В световния културен паметник село Жеравна се
проведе осмото издание на Фестивала на народната носия, за да може всеки, който
е надянал за три дни фолклорна автентична, сценична или стилизирана премяна да направи скок
във времето и да се върне поне сто години назад.
И да си припомни че хлябът, печен на
жар, е по-вкусен от този в електрическата фурна. И как кафето, сварено на
горещ пясък има магически вкус. Да не говорим за рецепторните
предизвикателства, свързани с традиционни за миналото ястия, за допира до
произведенияна на изкуствата, резултат от упражняване на старинни занаяти.
И всичко това – в почти отсъствие на телефонен звън, щракове
на фотоапарати и др. съвременни дразнители, които са в състояние да ни побъркат.
Певчески състави от читалищата в селата Смилец и Българка, и
клуб „Хари 3” от Калипетрово представиха Крайдунавска Добруджа тази година на
фестивала в Жеравна, където са запазени близо 200 къщи със статут на паметници на културата, всяка
от тях е на възраст от 150 до 300 години, тъй като през Възраждането село
Жеравна става значителен културен център. Макар днес да е с население
под 500 души и да е предимно обект на туристически интерес в десетките къщи за
гости.
Други десетки добруджанци самостоятелно се вписаха в
атмосферата на фестивала, редом до мъжаги във войводски или четнически облекла,
както и в старинни военни униформи и оръжия. Сред дами в премени от преди
100-150 години, подчертаващи балканската красота на българката от годините на
Възраждането и след това. Силистренци бяха сред близо 40 състави, поканени от
цялата страна, за да озвучат естрадата на празника, един от най-внушителните
през настоящата година, когато се проведоха и уникалните народни събори в Рожен
и Копривщица. Сред тях бяха известният състав „100 гайди”, група със зурни от
Петрич, тракийски и варненски оркестри, както и нестинари.
В
рамките на фестивала бяха проведени конкурси за носии, сред които блесна по
неповторим начин женският вариант на севернодобруджанки от Добрич, както и капанската,
а сред мъжете ненадминат бе харамийски комплект от Карлово. Впрочем, в рамките
на празника през трите дни въоръжени до зъби патриоти гърмяха с пушкала като на
мач за световната купа, проведоха и възстановки на въстанически бунтове.
Сред
акцентите бе и т.нар. свето кръщение на невръстни деца от цялата страна,
посветени публично в християнството. Свой ритуал проведе и неправителствената организация „Пазители на българщината”, вкл. и с участието на представителя на
Силистра Божидар Боев. Тя е учредена официално на
26 юли 2014 г. на първия събор „Войводска среща” в Жеравна от 64 нови български
войводи от 20 области на страната.
При всички свои публични мероприятия войводи, четници и
съратници ще бъдат облечени в народни носии, хайдушко облекло, четнически и
старинни военни униформи. Основната цел на „Пазители на българщината” е
организирането и провеждането на ежегоден национален събор в почивните дни
около 18 юли, когато е рождената дата на Апостола на Свободата Васил Левски,
сам участник в Българската легия в Белград.
Фестивалът на народната носия показва за пореден път и по
неповторим начин разнообразието на българския ген и неговите етнобагри, както и
умението да съчетаваме от векове по един и същи начин цветове и орнаменти,
вписани във вечната българска народна шевица. С право превъзнесена и обявена за
символ, който трябва да се носи на ревера от политици и управленци, от ученици
и подрастващи, а не само от самодейци.
„Да
прекрачиш в тридневното приключение не е само забава, а и мисия”е са казва в
„уводната статия” на специалния „Фестиваленъ вестникъ”, от който по един
екземпляр получи всеки от участниците. За да знае програмата, както и
спонсорите, а и да научи как да се пребори за съкровището на Вълчан войвода в
необикновена игра, в която неизвестно защо паролата бе „Бонжур, мадмоазел”.
В продължение на 30
години от 2008 г. насам е дълготрайността на договор за ползване на м. Добромерица
край Жеравна за провеждане на Фестивал на народната носия, припомнят
организаторите. За да превърнат в рамките на три дни в предпоследните почивни
дни на всеки месец август фестивалната територия на боровата гора в арена за
фолклорни изпълнения, в място за атрактивни забавления, за кулинарни провокации,
останали от минали времена, както и за различни демонстрации,
вкл. в сферата на занаятчийството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар