Силистренец от София сред малцината българи със свой герб

       

      Силистренецът Димитър Попов, който от години живее в София, от няколко години е член на Българското хералдическо и вексилоложко общество (БХВО) и в края на 2013 г. получи сертификат за герба си по време на заседание общото събрание на сдружението. Сертификатът му е бил връчен от Стоян Антонов, председател на БХВО.

 Художник на герба е Йован Йоновски, председател на Македонското хералдическо сдружение  и почетен член на българското сдружение, заедно с други известни хералдици от различни балкански държави.

В блиц интервю г-н Попов обясни за „Силистра прес“ някои подробности, които дават представа за нещата.

-         Откъде ти хрумна идеята и как избра елементите - символите?

-         Аз отдавна имам интереси към хералдиката, науката за гербовете, и вексилологията, науката за знамената, включително и като историк. От малък знаех повечето от най-важните символите на отделните държави, а с течение на времето започнах да ги изучавам и в исторически план. Естествено човек винаги разширява полето на своите познания и така постепенно започнах да се интересувам и от местна емблематика и лични гербове. Главен редактор на най-посещавания сайт за публикуване на визитки на футболните клубове в България, актуални и стари емблеми и т.н. - www.bgclubs.eu , с който един екип от ентусиасти си запълваме част от свободното време. Именно момче от този екип - Александър Алексиев, чиято съпруга е от Силистра, ме покани да стана член на БХВО и през есента на 2010  г. това стана факт. Алек също има герб, който ако желаеш може да се види в официалния сайт на БХВО.

-         Какво промени в теб членството в тази интересна организация?

      

          - С приемането ми в БХВО се запознах с хора, които познавах като автори на книги и на научни статии, а написаното от тях попивах с откровен интерес. Те станаха мои редовни събеседници. Бях попаднал в един великолепен свят от цветове и символи. Не след дълго взех своето решение да опиша светогледа си (или поне най-важното, което искам да кажа за себе си), използвайки възможностите на системата от символи в хералдиката. В хералдиката това описание се нарича блазон. Блазонът е основното и най-важно нещо за един герб. Веднъж приет, той не може да се променя, за разлика от изображението на герба, което се нарича емблазон. Емблазонът може да се променя, в зависимост от вижданията на художника, но трябва да спазва много стриктно описанието в блазона (той се прави от херолд)!

-         Кой кой е в съставянето на един герб?

-         На моя герб аз съм херолд, а художник е Йован Йоновски. И ето нещо любопитно: рисуването на пеликана се сблъска с неочаквани трудности,тъй като вариантът на Йован не беше лош, но ние търсихме по-голяма разчупеност. Затова той се обърна за съдействие към един негов приятел от Белград, също известен хералдик - Небойша Дикич, който нарисува последния вариант на пеликана (този, който е в момента на герба). Така че в моя герб освен всичко друго, се получи силна балканска връзка.

-         Какво представлява гербът на Димитър Попов?

-         Блазон: на лазур, сребърен ремък между колона и трилистен кръст в злато. Гребен: излизащ от бурлет в злато и лазур, сребърен самонараняващ се пеликан. Девиз: Aut inveniam viam aut faciam (Или ще намеря пътя или ще прокарам път). Ремъкът е символ на отбрана и защита. Обичта и привързаността към родния край (населено място, община, област, регион, държава), винаги са били нещо свято. Нашите предци са ги отбранявали и защитавали – физически и духовно. Ние сме длъжни да бъдем техни достойни последователи, независимо къде живеем и с какво се занимаваме. Да отстояваме както обичта и привързаността си към родния край, така и нашата вяра, самобитност, традиции.

Колоната символизира твърдостта и постоянството. Не е достатъчно човек да е само способен и влиятелен, а и да е с утвърдено достойнство и непоклатими ценностни убеждения. За постигане на определена цел в живота винаги съществуват различни начини. На кой от тях ще принадлежи изборът ни отсъжда съвестта, а изпълнител на нейното решение е волята. От техните сила, твърдост и постоянство зависи дали човек ще отстоява себе си или ще предаде идеалите си.

Кръстът символизира Христовата вяра и Християнската църква. В случая гербопритежателят (армигерът) е православен християнин, който е наследник и продължител на фамилията Попови. Основоположник на фамилията Попови е поп Велико, прадядо на армигера. Дотогава името на фамилията е Друмеви (от друм - път). Неговият род е бил пряко свързан със служба в лоното на Българската православна църква и отстояване ценностите на Христовата вяра.

Пеликанът е символ на благочестието, саможертвата, както на добродетелта и на родителската любов. Освен обичта и привързаността си към Силистра, Силистренския край, Добруджа, България, християнските и чисто човешките ценности, най-важното нещо за армигера, както и за неговия род, винаги е било семейството. То е смисълът на неговия живот и бъдещето след него.

 В заключение и във връзка с девиза:  свят, истина, пространство без пътека, време и безвремие. Раждаме се и търсим. Търсим брод и светлина, търсим мястото си – създаваме себе си, избираме посока.