сряда, 12 април 2017 г.

Търновската конституция е с разделени власти

Изложбата откри началникът на отдела в крайдунавския град Юлия Кюшелиева, която каза: „Търновската конституция е основният закон, възродил българската държавност и създал държавните ни институции, регламентирайки правата и свободите на гражданите“.

По предложение на Съюза на юристите в България и с Решение № 56/ 12.03.1991 г. на Министерски съвет денят 16 април е обявен за Ден на конституцията и за Ден на юриста. Със свое решение от 16.12.2010 г. Министерският съвет обявява този ден и за професионален празник на съдебните служители.

„Търновската конституция е един цял свят, изтрит от българското съзнание, а тогавашният ни парламентаризъм е част от европейската мисъл и законодателство. Тя е пример за писане на конституция и голямо богатство, показващо с блестящото си красноречие висотата на българския национален дух, поради което трябва да стане отново част от съвременното ни познание и от възпитанието на поколенията“, каза в словото си областният управител на област Силистра Петко Добрев.

То бе насочено към участниците в откриването, сред които бяха ученици от Клуб „Млади възрожденци“ при ОСУ „Дръстър“, както и представители на Общински комитет „Васил Левски“ Силистра, редом до отговорни служители от институции като община Силистра, Регионален исторически музей Силистра, Исторически музей Тутракан, членове на Клуба на учителите по история и др.

Секретарят на община Силистра Ростислав Павлов също поздрави авторите на изложбата, както и нейните домакини за възможността до 24 май т.г. силистренци да разгледат паметната изложба.

В нея са представени отделни тематични акценти, свързани с някои от основните глави на Търновската конституция – територията, законите, княжеската власт, министерския съвет и министрите, народното учение, вярата, свободата на печата. Специално кът има за държавните символи (герб, знаме и държавен печат), както и промените им от Търновската конституция до днес.

В експозицията са използвани документи, чиито оригинали се съхраняват в Централния държавен архив – във фондовете на Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание, Министерския съвет, Монархическия институт, Областното събрание на Източна Румелия, Министерството на външните работи и изповеданията, както и в някои лични архивни фондове – на д-р Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов.

Показани са и гравюри и карти от уникалната колекция на д-р Симеон Симов, както и копия на документи от чуждестранни архивохранилища от колекциите Русия, Франция, Австро-Унгария и Германия в ИДА.

И още от словото на г-жа Кюшелиева: „Преди да имаме своя държава, ние имаме независима екзархия и Екзарх Антим I (от личностите в българската история – с право наричани духовни водачи), който е първият ни председател на Учредителното събрание.

Проектът на българската конституция е изработен в умерено консервативен дух. Народното учредително събрание в Търново го изменя в демократично-либералистична насока. То отхвърля: предложението за Държавен съвет или Сенат; идеята за назначени от княза депутати и състави парламента само от преки народни избраници; давайки широка автономия на общините; разширявайки личните права на гражданите; правейки министрите не само съдебно, но и политически отговорни пред Народното събрание; установявайки още в самото начало парламентарния режим.

На 16 април 1879 г., в 2 часа след обяд, под изработените 169 члена, разпределени в 22 глави народните представители полагат подписите си. Според Търновската конституция България се оформя като парламентарна монархия. Спазен е принципът за разделение на трите власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на вероизповеданията, на сдруженията и много други. Търновската конституция се оказва един от най-свободолюбивите за времето си основен закон на една европейска държава!

За поколенията остава и споменът за този момент от родната ни история на патриарха на българската литература Иван Вазов: „Събранието сякаш се състоеше от човеци, дълги години врели в парламентарния живот, привикнали на дисциплина и на прилични отношения едни към други. Имаше нещо европейско тук, нещо хубаво и утешително...“.






Няма коментари:

Публикуване на коментар