понеделник, 20 януари 2020 г.

Без радио не мога...от 85 г. в България и в 70 от тях в Силистра


Аз съм Йордан Георгиев и съм на 60 години, повече от половината от които минаха в сферата на журналистиката – 4 години в Радиоцентър Силистра, 18 като кореспондент на в. 24 часа София и от 6,5 години съм пиар в Областна администрация Силистра. Работил съм за успеха на повечето вестници, излизали в Силистра през последните 40 години: добрата стара „Силистренска трибуна“ – някога единствена писмена медия, а по-късно нейните последователи – „Нова силистренска трибуна“ с гл. редактор Енчо Енчев, „Порт Силистра“ (гл. редактор Мартин Маринов, сега живее в село в Лудогорието, автор на забележителни книги с разкази) „Спектър Силистра“ (смениха се няколко главни редактори - пръв беше Жеко Лазаров). 

Още: седмичниците „Оркус“ - после „Силистра ПЛЮС“ и „Събеседник“ - собственост и дело на Цветана Игнатова - сега директор на дирекция "Хуманитарни дейности" в община Силистра, била е зам.-кмет на общината 2005-2007, „Успех“ - собственост на Димитър Костадинов (покойник, беше и общински съветник), „Дръстър прес“ - начело се смениха няколко главни редактори, „Силистренска трибуна“ - възстановена (мениджър Александър Леви), „Силистренски бряг“ - в момента част от в. Бряг Русе - отговорен редактор Алексей Минев, а за рекламата години наред и доскоро отговаряше Лидия Иванова, „Силистра ПРЕС“ със създател Георги Марков - сред неговите първи автори съм в период, когато имаше опасност Силистра да остане без нито един вестник, каквато винаги е реална при така актуалната обстановка, и др. 

През 2010 г. по повод 125 г. от първия в Силистра вестник организирах с Регионална библиотека Силистра изложба на първи страници на вестници, излизали в Крайдунавска Добруджа от 1985 г. насам - общо близо 80 "заглавия". Тя бе показана в залите на Художествена галерия Силистра. За отбелязване е, че излизалите до 1940 г. вестници са дигитализирани и се намират в специална секция в сайта на Библиотеката (www.libsilistra.com).
Както и за развитието на сайтове в интернет, създадени от предприемчиви силистренци („Репортер Силистра“ – Росица Стефанова, „Паралел44“ и „Уеб Силистра“ – Юлиян Желев, „Порталът на Силистра“ – Георги Марков, „Кворум Силистра“ – Мирослав Калинов, „Силистра нюз“ и др). От 7 години насам (от 2012 г.) поддържам личен блог в интернет (Версинаж,  www.jordansilistra.blogspot.com ), в който се опитвам да обръщам внимание на всичко интересно, случващо се в Силистра в областта и в страната. Факт е, че до този момент има над 2,5 млн. посещения на публикациите – повече от 7 000.

Няма да направя изключение от колегите, заявявайки как радиото бе и си остава моя слабост. Смея да твърдя, че любовта ни беше взаимна, и се надявам някой ден да бъде подновена под една или друга форма. Първата ми радио изява е преди близо 33 години в старото студио на тогавашния радио възел (намираше се на ул. „Христо Смирненски“), което беше една симпатична и романтична бърлога с дух и настроение. Не помня кой – Катя Мърова (Светла й памет!) – тогава ръководител на радиовъзела (до 1990 г. ), или Румяна Гидолова (след години на този пост, до 2006 г.), ме покани за пръв път като събеседник – говорихме на тема с житейско-философско съдържание.

Журналистическо събиране. Вляво: Румяна Гидолова и Пеньо Пенев; вдясно: Марин Минев - създател на АРТ Силистра във Фейсбук, и Калина Грънчарова - сега гл. ред. на в. "Тутраканскки глас", в миналото - глас на тутраканското радио
После ми поставяха и малки задачи за различни рубрики, защото след ерата на Драгомир Панов – кор. на в. „Труд“, и Георги Събев – актьор и водещ на публични събития, имаше глад за нови мъжки гласове, а и тогава се ценеше разнообразието от участници. През 1990 г. се явих на конкурс за водещ и редактор в радиото, на който избраха Елфина Стоименова – сега е на работа в Министерство на културата, а аз и Жулиета Михалева (в момента живее в САЩ) бяхме оставени като „резерва“, защото титулярката се оказа бременна и, след като роди, повече не се върна на работа. Така постепенно от сътрудник станах щатен водещ в период, когато доайенът Катя Мърова вече бе в пенсия, а ръководител на радиоцентъра бе Денка Колева (от години живее във Варна като пенсионер), междувременно завършила специализация в сферата на радиото. Бяха години, в които се водеше борба т.нар. малко радио, т.е. радиовъзлите да бъдат не само запазени, но и развити като областни информационни центрове. 

