Наскоро в София се
проведе 17-ият поход „По пътя на Бедреддин“, този път под формата на
семинар, идеята за който е на КПД „Родно Лудогорие“, проведен със
съдействието на МОН, СУ „Св. Климент Охридски“, както на общините (и музеите) Силистра, Разград, Дулово и
Исперих. Областна администрация Силистра бе съпричастна към участниците от
нашата област (Иван Колев и Керанка Ангелова от КПД "Родно Лудогорие; учителите Веселин Аврамов, Лиляна Николова, Мара Костова, Николай Тодоров и др.), за да им осигури възможност да станат част от форума, в който участваха
над 200 учители от цялата страна.
„За нас културата е поведение, а не думи в речника“, заяви
на старта на конференцията д-р Анатолий Кънев. По справка в ръководеното от
него дружество, над 9 400 са участниците от различните области в
9-годишната история на конкурсите – литературни и художествени, предвидени за
подрастващи. Вкл. и с успешно представяне на ученици от Силистра, Тутракан, Дулово
и други крайдунавски градове. КПД „Родно Лудогорие“ е „стопанин“ на два похода –
„По пътя на Бедреддин“ и „По стъпките на
Таньо войвода“.
Проф.
Христо Матанов от СУ „Св. Климент Охридски“ изнесе основна лекция пред аудиторията
на тема „Времето на Бедреддин, Османската империя и състоянието на Балканите през 15-и век“. Периодът от преди 5 века според
професора е една от най-непознатите части от историята, а именно първите години
на Османската империя. За онова време властвали „предвзети мнения и митологеми“.
Две са класическите причини за това: липсата на достоверна информация,
превръщащо периода в интерпретационен, както и националната психология на
българина, който не обича да говори за неприятностите, а предпочита да празнува
и слави победи. 
„Ранната
история на Османската империя прилича на ранната биография на български
революционер; историята е жестока наука – казва за много хора неприятни истини;
смисълът на историята е да вади поуки от трагедиите; всяко историческо говорене
е насилие над действителността“, заяви метафорично проф. Матанов.
За него началото (краят на 13 в.) е в номадското
съществуване на бъдещата империя, постепенно разширяваща се към Балканския полуостров.
Защото българи, ромеи, гърци, власи и др . народи по тези земи не са успели да
окажат ефективна съпротива. Така нашественикът не е смазан, а му е позволено да
се развива и настъпва постъпателно. В онези години османските турци са
механично обединение на номади, а стават нация през 19 в. В продължение на век
и половина османската държава не е империя, т.е. не е изконен имперски
организъм. До средата на 14 в. развитието й не е само във възход, докато изживее
първичния си номадизъм и намери начин да оформи облика си. Вкл. и чрез налагане
на исляма, без да е изконно ислямска държава, дори дълго време „ислямът е тънка
покривка над шаманизма“. Два века минават в „сложна еволюция с нееднозначни
възможности за развитие, вкл. и алтернативи, докато държавата се сдобие със
своите инсигнии" (б.а.-символ или знак на лична власт,
статут или пост на представител на правителство или държавната власт; типични
примери за инсигния са: копона и знаме на държава или област, герб, печат, жезъл и пр.). Според официалната „история“ империята
е създадена точно през 1299 г. и до 16
в. е постепенно доукрасявана,
за да се получи една плътна представа за славно начало, убедително развитие и
впечатляващ резултат.
Като
важен подпериод се отбелязва времето от есента на 1371 г. до 80-те години на 14
в., през който османците реализират последната си номадска същност. След
поредица опити успяват да принудят християните да минат във васална зависимост,
т.е. да плащат данъци и да помагат във военните походи. Друг важен период е
т.нар. „времe
на Баязид I“ – първият султан (лятото на 1389 г. – 1402 г.), когато вече увеличението на
територията е до 54 пъти само за няколко десетилетия. „Той изиграва ролята на
хирург, смазвайки османската държава като детски замък от карти“, заявява проф.
Матанов. По неговите думи: "Държавата е нещо като
бетонна конструкция и, ако вътре в нея няма арматура, тя рухва“.
Вторият
период е от средата на 14 в. до 1402 г., когато се формира държавата, за сметка
на леталността на българската държава, например. Третият важен период е от 1402
г. до 1453 г. с превземането на Константинопол, с което на практика става
раждането на империята, за да започне развитието си, вкл. чрез данъчна система
и регистри, производство на идеология и митологеми, на организационни структури
и на налагане на исляма. И всичко това около Константинопол, столицата символ
на държавността. Междувременно нашите предци не схванали етапите на еволюцията
на османската държава, още повече, че след 1396 г. българска държава няма.
Съпротивата продължава, но локално, т.е. „крепост по крепост“, липсва обаче решително сражение, което да бъде
запомнено и възпявано векове по-късно.
И
точно тогава – в тези смутни времена се явява със своите революционни и
нетрадиционни идеи философът Бедреддин. По темата проф. Христо Матанов говори и
миналата година, когато походът в чест на мислителя, започна в Силистра и
завърши в Разград. Свидетелствата за тогавашната му изява: „През XV в. испанецът Христофор Колумб открива Америка, а
на границата между Европа и Азия един философ мистик – наполовина турчин,
наполовина грък се опитва да намери обединителната нишка между мюсюлмани и
християни. В името на красивата мечта. Подобно на други двама мислители –
католик и представител на православното християнство – независимо един от с
друг, по същото време достигат до обща идея. Така шейх Бедреддин от Одринска
Тракия, немецът Николай Кузански и гъркът от Крит Георги Трапезундски, наричани
„трима радетели за мюсюлмано-християнско обединение”, са в основата на „мечтата“.
Шейхът лично води въстанието на българи, турци, евреи
и къзълбаши (алиани) срещу Османската империя и така
приобщава България към идеята, която днес наричаме „толерантност”. „Бедреддин
съчетава ислямския мистицизъм и мъдростта на Изтока”, твърди проф. Христо
Матанов, записал кариера и като шеф на дирекцията по вероизповеданията в
Република България. Негово е притеснението, че в Европа има стотици центрове за
изучаване на мюсюлманския свят и религиозните му идеологии, а в Саудитска
Арабия, основен дарител на религиозни ислямски мисии по света, няма нито един
център за изучаване на библията.
Световна практика е
обаче „отделните цивилизации взаимно да се оплождат”. Отново според професора,
дошъл е краят на етническия модел у нас, заченат в началото на т.нар. преход.
На ход трябва да дойде нов модел. И още: „Свободата като универсална категория не
прави разлика между етноси”. И пак професорско е твърдението, че радикалният
ислям ще намира все повече почва в т.нар. затворени общности, вкл. и в средата
на помаците, както и на ромите. В същото време щом има конфликти, в случая на
религиозна основа, тогава ще се намери и компенсаторен механизъм. По отношение
на учебниците по история в училищата – хубаво е да се освободят от баласта си
уроците в тях, но учебникът трябва да запази високите си критерии, защото няма
знание без положено усилие за усвояването му.“
Във форума в София,
проведен в ПГТЕ „Хенри Форд“ със съдействието на г-жа Светла Димитрова от
Инспектората по образованието в столицата, участва и проф. Пламен Митев, декан
на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ с разработка по темата „Българските
будители от епохата на Възраждането“. В рамките на двата дни на „семинарния
поход“ в програмата бяха включени и няколко паралелни изяви: посещения на ГХГ,
Археологическия музей и Националния исторически музеи (с лекция на акад. Георги Марков).
Няма коментари:
Публикуване на коментар