Доц. Георги Вълчев в Силистра: Свободата е отговорност, за която всеки ден се водят малки битки

В зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе проведена публична лекция на доц. Георги Вълчев – зам.-ректор по учебната част в Софийски университет „Климент Охридски“, която е част от програмата „Пред олтара на свободата“. Тема на лекцията: „Пантеонът на българското Възраждане и българското общество днес“, изнесена пред представители на различни поколения, вкл. ученици от силистренски гимназии, както и пред членове на Клубове „Млади възрожденци“.

Гостът е зам.-председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“ и  според него у нас се сменят приоритетите в исторически план, а по въпроса за свободата – тя е отговорност, за нея се воюва всеки ден в малки битки („помни жертвите – пази свободата“). Поборникът, политик и писател Захари Стоянов очертава пантеона на българските възрожденци със свой най-последователен проект.

Своя списък с героични образи – сред тях са Васил Левски, Г. С. Раковски и Стефан Караджа, той започва с малка публикация във в. „Работник“ с акцент – въстаници – посегнали на живота си (сред тях е вписан младият и образован революционер Ангел Кънчев). Разбира се, непроумявайки модерните идеи на Запада в края на 19 в., той залага на стари схеми, подобно на представяне на църковните светци (корелацията „жития – биографии“). В името на изграждане на плътни образи чрез средствата на очерка в стил „Любен Каравелов“. Ярък резултат – „Записките по българските въстания“, биографиите на Васил Левски и на Христо Ботев.

Междувременно започват и честванията на българските възрожденци – „плеяда от спомени“. Имената им влизат в публицистиката и в училищните пособия. В първите десетилетия на 20 в. обаче „възрожденският фокус“ се губи, за да избуи отново след Първата световна война – тогава Възраждането отново излиза на дневен ред. По-нататък образец става царят Борис Трети и излиза на преден път Средновековието – бляскавите моменти на тогавашна България.  В този период са рисувани и мащабни картини, посветени на българските царства в далечното минало. В т.нар. Съветски период – за близо две десетилетия моден става интернационализмът. През 60-те години на миналия век обаче отново се връщаме към Българското възраждане.

„Не е достатъчна само политическа свобода“, твърди доц. Вълчев. Има осъзнаване, че развитието на обществото е резултат от непрекъсната борба. По тази причина и днес имаме нужда да излизаме от „капаните на своето време“, но преди това трябва да ги проумяваме. „Живеем в хаос, който ражда нервност и омраза“, твърди гостът, преподаващ история, философия и културология.    

Той смята, че добрата образователна система е в основата на новото ни…Възраждане, и по тази причина ролята на учителя пак трябва да стане централна. Наскоро учителският синдикат при „Подкрепа“ изведе извода, че в Закона за образованието трябва в центъра да бъде учителят, а не както е отредил преди 4 години – в основата да бъде ученикът. Мотивите: образованите хора ще генерират друг тип поколения.

Изказано бе и съждение, че заобикалящите ни навсякъде камери означават липса на доверие между и в хората, а това довежда нещата до абсурд. В момента хората живеят в „разделено общество“, в което са „насъскани един срещу друг“ – липсва т.нар. синергия, т.е. умението и необходимостта  да работят заедно.

Връщайки се на темата за Васил Левски – доц. Вълчев смята, че той е най-завършеният политик на България: прозорлив – разочарова се от четническата тактика за освобождение на България и създава Вътрешната революционна организация – политически субект – партньор – мощен политически фактор; умеещ да прави допустими компромиси в отношенията БРЦК – ВРО. И въпреки това – не трябва да се съизмерваме с него и не бива да го превръщаме в легитимация на днешното политическо безсилие, макар че портретът му виси на стената в кабинетите на почти всички хора, които управляват от името на народа.

И за финал, на брифинг пред журналисти университетският преподавател заяви: „Трябва да проумеем, че в пантеона на нашето Възраждане са хора, изтъкани от плът и кръв, от тревоги, от надежди, от упование, от униние от време навреме, но  това са хора, които се борят за бъдещето на България“.