Йордан Георгиев и Галина Георгиева - предаване "Гонг" по Радио "Мелодия"
 Идеята беше към тях да бъдат съпричастни всички общини, включително с финансиране от тяхна страна. Но така и не стигна до единен статут, поради което след т.нар. демократични промени съдбата на всяко общинско радио беше различна – на практика в област Силистра изцяло оцеля единствено силистренското кабелно радио. В Дулово то стана общинско, но ефирно, а в Тутракан постепенно замлъкна.

Работа, а явно и финансово обезпечение, имаше много – така се наложи да работим в екип със сътрудници като Жулиета Михалева, Веселина Пройнова (Бог да я прости! – почина като кор. на БНР през 2004 г.), Юлиян Желев (в продължение на години бе кор. на в. „Труд“), а преди всички тях – Любомир Добрев (в момента на продуцентски начала работи за национални телевизии с материали от област Силистра). По-късно в известен период работихме със Светлана Петрова, след което от 1999 до 2011 г. тя бе пиар на Общинска администрация Силистра и кор. на Радио „Дарик“; с Надя Стоянова (в момента учителка) и със Стилиян Стойчев (по-късно много години бе директор на Дом за деца „Димчо Дебелянов“, а от тази година е общински съветник). Те също се явяваха на конкурси, за да заемат щатна длъжност в радиото.

Екип от работили в Радио "Менес" на 18-ата година на радиото,
създадено от транспортния бос Георги Менес (в средата с дългата коса)
В радиото бях в продължение на 4-5 години (до 1 април 1995 г.). Тогава преминах на работа във в. „24 часа“, след като бях одобрен след конкурс за кореспондентския екип на модерния и многотиражен в оня период първи частен всекидневник, на който главен редактор в момента е силистренец – Борислав Зюмбюлев, а негов заместник е Блага Букева – родом от Тутракан. Реално до 2008 г. продължих да бъда част от екипа на Радиоцентър Силистра – пишех новини, вкл. за дейността на ОбС Силистра – бях 4 мандата общински съветник (1995-2011), водех и предаване два пъти в седмицата, вкл. забавно в петък в следобедните часове. В него отразявахме и случващото се в уникалната за онези години проява „Петък, 15 ч.“ (1996-2001) – дело на Гилдия на силистренските журналисти.

Радиото за мен бе не само любимо занимание с обидно ниска заплата за човек с висше образование (почти колкото на хигиенистка в общината), но и кауза, както едновременно време за учене на правила и практики, така и за развитие на медията според новите изисквания. Макар и в условията на предварителен запис на едночасовите емисии – примерно до 1995 г., когато по технически причини се премина към пряко излъчване, каквато чест имах аз да направя като прощъпулник със съдействието на тогавашния тон оператор Иван Недев-Щрауса (и на него „Вечна му памет!“). 

След години Марин Минев-Джона – създател на профила АРТ Силистра във Фейсбук и инициатор на няколко журналистически неформални сбирки, припомни, че съм първият, говорил на живо и в ефира на Кабелна телевизия „Истър“ с управител Анатоли Стоянов (програмен директор на новинарската емисия бе Цветана Игнатова Колева, оператори - Марин Минев и Донко Калайджиев, говорители - Илияна Пейчева, Десислава Тасева, Лидия Ценкова, Румяна Гидолова - с нея бяхме сред първите, и др. В 90-те години на миналия век конкуренция имаше и между телевизиите – другите две бяха „Спектър“ – както се казваше едноименният всекидневник, и „Златно кълбо“ на частния предприемач Анастас Иванов (в нея също съм работил с голяма част от вече споменати колеги). 

За случващото се в Силистра в телевизионни предавания разказваха още кореспондентите на БНТ – Добри Йорданов (оператор, и той от няколко години покойник), Маргарита Иванова (до преминаване на работа в София в БНР, като междувременно бе и негов кор. в Силистра) с оператор Атанас Димов; Ясенна Пецова – кор. на Топ телевизия Шумен (водила е предавания и в Радиоцентър Силистра); Галина Дойчева и Донко Калайджиев (оператор) – БиТиВи; Анелия Петрова и Александър Леви (оператор) – първо за Нова телевизия, после и за БНТ или обратното.

В радиоцентъра след Иван Недев дойде Красимир Иванов – известен ди-джей, музикант и организатор на културни събития (вкл. на първия в кариерата й самостоятелен концерт на Тони Димитрова – в Силистра), с когото тръгнахме към нови върхове в създаването на качествени радио моменти. Междувременно в „играта“ влезе частното Радио „Менес“ (негов собственик до закриването му бе транспортният бос Георги Менес), за чийто конкурс за подбор на хора бях в журито заедно с актьора и общински съветник Едмонд Грозданов (Светла му памет!). Спомням, че се явиха 15 души, но най-добро впечатление направи Грациела Яйчарова (Вдовина) мир на праха й! – почина със съпруга си и детето им в катастрофа.

В продължение на години радиата в Силистра бяха на гребена на вълната на информацията и на музиката, вкл. със специализирани предавания в ефира (за отбелязване – вечер и в почивните дни – също) и в кабелната мрежа в работните дни (два пъти на ден). Оттам тръгна кариерата на много журналисти, някои от които смениха професията си. Константин Стоилов стана юрист – в момента е адвокат и в четвърти мандат е общински съветник, беше зам.-шеф на ОбС Силистра; Мария Стефанова е учителка, Анелия Петрова работи в социалната сфера. Във времето и пространството остана спомен за Светлана Вълкова, Деян Монев, Вяра Емилова (тя направи политическа кариера – бе лидер на БСП в Силистра и зам.-областен управител 2013-2014, сега е секретар на НС на БСП), Николета Соколова, Деян Драгнев, Анелия Трендафилова, Павлин Стойчев и Ивайло Йовчев (и двамата са в чужбина), Александър Алексиев, Тодор Константинов, Петър Маринов, Венелин Димитров (покойник), Рени Кулева, Илина Събева, Милен Добрев, Живка Йорданова (известно време бе и актриса в ДКТ „Сава Доброплодни“ Силистра), Красен Николов, Милен Куманов, Йонка Господинова, Дениз Османов и др. Известната хореографка Варта Ценкова (също вече не е между нас) остави следа като създател на предаване със свой характерен стил.

В ефира на Силистра в първите години на 90-те на миналия век влезе и радио „Мелодия“ (негови създатели са бизнес дамата Бойка Кръстева и известният в миналото ди-джей Косьо Гешев – и той е покойник). Екипът с щатни и сътрудници, достигащ над 20 души в един период, впечатляваше с качествата на водещите и с разнообразието на рубриките. Освен Веселина Пройнова, за която стана вече дума, и Янка Петкова – от години в София – вкл. с кариера в национално радио; се помнят имената на Пламен Петров (в Пловдив), Десислава Тасева – ръководен кадър на Радио „Веселина“ в столицата; Димчо Кьосев - в момента адвокат; също споменатите по друг повод – Незабравка Кирова, Галина Дойчева, Константин Стоилов. 

Още: Илияна Пейчева – от 2013 г. насам е с функции на пиар (и др. ангажименти) в Общинска администрация Силистра, Снежана Ковачева (от много години е в САЩ), Лидия Ценкова – в миналото танцьорка и актриса. От доста време насам начело на радиото, междувременно сменяло собствениците си, като управител е Галина Георгиева, но е и единствен репортер, както и водещ. С нея в рекламната сфера от години работи Теодор Иванов. С Галя поддържахме години наред обзорно предаване „Гонг“, създадено още по времето, когато мениджърските функции бяха в ръцете на Дора Цонева, преди да стане зам.-областен управител в периода 2009-2013 г.

В първите години след 1990 г. тръгнаха рекламите. Тогава те бяха много на брой и относително добре платени. Появи се и чувството за конкуренция  в новинарския поток, понякога израждаща се и в излишни препирни между трите радиа, вкл. и по въпроса кой пръв е съобщил едно или друго, но, слава богу, те не се превърнаха в непримирими войни – или поне така съм запомнил. В онези години имаше възход в раждането и в разпространяването на новини (за времето си нов жанр), както и обширни репортажи от различни събития, но налични бяха и хора, които да ги създават. Разбира се, отличниците бяха доайените Любен Антонов – 45 г. кор. на БНР – до 2002 г., и Пеньо Пенев – кор. на БТА от 1986 г. насам. 

Пресконференциите бяха на мода – възможност и за журналистите да се срещат по-често, да общуват и да обменят информация и мнения. Институциите бяха отворени за медиите, а познанствата с тези, които ги ръководят, също бяха в непосредствен режим. Достъп имаше до икономическите субекти – тогава преди всичко държавни, а и до новите частни дружества. Банки, застрахователни организации, кооперации също имаха нужда да общуват с медиите.

Рожден ден на Радио "Мелодия"
В Радиоцентъра бяха времена и за огромна активност сред политическите сили, чиито представители не отказваха да говорят, вкл. и в специалната рубрика „Политика без коментар“, умишлено създадена за тях (безплатна, разбира се!). Иначе ми е мило да си спомням случки и събития, спорове и творчески търсения. Имах любими хрумки като т.нар. Дълго изречение –всичко накратко за една седмица в обичаното тогава от много хора предаване „Петъчен следобеден калейдоскоп“ – истински пробив в радиоефира на Силистра, когато се предлагаха интересни събеседници и радиоигри, да не говорим за поздравите, поръчвани от хората по различни поводи. Спомням си как с Щрауса спорехме за избора на музиката, съобразявайки се с вкуса на слушателите – той настояваше за твърди рок „парчета“ от непреходни образци, а ние, водещите, държахме на мелодичната българска музика (по възможност), съобразявайки се с вкуса и настроението на аудиторията. 

С каква радост си купих първия в града портативен радиокасетофон „Саньо“ – струваше немалко пари, но беше удобен, ефектен и се работеше лесно с него. А Катя Мърова твърдеше, че в своето време – 60-70-те години, е мъкнела 5-килограмов ролков магнетофон по фабрики, села и паланки, за да си върши работата. Не съм забравил, че спазвахме неписаното, но утвърдено за радио правило, наречено „2 към 3“, т.е. две части текст + гласове от студиото или на запис, останалото – задължително музика, за разлика от днешни времена, когато това изобщо не влиза в практиката. В първите години на демокрацията с голяма любов правехме и рекламите – както сме умеели да ги стъкмяваме с наличната техника, но с идеята да има ефект от тях, за да дойдат поръчителите още веднъж.

Отляво надясно: Незабравка Кирова, Галина Дойчева, Константин Стоилов,
Галина Георгиева - Радио "Мелодия"
Някои от тях още се пазят в Радиоцентъра на огромни лентови ролки, наричани на жаргон „тави“, но, за съжаление, някогашните машини – антики за възпроизвеждането им, отдавна не работят, за да ги чуем отново. За разлика обаче от унищожената архива – хиляди сценарии за радиопредавания от различни години, се пазят грамофонните плочи – истинска атракция за гостите на най-старото силистренско радио.

Според подаден за „Енциклопедия на област Силистра“ от мен текст: „Радиовъзел Силистра (Радиоцентър Силистра, Радиопрограма „Силистра“, Общинско кабелно радио „Силистрае местна кабелна радиостанция, създадена през 1949 г. отначало към общината. На първо време на практика иде реч за един високоговорител, монтиран на железен стълб в центъра на града, и за будка, откъдето се четат новините и съобщенията. Пръв говорител е Роза Милкова. През годините, освен гореспоменатите, като говорители, редактори и нещатни сътрудници са работили също  Бояна Шандуркова (после кадър на РТВЦ Русе, където тон режисьор е Светлана Бъчварова – също силистренка родом), Андрей Андреев, много по-късно Милен Георгиев, Валентин Чернев – поет и вестникар – ръководител на Радиоцентъра  от 2006 до 2010 г., Милен Милушев – в момента той  е начело на звеното, ръководено от общината (от 2010 г. насам), Ирена Маркова и др.

Първата радиоточка в Силистра е монтирана в началото на 50-те години на 20-и век на ул. „Хаджи Димитър №26, личи от спомените на Йордан Енчев – ръководител на радиовъзела от 1964 до 2001 г. (преди него е Атанас Секуев). През годините радиовъзелът е към Министерство на съобщенията и съответните структури към него, по-късно към БТК, а години след 1990 г. преминава към община Силистра. В най-добрите си периоди в цялата област Силистра едночасовата му емисия е слушана чрез 14 000 радиоточки във всички общини (без да са равномерно разпределени), предимно в административни сгради, но и в много частни домове, жилищни блокове и къщи.

Крайдунавска Добруджа има свой принос за радиото в ръководния му смисъл и на национално ниво: уникално е, че двама от неговите директори са силистренци от набор 1956 г. – Иван Обретенов и Валерий Тодоров, при това и двамата по род са от крайдунавското село Гарван. Силистренец е и Стоян Чешмеджиев, директор на Радио Варна и директор на БТА. За съжаление, по никакъв начин и тримата не бяха „използвани“ за модернизиране на базата на силистренските радиа – така, например, радиоцентърът си остана на техническо ниво от преди 25 години (изключвам компютърните системи, закупени от общината, които вече също пораснаха на години). Имаше дори и идея в Силистра, а не във Видин да бъде открита регионална радиостанция, но и тя не бе реализирана по неизвестна за широката общественост причина.

Отляво надясно: Анхела Атанасова (като пиар в общината, вече в София),  
Маргарита Иванова, Галина Георгиева
В заключение едно лично впечатление: по принцип на съвременната журналистика й липсва ентусиазмът и романтизмът на работилите в тази сфера в миналото, но отсъстват също чувството за кауза и за отговорност пред публиката. Особено в условията на активност на социалните мрежи нашего брата започна да се губи, а и все по-трудно е да се отстоява мнение. Още повече в глобализиран свят, обсебен от противоречиви либерални ценности. Професията на журналиста няма свой ореол и по различни причини, включително субективно-поведенчески, не се радва на уважение.

Цензът вече не е условие да се работи са радио, вестник или телевизия. А хонорарът не е част от дневния „ред“ на обществото. Трудно осъществима е приемствеността между поколенията, а борбата за хляба е предварително изгубена, когато в условия на икономически колапс рекламата не е познато средство за инжектиране на медиите, за да съществуват и да се развиват. Извършването на журналистическа работа за медия „про боно“ (т.е. осъществяване на професионален ангажимент, извършен доброволно и без заплащане) е не само унизително, но и несериозно в 21-ия век.

1998 г. - честване на 70-ата годишнина на Любен Антонов
Да не говорим, че професията изтъня откъм нравственост и обедня откъм духовност и финансово покритие – поне в регионите, а и в много софийски медии. За съжаление, излиня и журналистическата гилдия, защото вече почти няма щатове (напоследък доста често медиите са „уан мен шоу“). Накратко: картината на журналистиката е нещо различно от времето, когато моето поколение е навлизало в нейните дълбини, изпълнени с тайни „съкровища“ и явни достойнства, сред които престиж и занаятчийски възможности за справяне с потребностите на живота. Дано все още обаче песента „Без радио не мога!“ (естраден хит на Лили Иванова от края на 70-те години на миналия век) остане и занапред в ефира, което ще означава, че радиото го има и в бъдещето. 

