петък, 3 януари 2020 г.

В навечерието на тайнствените празници Йордановден и Ивановден


Празниците през месец януари минават под знака на началото и на Новата година, на най-студените зимни дни, на гаданията и баянията за предпазване от болести и неблагоприятности. Периодът започва с изчистващата сила на водата на Йордановден, с дебелия зимен кожух на Кум Иван, завършва с Атансовден, който е на „среди зима” и Бабинден, когато се отдава почит на бабите, акушерките и на радостта с малките деца, родени през изминалата година.
На 6 януари е Богоявление (Кръстовден, Водици или Водокръщи.) – един от най-древните християнски празници, посветен на раждането на Исус Христос на съпътстващите го събития: Обрезание Господне (още от IV в. това е честване като тържествен Господски празник, с който приключва 8-дневният кръг на Рождественските дни) и Поклонение на влъхвите (евангелски сюжет за мъдреците, идващи от Изток, за да се поклонят на младенеца Исус и да му дадат дарове).
След Рождество до този този ден се смята, че 12-те последвали го дни са опасни и по земята бродят караконджули, самодиви и демони, поради което се наричат „мръсни дни“ (поганци, караконджулови дни). В самата нощ на Йордановден небето се отваря и отново се вярва, че направените пожелания ще се сбъднат. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Православието обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Исус в река Йордан Бог се появява в своето триединство: Синът (Христос), Светият дух във вид на гълъб, който каца върху Христос, и  Глас Божи (гласът на Небесния отец), оповестяващ, че Христос е Негов син.

Към 3.01.2020 г. според ГРАО Силистра в най-голямата община в областта навръх Йордановден свой празник имат следните именици: Йордан (596, като най-малък сред тях е 1-годишният Йордан Каракашев), Йордана (104, като сред тях е 94-годишната Йордана Калинова – доайен сред дамите) и Йорданка (424). Наздравици се вдигат още за Богдан/Богдана, Божидар/Божидара, Дан/Дана, Божан/Божана, Боголюб/Боголюба, Богомил/Богомила, Данчо, Бетина, Боряна, и др.

Традиционно в деня на Йордановден трапезата е постна и тогава е последната кадена вечеря от Коледно-Рождественски период: на масата се слагат пита, сърмички, пълнени чушки, кисело зеле, боб и вино. Жените, родили скоро, правят кравайчета и раздават за здраве на детето на близки и комшии. По принцип в този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката.

Където има водоем, от местната църква се извършва ритуално хвърляне на кръста в него. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет, благодарение на който в храмовете става обновлението на светената вода, от която се носи вкъщи (по нова традиция в повечето храмове – срещу съответна лепта), за да пази от болести и да пречиства душата. 

Съхранява се през цялата година за тежки моменти в семейството, когато някой легне болен. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време (според стара традиция главата на именика се полива с вода или му се умива лицето).


Програма  на православен храм Св. Николай в Тутракан.


Има и поверения: „Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита (вярва се също, че този, който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив). Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна“.

Отново идва ред на Богоявление/Йордановден. Край на т. нар. мръсни дни в народния календар. В Силистра - Доростолска епархия, и в Тутракан - Русенска епархия, ритуали "хвърляне и спасение на кръста" в р. Дунав. В Силистра - програма на празника: 8.30 ч. - Катедрален храм "Св.св.първоапостоли Петър и Павел" - Архиерейска Василиева Света литургия и Велик Богоявленски водосвет, отслужени от Негово Високопреосвещенство Доростолски митрополит Амвросий в съслужение с градското духовенство; 10.30 ч. - литийно шествие от катедралния храм до р. Дунав - пристанището, и ритуал по хвърляне и спасяване на Светия Кръст.

На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление да се освещават бойните знамена на Българската армия.

Ивановден е религиозен и народен празник, празнуван в чест на Свети Йоан Кръстител на 7 януари, който кръщава Исус Христос в река Йордан и го посочва като пратеник на Бога. Наречен още Предтеча, защото според Евангелието подготвя Пътя Господен – идването на Месия, той е покровител на кумството (навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или девера) и на побратимството. Обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.

В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от след сватбените обичаи, с който се затваря широкият кръг на сватбената обредност. На този ден ергените къпят момите, къпят се младите мъже и имениците.

На Ивановден изтича срокът, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на дружината на чешмата и го окъпват (в Силистренско Гарван е едно от селата, където се спазва този ритуал), след което той устройва угощение. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

На практика Ивановден е най-празнуваният имен ден в България, отбелязван от повече от 300 хиляди души (името се среща още в Русия, в САЩ, разбира се и навсякъде по света, където има носители на това име). На Ивановден в община Силистра ще празнуват: 1 004 души с името Иван (вкл. Иван Стоянов, роден на 7.10.2019), Ивана (88), Иванка (680, като най-възрастна е 97-годишната Иванка Минчева).

И още: Иво/Ива, Йоан/Йоана/Йоанна, Ваньо/Ваня, Ивайло/Ивайла, Йонко/Йонка, Калоян/Калояна, Ивелин/Ивелина, Йово/ Йовко/Йовчо/Йовка, Ивац, Ивал, Иванина, Ивон, Ивиана, Ванина, Йовелина, Йото, Жана, Жанет, Ивет/Ивета, Ина/Инна/Инка, Ивона, Яни/Яне/Яно/Яньо/Янчо/Янко/Яна/Янка, Янек/Яник/Янак/Янико/Яника, Янаки/Янислав/Янислава, Янимира, Янета/Янита, Яниса, Янин/Янина, Янимир.

Д-р Йордан Касабов, етнолог, пред Общинско кабелно радио Силистра: "От известно време правя паралелно изследване да разбера каква е връзката на християнството с традицията на народа. Те са вплетени едно в друго. Ние, заедно с християнската православна религия, си изповядваме и нашата минала езическа повеля на празниците. Трябва да сме горди, защото това е древна наука. Българинът е на петте елемента – земя, вода, огън, желязо, въздух. Стига ресурсът време и живот да ми позволи, ще излезе в книга една действителност за българина относно неговата верова основа. Нещо, което не е нито описвано, нито показвано, защото е съкровена тайна. Нашият регион от р. Искър до пределите на Русенско има вяра в т.нар. бръмбар рогач, който е божество за българите".

По информация от Уикипедия и сайтовете Хера, Блиц, Кулинарен туризъм (и снимка) и др.

Няма коментари:

Публикуване на коментар