Стилно и силно представяне на самодейците от община Тутракан в прегледа на художественото творчество

 

В село Шуменци бе проведен Преглед на художествената самодейност от община Тутракан, при това навръх големия празник Цветница, поради което денят започна с църковен ритуал, отслужен от отец Михаил, като всички имаха възможност да си вземат върбови клонки. Със свои програми – предимно песни и танци, в проявата  се представиха читалищата от община Тутракан (освен домакините, още от град Тутракан,  Белица, Старо село, Преславци, Цар Самуил, Търновци, Варненци).

Поздравителни адреси до участниците изпратиха Ивелин Статев – областен управител на област Силистра, тъй като проявата е част от Областен културен календар, както и д-р Димитър Стефанов – кмет на общината – организатор.  

Празникът завърши с ревю на костюми от колекцията на кметицата на селото Калина Михайлова, по идея на Димитричка Василева – читалищен секретар в село Белица, която е сред инициаторите за демонстрацията на 17 костюма. В своето начало прегледът бе уважен от депутата в НС Стоян Мирчев и от Данаил Николов – председателя на местния Общински съвет.

„Преселските носии са моята най-голяма любов и болка, защото са ми завещани от моите прабаба, баба и майка ми“, заяви още в началото на ревюто Калина Михайлова. Това са могъщи села в Северна Добруджа, населени до преди 1940 г. от българи, живели там столетия наред – това са Башкьой, Каталой и Черна (в Грънчарово, Окорш, Нова Черна – днес там живеят техни наследници преселници след Крайовската спогодба).

Коментар на събитието и на ревюто направи д-р Йордан Касабов – етнолог, който бе сред специалните гости: „С подобни прегледи се пише история и се показва една богата душевност – съчетание на уникални елементи от носиите – кодове от стародавна практика – наука. Рогатото забраждане, надиплена пола,  кърленката и др. атрибути идват от древните времена. Най-пожелаващо е да има младо присъствие в самодейността, за да бъде вездесъщо и премствено, а него го срещаме в групите от народните читалища в община Тутракан. Показана бе жажда да се изявиш, защото нашият народ иска отново да блесне. Цветността, разнообразието в премените, които видяхме, е типично царствено, болярско присъствие, характерно за нашия народ“.

Геометричният елемент – триъгълници, квадрати, змиевидни изображения и мандали са исторически понятия и помисли в културата и науката и са без аналог – те показват кой откъде е дошъл. Без да е характерен, кованият колан (украшение с бронз) се среща също при добруджанци и той е неприкосновен майчин дар.

При българите има и един друг елемент – флорален (стилизирани изображения на цветя), когото трябва да имаме предвид, защото той издава славянско присъствие. Жълтият цвят е български патент, а е уникален – произвежда се от брош (многогодишно тревисто растение), при това много трудно. Панделите по носиите не са само за красота, те са символ на много деца и плодородие. Игнажден в миналото се е чествал и като ден на пандалите.

Полянската група, които са белодрешковци, живеят край р. Искър, Свищов, стигат до Велико Търново Търново и Шумен, а завършват в Силистра и Северна Добруджа. Днес в нейната основа са добруджанци (забележителни при тях са чохеното контошче, изработвано от скъпи материали, както и алфатарската престилка), гребенци и шиковци, илийци.

Част от тях са капанци (името идва от нашите капки по ризата на жената, на чието здраве много се настоява чрез предпазни средства – червен конец в заплетената коса, както и колан на кръста; по ризата се бродира „дървото на живота“).

Както и хърцоите (живеят по поречието на реките Дунав и Янтра) – при тях е познато и т.нар. качулато забраждания, омъжените жени имат рога на главите си, създадени от косите им, за да се отличават от момите.