От АРТ Силистра

На 25 януари 1935 година цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. В резултат на това се поставя началото на Българското национално радио. При създаването си първата българска радиостанция получава името си „Радио София”. Силистра в момента има две действащи радиостанции: Радиоцентър Силистра, което е общинско радио, и частното радио „Мелодия”. Екип на вестника се срещна с настоящи и бивши радио журналисти, като има зададе няколко въпроса: - Представете се на нашите читатели. - С няколко думи, какво означава радиото за Вас? - Как попаднахте в радиото? - Помните ли първия си работен ден в радиото? - Какво липсва на съвременната журналистика?
Ето какво отговориха:
Румяна Гидолова, бивш радиоводещ и завеждащ Радиоцентър Силистра:
Аз не знам дали има смисъл да се представям на читателите. Едва ли има силистренец от моето поколение, който да не ме познава и да не е чувал името ми. Може би това да се отнася до по-младите, до тези, които не са ме „заварили“ и не са слушали мои предавания.
37 години бях в Радиоцентър Силистра, в които аз отдадох себе си на нашето силистренско радио. 37 години, в които моето радио, моята работа, моите колеги и моите слушатели бяха всичко за мен. Казвам го с ясно съзнание и с чиста съвест! Защото бях всеотдайна. Защото работата ми беше всичко за мен. Защото бях отговорна. Защото правех всичко освен с мисъл и със сърце.
Но да се върнем към началото. Това беше есента на 1983 година. По това време учителствах. Бояна Лукова-Буба, моята предшественичка, напусна радиото, премести се в Русе в Радио-телевизионния център и аз отидох на нейно място с двойно по-ниска заплата, но поканата дойде от Катя Мърова (светла й памет), която беше отговорен редактор. Разбира е, че приех с радост и удоволствие, защото словото беше моя слабост. Тогава все още нямах представа от журналистическата работа и от трудностите, свързани с нея.
Първият ми работен ден беше в понеделник. Още с влизането Катя ми подаде една новина, която, оказа се, аз трябва да редактирам. „Редакцията ми“ се състоеше в пунктуационните грешки . Влиза Драгомир Панов, много известно по онова време име в журналистическите среди от в-к „Силистренска трибуна“, сяда до мен и започва...една дълга лекция, един дълъг коректен разговор с Катя и с мен за всичко, което може и трябва да се направи, за всеки жанр в журналистиката и какво го отличава от останалите....И т.н...Следващата година родих дъщеря си, и през есента на 1975 вече бях в София на курсове, водени от Божана Димитрова, която беше известна като първата и единствена водеща всеки петък следобед на „Разговор с вас“ по програма „Хоризонт“ на Българското национално радио.
И така...Ден след ден, година след година...напрежение, динамика, емоции... Бързаш за дежурство...Бързаш със сценария...Обмисляш теми и въпроси...Посрещаш събеседниците си...Някои закъсняват, други не са дошли по различни причини… Кършиш ръце, в последния момент търсиш заместници на липсващите...И 37 години се изнизаха като една година...Не, като един сезон...Не, дори като един дъх... И сега – от позицията на отминалите години, от позицията на отминаващото и отиващото си поколение си мисля – какво хубаво време беше, колко сладки бяха и притесненията, и тревогите, и радостите, и удовлетворението... Просто защото бяхме активни, живи и жизнени, желаещи да си свършим добре работата, да се докажем, да дадем и отдадем всичко, на което сме способни!
Не отричам днешната журналистика. Нямам и това право. Всеки прави това, което може, както може и каквото изискват от него. И ако навремето имаше БКП, която следеше нашата работа, много често имаше и проверки, и забележки, и цензура, то сега журналистите в частните медии (говоря за централните и предимно за телевизионните, които по-често имам възможност да следя по обективни причини), са подчинени на собственика и говорят това, което се очаква от тях. Но коя съм аз  за да съдя?! Или да критикувам?! Не бива. Всеки си носи кръста. Всеки си отговаря за делата и приказките. Най-страшното за мен е, че нацията ни изпростява, в това число и журналистиката. Четеш коментар или някаква статия – пълно с езикови, стилистични и пунктуационни грешки... Слушаш радио или телевизия –гласове, които грачат, репортажи , интервюта, разговори – изобилстват от хъмкане и мънкане, от заекване, от търсене на най-точната дума или израз, а те – думите и изразите „бягат“...И най-важното, според мен, е да се пресъздаде истинската атмосфера, достоверната истина...Защото честността е качество, което е важно и съществено и то не само в журналистиката!
На всички колеги – честит празник!
Бъдете здрави! Бъдете искрени! Бъдете себе си !
Милен Милушев, в момента завеждащ Радиоцентър Силистра:
Завършил съм силистренския Институт за подготовка на учители „Дочо Михайлов“ със специалност „Български и руски език“, впоследствие продължих образованието си във ВТУ Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „Български и руски език“. По покана на тогавашния завеждащ радиоцентъра Валентин Чернев, със съгласието на тогавашния кмет инж. Иво Андонов, съм в радиото. От април 2010 заемам длъжността „завеждащ редакция“.
