вторник, 4 август 2015 г.

"24 часа": Смъртта на Бузлуджа е човешка трагедия, не злорадствайте!

Ваньо Стоилов, в. "24 часа"

Направих си труда да науча малко повече за хората, които нелепо намериха смърт­та си тъкмо на историческия връх в събота. Задължителната в подобни случаи аутопсия доказа, че двамата - Костадин Симеонов, на 66 години от Пирдоп, и Господина Пенева, на 55 години от Силистра, са починали от инфаркт. Мъжът - около 14 ч, а жена­та бе намерена мъртва към 18,45 ч. в палатка­та, в която трябвало да нощува. 

Лидерът на БСП в Пирдоп Лало Кирилов разказа, че починалият Костадин бил цял живот кранист в меднодобивния комбинат край гра­да и се пенсионирал неотдавна. Бил редови социалист. Не бил же­нен, грижел се за племенниците си. „Когато го видях за последно във вторник, за да уточним под­робности по пътуването, човекът изглеждаше добре", каза още Ла­ло Кирилов. Приятели на Господина от Сили­стра споделиха, че жената дори не била член на БСП. Качила се на Бузлуджа в компанията на приятели с надеждата да прекарат хубав уикенд в планината. По-ра- но силистренката работела в тър­говията, напоследък предпочитала да ходи на гурбет в чужбина. Била разведена, с две омъжени зад гра­ница дъщери. Приятелите й не знаели да е боледувала и са по­тресени от неочакваната й смърт. Казано е, че смъртта на един човек е трагедия, а смъртта на много хора - само статистика. А смъртта на двама българи? 

И друг път се е случвало да уми­рат хора по време на събора на БСП на Бузлуджа - преди няколко години например там почина ба­щата на уважавана лекарка от Стара Загора. Така че смъртта на Костадин и Господина може да е злободневна новина, но далеч не е сензация. В този ден на върха се събират хора, чийто брой надвишава жителите на Силистра, те са поне 4 пъти повече от жители­те на Пирдоп, така че всичко може да се случи. 

Още повече, че по традиция тези събори са гарнирани с малко повече физически усилия и вълнение за участниците в тях. Това го казвам като журналист, който е отразявал почти всички събори, като започнем от първия през 1991 г., когато чле­нове и симпатизанти на социалисти­ческата идея се качиха за първи път толкова масово и организирано на Бузлуджа по случай 100-годишнина- та на Бузлуджанския конгрес, дал началото на организираното социа­листическо движение в страната. След това по предложение на социалистката от Казанлък Катя Киликчиева конгресът на БСП през 1994 г. записа в устава на партията, че всяка година тя празнува рожде­ния си ден на Историческа поляна под връх Бузлуджа. 

Но хората не идват тук по задължение или заради нормата на партийния устав, това е повече от си­гурно. През последните 24 години БСП е била и управляваща, и в опо­зиция, но хилядите от двете страни на Балкана неизменно са били тук. Греело е слънце, валял е дъжд, ду­хал е вятър, падала е мъгла, но хи­лядите пак са били на върха. В събота бяха 40 хиляди, друг път организаторите са броили до 50 хиляди. И да са надували числата за самочувствие, хората на върха пак са били много. Те идват, защото имат необхо­димост от тази среща със съпар­тийци веднъж в годината. Нещо като самозареждане, което не ми­нава без емоции. За тези, които покоряват Бузлу­джа, този ден винаги е бил чакан и празничен, но не разбирайте то­ва в тесния партиен смисъл. От една страна „съборяните" са могли да се докоснат „на живо" до видни личности на БСП, които в различ­но време те са смятали за свои ку­мири: Стефан Данаилов, Стефан Продев, Александър Лилов, Ан­дрей Луканов, Жан Виденов, Геор­ги Първанов, Николай Добрев, Сергей Станишев...Но от друга, почти всеки един от тях е дошъл на върха и за да се откъсне от си­вото си ежедневие, да преживее нещо по-различно, да се види с приятели отдалеч, дори ако щете - да опъне софра от вестници на по­ляната и да отвори шишето с до­машна ракия. Шаблон е да се мисли, че соцсъборът на Бузлуджа е само за въз­растни хора. Вярно, по разбирае­ми причини те преобладават, но на върха се качват всякакви хора

Ще разкажа накратко за две свои срещи на Бузлуджа от събота. Първо се видях с 85-годишния Весе­лин Петрински от врачанското село Люти дол. Човекът сам ме спря, щом разбра, че съм журналист. Спря ме, за да сподели радостта си, че бил член на тази партия от 1955 г., но едва тази година за първи път успял да дойде на събора, за който досега само бил чел и чувал. И ми показа своя снимка на младини, на която е сниман с куп ордени и ме­дали, заслужени от дългогодишната му работа като активист на тогаваш­ната Гражданска отбрана.

Малко по-късно се видях с роди­телите на бебетата Тереза и Симеон. Тереза, на годинка и 4 ме­сеца, е от Троян. Мони - на годин­ка и месеца - от София. Двамата също за първи път бяха на Бузлу­джа и родителите им ги бяха издо­карали в бели тениски с червен надпис „Моята Първа Бузлуджа". Впечатляващо! На фона на всичко това още по-нелепо ми звучи злорадството заради смъртта на Костадин и Гос­подина. Двамата не са се познава­ли, дори не са изповядвали сляпо една идея, както вероятно някои си мислят. Обедини ги неочаква­ната им смърт на Бузлуджа. А пред смъртта наистина всички са равни. Затова - поклон и Бог да ги прости или лека им пръст, кой как­то предпочита. А злостните комен­тари оставете за друг път - идат избори, ще имате възможност да се вихрите анонимно в интернет! 

...Соцсъборът "Бузлуджа 2015" е в историята. Речите на политиците са някъде в небето, заедно с изветрялата бира, произведена в Лом специално за дошлите от цяла България. Кебапчетата - онези от по два лева насред поляната и тези по левче встрани от нея, са изядени. Песните от сцената през деня и край огньовете през нощта са изпети. Ехото отнесе в небитието плющенето на знамената. Политическите закани за победи в бъдеще време са фиксирани в пространството, а обещанията на кандидатите тепърва ще бъдат разшифровани от обезверения електорат, вече четвърт век люшкащ се ту вдясно, ту вляво, с надеждата да намери себе си някъде в центъра на "нещата от живота".

...В първите дни на август в Пирдоп и Силистра погребаха мъж и  жена, които отидоха до подножието на вр. "Бузлуджа" и не се върнаха оттам...Житейската им песен секна без време, без предизвестие и без дума, казана за сбогом до близки и приятели. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар