Проф. Иво Христов в Силистра: В България солидарността е сведена до деца и роднини

В синия и в червения салони на х-л „Данубе“ в Силистра гостува за среща проф. Иво Христов, за да представи най-новата си книга „Пред пепелището на нестаналото българско общество“, която според голяма верига книжарници е сред десетте най-търсени в момента в България.

Гостът припомни, че преди повече от век и половина Българското Възраждане започва от Цариград, където живеещите българи – сарафи, кундурджии и др. представители на занаяти, покрай „гълченето“ на български език осъзнават, че трябва да свършат „обща работа“. Оттам борбата за самостоятелна екзархия, за проповядване под амвона на български език и т.н.

Професорът юрист, социолог, а в момента и депутат в НС, заяви на присъстващите, че сегашната ситуация в България е ефект от различни влияния, вкл. и на геополитическо ниво – резултатът на първо време е комерсиализация на отношенията на страната ни с СССР, после прекъсване на връзката с тогавашните икономически и политически партньори, довели до неблагоприятни промени.

Той напомни, че преди 30 години спрямо СССР КНР е имала 1/10 от съветското производство, а сега е обратно по отношения на Русия и партньорите й. Най-многолюдната държава в света за това време е изминала пътя от цел №1 – изхранване на населението, до нейната алтернатива – създаване на изкуствен интелект.

Ученият, прочул се наскоро с констатацията: „В България дебилите са 80% от населението“, заяви също, че нито една от 246-те регистрирани у нас политически формации, реално…не е партия. Управляващите страната в близкото минали понастоящем той определи като „клептократична класа, яхнала ресурсите на държавата“, като в резултат имаме периферен компрадорски капитализъм по нашите географски ширини. Той не вижда България извън Европа, но смята, че ЕС, окупиран от европлутокрацията, не е мечтата на европейските народи.

Най-страшното е, че България като част от НАТО и ЕС „не участва във вземането на сърцевидни решения за нищо“. С продължението – оставени сме да шием гащи, а не да правим компютри (защото не ни е рdзрешено), каквито и в Силистра са произвеждани до преди 30 години.

„България трябва да се пази да не бъде „опърлена от геополитическия огън”, подчерта анализаторът и очерта световните процеси в отговор на въпроси от залата. Според него голямата война не ни е подминала: „Сирия е важна като точка, защото на нейна територия се сблъскват интересите на геополитическите сили”. 

В морето пред Сирия се намират най-големите открити газови находища – „Левиатан” и „Давид”. Който ги контролира и владее, може да обърне световните енергийни баланси. Ако не е бил руският маньовър, днес сирийската територия щеше да бъде щаб квартира на Ислямска държава. „Ракетният обстрел срещу Сирия на 14 април устройва всички”, каза проф. Христов и го нарече „добре режисиран спектакъл, от който всички са доволни”.

По думите му Русия показа железни нерви и с минимални усилия постигна висок резултат, от който печеливш е руският военнопромишлен комплекс. Тръмп също печели, демонстрирайки действия срещу руснаците, тъй като той е обвиняван в зависимости от Кремъл. 

„Въпреки че суровия резултат от т. нар. Арабска пролет бе руинирането на три от ключовите държави – Сирия, Египет, Ирак, които застрашаваха съществуването на Израел, рекапитулацията никак не е благоприятна за тази страна. От стратегическа дълбочина плътно до Израел се настаниха мощни геополитически фактори като Иран, Турция и, разбира се, Русия, с всички произтичащи от това последици”, обясни проф. Христов.

За книгата на професора, представена в Силистра със съдействието на Стоян Мирчев - колега на автора в парламента, предварително чрез интернет научаваме също: „Отминалите няколко години ни поднесоха поредната сцена на българския „преход“: наблюдавахме още една „революция“, наречена борба с олигархията и смяна на „системата“. 

В нея една част от господстващата върхушка, временно загубила властта, впрегна присъдружната си медийна, политическа, икономическа и криминална прислуга за борба с другата олигархическа разцветка. За целта бяха мобилизирани и хвърлени като площадно пушечно месо жертвите на олигархията, искрено убедени, че действително им е дадена историческата дума и шанс за действие“. 

И още: „...безразборно търсене на изход „искаме нови избори, нов парламент, друго правителство, намаляване на депутатите, увеличаване на „гражданския“ контрол; да ги заменим с „народа"; да сменим тази избирателна система с онази, този с онзи, да отменим парламентаризма, да го заменим с пряка демокрация; партиите са негодни, да ги заменим с „личности“; трябва да се смени „системата“, не знаем с коя, но трябва; не ви признаваме „прехода“, искаме друг „преход“. Не, вече е късно: шлюзовете на историята се затваря“.

Какво чуха участвалите близо 100 любопитни силистренци, петимни да слушат учените глави на България, представящи им своята версия за техния живот? Разбира се, когато лекцията е дълга и задълбочена, при това многоспектрална, в съзнанието остават избирателно впечатления  и внушения. 

Например, че в България е прекъсната веригата на социалната солидарност  е сведена до деца и роднини. Както и, че демографската криза – нежеланието да се създават деца, е резултат от проблема за смисъла на съществуването ни като нация и държава.