Ако трябва да бъда откровен, работата в радиото си беше чисто предизвикателство. Защото, макар и да има общи неща с работата във вестник, е много различно. Все пак бях преминал през три печатни издания, като учител също давах мои дописки в силистренските вестници, така че ми беше по познато. В радиото попаднах на школата на Румяна Гидолова и Валентин Чернев. От време навреме в офиса се завърташе и покойната вече Катя Мърова, която пък и не само тя, ми даде безценни съвети.
Що се отнася до това какво ми носи  или по-точно какво е за мен работата в радиото, може да звучи клиширано, но продължавам да ходя със желание и ентусиазъм на работа. Винаги си казвам, че всеки ден трябва да започва различно, но винаги с позитивизъм. Вече 10 години съм в радиото и атмосферата и разбирателството винаги ги е имало. Дано да е така и за в бъдеще. Истинският професионалист Краси Иванов, до който, не го крия, се допитвам винаги за нещата, свързани с работата, и Рени Маркова, човек от новото поколение, на която не й липсва амбиция. За мен работата в екип е определяща. Спорове има и ще има, но в крайно сметка решенията се обсъждат.
Спомням си един интересен за мен момент в радиото в първите си работни дни. Малко преди да вляза заедно с Гидолова в студиото, за да слушам и попивам едно от нейните предавания, започнах да й разказвам анекдот..., тя ме погледна свъсено  нищо не ми каза, но аз всичко разбрах и ще го помня цял живот.
А затова, какво й липсва и какво и трябва на съвременната журналистика… Според мен – повече самостоятелност, независимост, говоря за истинската журналистика , а не за репортерството. В едно интервю с Петко Бочаров, което проведохме преди няколко години с Пеню Пенев, той тогава ни каза „Журналистът трябва да умее да гледа, да вижда и да предвижда“. Тоест да върви пред, а не след събитията. Това в днешно време е доста трудно. Просто някои разбират журналистиката другояче!
Янка Петкова, бивш радиоводещ в радио „Мелодия”:
Казвам се Янка Петкова – жена на средна възраст с мъж, дъщеря тийнейджърка и куче; по образование филолог, с три години педагогически стаж; водещ и програмен директор на радио „Мелодия“ някога; репортер и новинар в Радио 1 впоследствие; редактор в сп. „Моето бебе и аз“ доскоро; автор на текстове за блога mamaninja.info и др. Радиото даде друга посока на живота ми. Простих се с педагогиката завинаги, макар че имам великолепни спомени и приятелства от учителския си период.
В „Мелодия“ изпитах удоволствието да участвам в създаването на нещо ново, защото частните радиостанции едва прохождаха. Слушахме „ефира“ непрекъснато, на практика живеехме в студиото, опитвахме с нови предавания и в крайна сметка направихме радио. Това е голяма магия!
В радиото попаднах след солиден конкурс. Чух обявата по „Мелодия“, тогава се излъчваше само музика. Трябваше да подготвим запис на басня, стихотворение и новинарски текст. Приятелка ме заведе в студиото на радио „Менес“, което тогава излъчваше по радиоточката, и много тайно DJ Венци ме записа в тяхното студио. После бях извикана на „втори тур“. Вкараха ме в студиото и ми възлагаха задачи за импровизация. Накрая решиха, че ще им върша работа и ме взеха.
Първият ми ден в радиото беше и първият ден на радиото. Тази история я разказвам всяка година на 14 ноември, когато Галина Стойнова ми звъни в 7 сутринта, за да се включа със спомени на поредния рожден ден на „Мелодия“. Макар че миналата година не ми звъннаха, тревожа се…
Във въпросния ден, в 5,30 ч. сутринта аз и Косьо Гешев (лека му пръст!) влязохме в радиото. Аз се оттеглих в студиото, той застана на пулта в апаратната. Добре, че бяхме разделени със стъклен прозорец, иначе сигурно щеше да чуе как ми бие сърцето от вълнение. Включихме се в 6 часа да кажем за първи път „добро утро“ на силистренци. Нищо не си спомням от това включване и от следващите до 12 часа, когато вече ме смени друг колега.
Тръгнах си към къщи. Мислех, че съм се провалила, не можех да свикна с гласа си в слушалките, имах чувството, че съм забравила да чета. Трябваше пътьом да се отбия при Любен Антонов (и на него лека му пръст!), той ме погледна, прегърна ме и каза: „Браво, Муци!“ От този ден нататък започна любовната ми история с радиото. На съвременната журналистика днес й липсва човещина. Много й загрубя душата…не може да виждаш, че майка се е превила на две от мъка по изгубеното в поредната катастрофа дете и да й навираш микрофона си с въпроса: „Как се чувствате?“.
Липсва й порядъчност, за честност никой вече не говори, толкова девалвира думата. Но я неприятно, когато гледаш, слушаш или четеш колега веднага да разбереш кой му плаща за „обективната журналистика“.
Затова слушайте музикални радиостанции и, разбира се, радио „Мелодия“ – музиката никога няма да ви излъже .

