www.starasilistra.com: Летателен апарат успешно изпробван край Силистра година преди братя Райт

Автор:http://www.starasilistra.com/

09 Февруари 2014 г.

Орнитоптерът създаден от Харалампи Джамджиев

 Специалисти в областта на авиацията са на мнение, че началото на родната авиация е през 1902 година. Тогава един скромен поручик изпробва край село Поп Кралево, Силистренско конструирания от него летателен апарат и това се случва цяла година преди първите полети с планери на братята Райт. Но, както и в други случаи, поради мудното и незаинтересовано родно чиновничество, името на българина не се вписва като пръв създател на летателна машина. А той се казва Харалампи Джамджиев - внук на Велчо Джамджията, организатор на историческата Велчова завера…

 Роден през 1875 година във Велико Търново, Харалампи отрано е на ‘ти’ с механиката. В началото на 20-ти век, когато Европа скептично гледа към небесата, той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети. Конструира летателна машина още през 1895-1896 г.

 Орнитоптерът, създаден от Джамджиев, прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево където той е поручик от пограничната стража в Силистра. Елиптичните криле с с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. се размахват нагоре, надолу и назад, задвижвани от силна спирална пружина. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и велосипеден триколесник с верига, педали и кормило. ‘Птицата’ на Джамджиев достига височина 22 м и далечина на прелитането до 200 м. При един особено успешен полет на 8 март 1902 година тя прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.

 Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев тръгва за Париж, за да патентова откритието си. Тамошният дипломат, обаче, го обявява за луд, а при връщането в България го очаква... арест.

 Изобретателят започва сам да популяризира идеите си за въздушен полет, обикаля България и устройва сказки и реферати. След като изхарчва и последните средства от зестрата на жена си, Джамджиев започва да разработва мелницата на тъста си и то пак като начин да финансира своите нови експериментални модели, но вече с неподвижни крила, един от които работи с немски бензинов двигател.

 През 1903 г. стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. 
Хараламби Джамджиев предлага две теории: рикошетно-параболична (за обяснение на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум. 

Летателен апарат с неподвижно крило

конструиран от Харалампи Джамджиев през 1903 г.

 За жалост, обаче, през 1906 година мелницата е опожарена, а заедно с нея и документацията и проектите за строеж на моноплан, както и материалите, набавени с огромни парични жертви.

 Джамджиев, обаче, не се отчайва. Той сключва нови заеми, оборудва две нови модерни мелници и продължава опитите си. А през 1911 година той патентова в Париж нов летателен апарат, вече с мотор от моторетка. Именно тук за първи път е предвиден праобразът на съвременния автопилот…

 Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После още един "случаен" пожар изпепелява имота на семейството с целия изобретателски архив.

 Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 година регистрира в Прага нов свой самолет, наречен ‘Бързолет’.

Харалампи Джамджиев

13 юни 1875 - 13 март 1961 г.

 За жалост, родоначалникът на българската авиация си отива от този свят на 13 март 1961г., без да е наясно колко всъщност му е дал. Идеите на Джамджиев – този пръв наш авиационен теоретик и конструктор, са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век – толкова те са изпреварили времето си. Но независимо от всичко – този технически български гений не е оценен и до днес…..