регионалното радио организацията на труда е по-ефективна. Задачите, които обаче
изпълняваме са израз на пълнотата на обществените функции да
информира, образова, развлича, да социализира,да бъде комплексна
организация, предприятие и комуникационен канал. За съжаление регионалното
радио, търпи последствията на ограничения регионален рекламен пазар.
Специално внимание изисква порасналата и все
повече засилващата се взискателност на аудиторията на регионалното
радио.Местните новини, местните истории винаги са поставяни на първо
място от аудиторията. Убедено може да се твърди, че никой
не може да бъде по – добър и последователен в отразяването им от
регионалната медия.
Предаваната местна информация е много
точна, в реално време и затова регионалното радио се радва на високо
доверие. То е законодателят в програмно отношение. По него се равняват
и с него се съревновават останалите регионални играчи.
Остава ненадминато в умението да избира обществено
значимите теми, да бъде бързо, актуално, да предава от мястото на
събитията, да води диалог със слушателите, да им предоставя възможността да
избират между множество предавания и гледни точки. Непрекъснато
се променя, все с разбирането, че лидерът е длъжен да остане на върха,
да показва посоката за останалите. Радио Благоевград е доказателство
затова, потвърждава го един от нашите слогове „Ние прави
това, което другите не могат“
Може да се открои още един съществен факт –
регионалната програма отдавна не се разбира и осъществява в тесните
рамки на регионалната територия. В единство са трите информационни нива -
регионално, национално и световно. Общественото регионалното
радио преодолява и скъсява пространствени и времеви дистанции. Ние сме
в Интернет, нашите потребители са по целия свят, а не е само
от Югозапада, която ни слуша ефирно.
Скайпът и Фейсбукът са неотменна част
и от живота на регионалното радиото. Темата е важна, голяма, очаквам
да бъде дискутирана.
На базата на опита на Радио Благоевград ще
отбележа специално мястото на българската музика в радиоефира. Нашето
радио успя да удържи на „цунамито“
наречено чалга. Запазена марка е добрият музикален вкус,
подкрепата на българска музика в цялостното и жанрово разнообразие.
Продуцираме българска музика, откриватме таланти, организираме и
сме партньори на редица музикални и културни прояви. В тази връзка мога да
кажа, че общественото регионалното радио се развива все повече като
специфичен културен институт. За нас това е осъзнаването и на
европейската идентичност.
Променя се, макар и бавно отношението
национално – регионално радио. Ако за естествена и разработена се смята връзката
от регионалното към националното, все по-актуална става обратната връзка:
национално – регионално, коопериране на ресурси и конкретна
работа на центъра за регионите.
Изводът е, че глобализацията наложи
нова разбиране за функциите и ролята на регионалното радио. Тенденцията е
да нараства неговата обществена роля, което изисква ново
отношение към всички негови елементи - към работещите,
към програмата, към управлението и осигуряване на допълнителни
ресурси.
Вие имате опит в осъществяването на редица
европейски проекти в областта на радиото. Разкажете ни повече за тях.
Радиото е ефективното средство за получаване на
информация за работата на европейските институции, за конкретните
механизми в различните обществени области и толкова актуалната тема за
усвояване на европейските фондове, например.
Прагматични и полезни сме в тази посока
за своите слушатели и чрез още една важна способност –
да се представя и търсят решения на съществени регионални проблем на по-голямата медийна
сцена – било тя национален или европейски ефир.
Радио Благоевград има добър опит чрез участието в
европейския проект „ЕВРАНЕТ” и сега +ЕВРАНЕТ+”, отделни рубрики , нашето
радио отведе в Европейския парламент в Брюксел седем младежи, в момента
още се борят за тази възможност - това е наградата от конкурса, който
тече за студентско есе – съвместна иниицатива с евродепутата Мария
Габриел.
За какво бихте искали да говорим на подобни срещи,
организирани от СБЖ, като тази в Благоевград? С какво бихме били полезни на
колегите?
Иска ми се да дискутираме повече винаги актуалния
проблем от какво медийното законодателство имаме потребност? За отношението
– медии – власт на регионално ниво, по-лесно ли е да бъдат уплашени
журналистите?
За подкрепата и безразличието у
колеги журналисти, за страха у хората и затова как без скандали и
жълтинка се поддържа рейтинг? Какво продава?
Мисля си и защо са
трудни журналистическите разследвания?
Интересен дебат с колегите ще се получи и за
ограничения, почти липсваш регионален трудов пазар за журналисти и за
ниските възнаграждения, за потребността от новото качество на медийно
образование, непрекъснато обучение и за защита на журналистическия труд.
снимки: авторът
|
Няма коментари:
Публикуване на коментар