Илиана Пейчева – бивш радиоводещ в радио „Мелодия”:
Аз съм Илияна Пейчева - започнала професионалната си кариера в радио „Мелодия“, през далечната 1994 г. Радиото е…Тук мога да поставя много прилагателни, метафори, сравнения, но това е типът  медия, на която всички изразни средства са словото. Малък щрих към словото е интонацията. А за словото е казал всичко Петър Увалиев „Похвалното слово на българския език“. В радиото попаднах след конкурси в три кръга и пряк скок в ефира. Да, в детайли- адреналинът ми идваше от петичките.
Соломон Паси в едно интервю каза: „Хейтърството е хранителната среда за съвременната журналистика“. А би трябвало да е старият принцип – три независими източника на информация, лично проверени. Иначе как журналистиката ще е четвъртата власт, която има претенцията да държи нотариалния акт за истината? Журналистиката трябва да се разграничи от хейтърството – в противен случай ще се окаже наравно с махленството.
Галина Стойнова – настоящ радиоводещ, репотрер и управител в радио „Мелодия”.
Аз съм Галина Георгиева, понастоящем радио-водещ и новинар в най-мелодичното и актуално в Силистра – Радио „Мелодия“ или както обичам да напомням - 105.8FM -  „Най-добрата музика от всички времена”. Родом съм от град Казанлък, по щастлива случайност омъжена за силистренец и вече повече от четвърт век Силистра е моят дом.
Щастие и привилегия за мен е изборът ми на професия, която упражнявам вече 18 години, през които осъзнах съвсем ясно, че да работиш в медия и по-конкретно в радио е не просто професия, а начин на живот и въпрос на голямо желание.
В Радиото попаднах, след една обява в местен вестник. Явих се на прослушване и за моя най-голяма изненада, Янка Петкова, по това време програмен директор на медията, ме одобри за репортер и водещ.Твърдя, че през първите поне два-три месеца не осъзнавах къде съм и какво ми се случва. Всеки ден беше предизвикателство и емоция. Запознах се с толкова много млади хора, които живееха за идеята да правят радио и го правеха с огромна страст.
Не помня първия си работен ден, но помня първото ми включване в ефир – всяка фибра на тялото ми трепереше, а гласът ми – О, Боже – като на народна певица (не, че техните гласове са лоши, затова може би е по-точно казано – почти с плачевни нотки). И така повече от седем години се занимавах с репортерство, новини и предавания, докато един ден не ми се наложи да седна не само зад микрофона, но и пред пулта, т. е без тон оператор... и така вече 11 години се шегувам със себе си, че съм „човекът оркестър”. Но и днес започвам деня си с усмивка и настроение и с очакване за нещо хубаво, просто защото обичам това което правя.
Журналистиката, както и работата в радио, е въпрос на призвание и огромно желание. Не смятам, че в журналистиката има проблеми, тя си е все това, което винаги е била и ще бъде – средство за обективно препредаване на информация и гледни точки от един човек на всички останали, макар и дн
ес да е валидно негласното правило, че „новината е това, което група журналисти или медии решат, че е важно”. Проблемите не са в журналистиката и начина, по който се прави тя, а в етиката на журналистите. А етиката като цяло и в обществото ни е някак неглижирана. Ако един журналист съумее да запази своята етика и да се уповава в работата си на простите правила за точност, обективност и плурализъм, смятам че за всички ще е добре! В противен случай, ще търсим проблеми навсякъде и ще се крием зад общи констатации и мнения, губейки взаимното си доверие. А смятам, че не това искаме!
Десислава Тасева – бивш радиоводещ в радио „Мелодия”:
Работя в радио почти откакто се помня и не обичам да говоря за себе си. Радиото май е целият ми живот. Беше като любов от пръв поглед. Странното е, че обикновено всичко бързо ми омръзва, но не и радиото. Явно това е любов за цял живот. Опитвала съм да се занимавам с други неща, но не ми се получава. Изпитвах почти физическа болка, много ми липсваше – радиото. И винаги се връщах. Мога да кажа, че съм щастливка, обичам си работата. Не познавам много хора, които могат да се похвалят със същото.

В радиото попаднах случайно, макар да вярвам, че няма нищо случайно. Чух по радиото, че търсят водещи. Опитах и се получи. Помня го, все едно беше вчера. Дори помня първото нещо, което прочетох – хороскоп. Хахахаха звучах като погребален агент, четящ хороскоп. Беше ми много притеснено. Нещо като сценична треска. Трябваха ми много години, докато започна да се чувствам комфортно пред микрофона. Сега не мога без него. Трябваше да обмислям всяко нещо, което казвам, понякога си записвах предварително включванията и просто прочитах написаното. Сега дори не се замислям какво казвам. Малко като на автопилот. Рутина. Какво й липсва на съвременната журналистика ли? Мога да кажа много по темата, но нямам право да говоря за съвременната журналистика, защото не съм журналист. Нито по образование, нито по професия. Аз съм водещ или радио човек, както обичам да се шегувам. Едва ли има нещо, което да не съм правила в радиото…

Няма коментари:

Публикуване на коментар